Напрежението между Китай и Тайван е един от големите рискове, свързани с глобалната индустрия за производство на полупроводници. По-рано този месец Китай проведе военно обучение, в което симулираше потенциално обкръжение на Тайван. 

Едно нашествие на острова би било истински геополитически катаклизъм, а евентуална блокада може да лиши Тайван от жизненоважни енергийни ресурси. Дори кибератаките могат да бъдат осакатяващи за местната икономика. Но много тайванци посрещат подобни заплахи с просто вдигане на рамене, защото са свикнали с тях от десетилетия.  

Мениджърите на компаниите, които се занимават с производство на чипове, обаче не са толкова спокойни относно икономическите маневри на САЩ срещу Китай.

Санкциите, субсидиите, извънредните мита и останалите "груби" инструменти на геополитическото съперничество може да имат стратегическа логика, но в същото време те застрашават едно от чудесата на съвременните технологии - крехката верига за доставки на полупроводници, която се простира от Източна Азия до САЩ и Европа, с Тайван в нейната основа, пише The Economist. 

По тази верига се правят и полират силициеви пластини, гравирани с милиарди нанометрови транзистори, нарязани на микрочипове и инсталирани в "мозъчните клетки" на дигиталната ера - електронните устройства.

Това е процес, майсторски усъвършенстван, за да комбинира държавната подкрепа с невидимата ръка на свободния пазар. Войната на чиповете обаче заплашва да го унищожи. 

Екосистемата на полупроводниците

Един от примерите за това е екосистемата, простираща се от централата на тайванския производител на полупроводници Taiwan Semiconductor Manufacturing Company (TSMC) в Хсинчу. От едната страна на входа - с алея, оформена като силиконов диск, е един от многото заводи на компанията. От другата страна на улицата е UMC - другият тайвански гигант в сферата на чиповете. 

И двете компании възникват през 80-те години на миналия век от финансирания от правителството Изследователски институт за индустриални технологии. Оттогава един почти свободен пазар процъфтява сред оризовите полета на Северозападен Тайван.

Осем квадратни километра приютяват стотици доставчици - от холандския производител на най-модерните литографски инструменти в света ASML до малките перални, които гарантират чистотата на белите костюми на инженерите.

Мрежата се простира далеч отвъд Тайван. От Южна Корея SK Hynix доставя на TSMC най-новите чипове с памет с висока пропускателна способност, които са от решаващо значение за графичните процесори на Nvidia, например, задвижващи алгоритмите на изкуствения интелект. 

В Япония са базирани компании, като Tokyo Electron, която произвежда инструменти за производство на чипове, химическия концерн Resonac и хардуерния производител Advantest, който тества качеството на готовите чипове.

Те работят заедно с множество малки фирми, за да превърнат страната в източник на почти една трета от оборудването и повече от половината материали, използвани в производството на полупроводници. 

В началото на веригата Китай доставя суровини като полисилиций, а САЩ предоставят най-сложните дизайни на чипове, които вдъхват живот на смартфоните и облачните сървъри. 

Война на чипове

Какво обаче би се случило в свят, разделен на два полупроводникови "блока" - с Вашингтон от едната страна и Китай от другата, които имат за цел да получат стратегическа автономия един от друг. Постигането ѝ е почти невъзможно, пише още изданието. 

Първо, дори за верните американски съюзници, като Тайван, Южна Корея и Япония, Китай остава решаващ пазар на полупроводници, независимо от американските санкции срещу местните технологични фирми, например Huawei, и контрола върху износа на най-модерните микрочипове на континента. Тези държави не биха се отказали от китайските си партньорства, освен в екстремни случаи. 

Второ, подобно разделение би дошло на много висока цена. Едно от чудесата на веригата за доставки на чипове е свързано с нейната икономичност и ефективност. Рискът е, че ако големите сили, като САЩ, предлагат големи субсидии за „преместване“ на производството на полупроводници, икономиката ще бъде обърната. 

Именно американските закони за субсидиране на производството на чипове и на научните изследвания, както и данъчните кредити за инвестиции, помогнаха на TSMC да построи три фабрики в Аризона на планирана цена от 65 милиарда долара. Компанията вярва, че е в неин собствен интерес, а и на нейните клиенти, да се диверсифицира и да изнесе някои от операциите си извън Тайван.

Но все пак производството в САЩ не е евтино. Разходите за строителство и труд са високи и въпреки че може да привлече някои големи доставчици да се преместят в Америка, по-малките ще трябва да бъдат "отгледани" в пустинята на Аризона. Това също ще бъде скъпо начинание. 

За да запази маржовете си на печалба, TSMC трябва да убеди големите си клиенти, като Apple, да плащат повече за привилегията да използват компоненти, произведени в Америка. Ако това не стане, субсидиите ще трябва да бъдат запазени за неопределено време.

И трето, важен елемент от целия процес е как различните култури усложняват картината. В Тайван полупроводниковите инженери са известни с това, че работят денонощно, за да отстранят потенциалните проблеми. Това помогна на индустрията да оцелее след голямото земетресение през април с минимални прекъсвания - точно както го направи и след пандемията от COVID-19. 

В САЩ, а и в повечето развити западни икономики, се обръща повече внимание на баланса между работата и личния живот. Ако въобще има компания, която може да намери достатъчно квалифицирани полупроводникови инженери.  

Войниците, които пазят веригата за доставки

Много от представителите на индустрията разбират желанието на Вашингтон да осуети китайската експанзия, знаят, че Китай играе "грубо" срещу американските компании и са наясно, че регионът е ключово парче от пъзела на глобалната индустриална политика.

Те разбират, че Япония, Южна Корея и Тайван трябва да платят известна цена за това, че живеят под американските гаранции за сигурност.

В крайна сметка, те са лоялни войници, защитаващи веригата на доставки на силициевите компоненти. Това, което ги дразни обаче, е усещането, че САЩ разстройва един от последните останали бастиони на глобализацията не само по геополитически причини, но и от егоистично желание да запази икономическото си господство. 

Един японски изпълнителен директор се възмущава, че САЩ се държат "детински", опитвайки се да задушат китайската конкуренция. Тайвански експерт пък задава ироничния въпрос дали американците ще бъдат доволни, ако TSMC просто промени името си на America Semiconductor Manufacturing Company. 

А мнозина просто се надяват, че техните фирми ще оцелеят и ще продължат работата си, дори геополитическото разделение да се запази за години напред.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !