Технологичните гиганти се нуждаят от все повече изчислителна мощност.

Последните тримесечни корпоративни отчети на Alphabet, Amazon и Microsoft показват, че световните лидери в сферата на облачните изчисления са инвестирали общо 40 милиарда долара в периода между януари и март тази година, пише The Economist.  

Повечето от тези инвестиции са насочени към центрове за данни, оборудвани да се справят с нарастващите изисквания на разработките за изкуствен интелект. Миналия месец Meta, която няма облачен бизнес, но управлява гладна за данни “империя” на социалните мрежи, заяви, че капиталовите ѝ разходи може да достигнат 40 милиарда долара тази година в резултат на проекти, свързани с изкуствения интелект. 

Сумата е близка до 50-те милиарда долара, които петролният конгломерат Saudi Aramco планира да инвестира. Microsoft вероятно ще похарчи още повече.

Сравнението с енергийната индустрия, която също отделя огромни средства за капиталови разходи, не е случайно. AI се нуждае от огромно количество процесорна мощност, която, от своя страна, има нужда от огромни количества електроенергия. 

Миналата седмица главният изпълнителен директор на Dominion Energy Боб Блу заяви, че разработчиците на центрове за данни вече редовно искат от него по няколко гигавата, докато общият инсталиран капацитет на Dominion е 34 гигавата. 

Американската банка JPMorgan Chase изчислява, че Microsoft - облачното подразделение на Amazon, Alphabet, Meta и Microsoft, са консумирали общо 90 тераватчаса електроенергия през 2022 г., или колкото цялото потребление на Колумбия. Трябва да се има предвид и фактът, че тези количества са преди AI “революцията” на ChatGPT, която започна през ноември същата година. 

Последвалата суматоха накара Международната енергийна агенция да прогнозира, че центровете за данни - включително тези, посветени на изкуствения интелект и криптовалутите, ще погълнат повече от 800 тераватчака в световен мащаб през 2026 г. Консултантската компания BCG смята, че обработката на данни може да утрои своя дял от потреблението на енергия в САЩ до 7.5% през 2030 година.  

Електричество без емисии

Технологичните гиганти обаче не се нуждаят от каквато и да е мощност. Те искат техните мрежи да са чисти и екологични. През април тяхната индустриална асоциация отправи официално предупреждение към Georgia Power, която успя да ускори одобрението на 1.4 гигавата нови мощности, работещи с изкопаеми горива.

Технологичните компании предупреждават, че ще изградят по-малко центрове за данни в южноамериканския щат, ако помощната програма бълва допълнителен въглерод. В съчетание с нарастващото търсене от страна на все по-електрифицирания транспорт, отоплението и някои сектори на тежката промишленост, нуждите на цифровите технологии поставят огромно напрежение върху предприятията, които генерират и разпределят електроенергия.

Bloomberg изчислява, че годишните инвестиции в мрежата, необходими за пълното декарбонизиране на глобалната електроенергия до 2050 г., ще трябва да нараснат от около $300 млрд. през 2022 г. на $600 млрд. през 2030 г. и доста над $800 млрд. през 2050 г.

Енергийните компании обаче, които обикновено предприемат проекти за разширяване на мрежата под зоркото око на регулаторите и не са склонни на твърде много риск, нямат нито средствата, нито апетита да осъществят подобна трансформация. 

И точно тук идва ролята на технологичните гиганти и техните “дълбоки джобове”. Те са основният фактор, който стои зад зелените споразумения за закупуване на електроенергия, които дадоха тласък на бума на възобновяемите енергийни източници в САЩ, убеждавайки електроразпределитерлните и енергийните компании да строят вятърни и соларни паркове. Сега те се включват още по-директно в индустрията на зелената енергия.

На 1 май Microsoft и Brookfield - един от най-големите инфраструктурни инвеститори в света, обявиха сделка за изграждане на 10.5 гигавата възобновяеми мощности в САЩ и Европа до 2030 г. Споразумението има за цел да позволи на софтуерния гигант да изпълни обещанието си да си осигури 100% независимо потребление на електроенергия от източници с нулеви въглеродни емисии до 2030 г.

Microsoft и Brookfield не са разкрили цената на проекта, но добавянето на един гигават вятърен или слънчев капацитет може да струва около $1 млрд.

Един от проблемите е, че центровете за данни са склонни да консумират енергия с постоянна скорост, включително когато слънцето не грее или не духа вятър. Така че компаниите обмислят и начини да направят обработката на данни по-гъвкава.   

Екзотични идеи за енергийна независимост

През март Sidewalk Infrastructure Partners - дъщерна компания Alphabet, представи подробен план как може да се постигне това. Той включва комбинация от микромрежи, които могат да работят независимо, но също така да обменят енергия с други наблизо, заедно с батерии и усъвършенстван софтуер, които дават възможност за прехвърляне на по-малко чувствителни към времето задачи, като обучение на AI модели, към периоди на слабо търсене.

Джонатан Уинър, един от основателите на Sidewalk, очаква такива центрове за данни да се появят първо на места с ограничен енергиен капацитет, като Аризона, Калифорния и Масачузетс. 

Възобновяемите енергийни източници не са единствената сфера на интерес на големите технологии. През март Amazon плати 650 милиона долара за център за данни с мощност 960 мегавата в Пенсилвания, захранван от ядрен реактор, разположен в съседство.

Microsoft пък сключи сделка с Constellation Energy - най-големия ядрен оператор в САЩ, за доставка на ядрена енергия за центъра за данни във Вирджиния, като предпазна мярка, когато вятърната и слънчевата енергия са недостъпни. И двете фирми разглеждат опцията малки модулни реактори - обещаваща, но все още недоказана ядрена технология.

Междувременно, Google се занимава с геотермалната енергия. Компанията подписа първата по рода си корпоративна сделка за разработване на подобрена геотермална енергия със стартъпа Fervo, който е събрал 430 милиона долара в рисков капитал.

Вдъхновена от шистовата индустрия, компанията разработва хоризонтални кладенци, наблюдавани с помощта на оптични кабели. Нейният обект в Невада произвежда денонощна енергия без въглеродни емисии за местната мрежа, която след това Google придобива. 

Тим Латимър, шефът на Fervo, казва, че всяка сондажна платформа, която фирмата му оперира, може да добави мощност от 100 мегавата. Фирмата разработва 400-мегаватова комерсиална централа в Юта, която ще започне да захранва мрежата през 2026 г. Американското министерство на енергетиката смята, че иновации като тези на Fervo могат да увеличат геотермалното производство в САЩ около 20 пъти до над 90 гигавата до 2050 г.

Най-екзотичните енергийни проекти в AI индустрията обаче са дело на Сам Алтман и OpenAI (създателите на ChatGPT), които са и основен партньор на Microsoft в създаването на модели за машинно обучение. В стремежа си да задвижи AI революцията, компанията инвестира в стартъпа Helion, който се занимава с ядрен синтез, както и в Exowatt – разработчик на соларни модули, които могат да действат както като генератори на електричество, така и като батерии за съхранение на топлина. 

Сега Сам Алтман се стреми да събере 500 милиона долара за Oklo, която работи върху ядрени микрореактори, които работят с отработено гориво от по-големи централи и биха могли да захранват отделни фабрики, корпоративни офиси и, разбира се - сървърни ферми за изкуствен интелект. 

Тези залози може и да изглеждат фантастични към момента, но преди 18 месеца идеята, че AI ще може да пише есета или да рисува като човек също изглеждаше доста невероятна, припомня изданието.