Европа иска да изпрати центрове за данни в Космоса. Възможно ли е?

Възходът на изкуствения интелект (AI) доведе до скок в търсенето на центрове за данни, тъй като никой не иска да изостава от растящия технологичен сектор.

Това пък принуди Европа да проучи космически възможности за дигитално съхранение, в опит да намали нуждите си от енергоемки съоръжения на земята.

Продължилото 16 месеца изследване Advanced Space Cloud for European Net zero emission and Data sovereignty (ASCEND), което проучва осъществимостта на експлоатацията на центрове за данни в орбита, е стигнало до “много окуражаващо” заключение, според ръководителя на проекта Дамиен Дюместие.

Струващото 2 млн. евро проучване ASCEND, координирано от Thales Alenia Space от името на Европейската комисия, заключава, че базираните в космоса центрове за данни са технически, икономически и екологично осъществими.

“Идеята е да се отнеме част от енергийното търсене за центрове за данни и те да бъдат изпратени в космоса, за да се възползват от неограничената слънчева енергия,” казва Дюместие пред CNBC.

Райчо Райчев: Предприемачът, извел България в нова космическа орбита

Цунами от данни

Центровете за данни са от съществено значение за темповете на развитие на дигитализацията, но също така изискват значителни количества електричество и вода за захранвате и охлаждането на техните сървъри.

Общата консумация на електроенергия на центовете за данни по света може да достигне над 1 000 тераватчаса през 2026 г., което е приблизително колкото енергийното потребление на Япония, според Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Индустрията предстои да бъде ударена от “цунами от данни,” казва Мерима Джанич, ръководител Стратегии в Датската асоциация на индустрията на центровете за данни.

“AI центровете за данни се нуждаят от три пъти повече електроенергия, в сравнение с традиционните центрове за данни, като това е проблем не само от енергийна гледна точка, но и от гледна точка на потреблението,” казва тя пред CNBC.

Необходим е “изцяло различен подход към начина, по който строим, проектираме и управляване центрове за данни,” допълва Джанич.

Съоръженията, които проучването е разгледало за работа в космоса, биха орбитирали на височина от около 1 400 км, което е близо три пъти повече от височината, на която се намира Международната космическа станция (МКС).

Според Дюместие, ASCEND има за цел да разположи 13 строителни блока за центрове за данни с общ капацитет от 10 мегавата през 2036 г., за да постави начална точка на комерсиализирането на облачните услуги.

Всеки строителна блок с площ от 6 300 кв. м включва капацитет за собствена услуга за центъра за данни и се изстрелва с едно космическо превозно средство, казва той.

За да се постигне значително въздействие върху енергийното потребление на дигиталния сектор, целта е да бъдат разположени 1 300 строителни блока до 2050 г. за постигането на капацитет от 1 гигават, според Дюместие.

Уолстрийт гигантът Blackstone със $100 млрд. инвестиции в центрове за данни

Екологична ракета-носител

Целта на ASCEND беше да изследва потенциалния и сравнителен ефект върху околната среда на базираните в космоса центрове за данни, за да подпомогне Европа при постигането на въглероден неутралитет до 2050 г.

Изследването установява, че за да се намалят значително емисиите от въглероден диоксид, трябва да се разработи нов тип ракета носител, която има 10 пъти по-малко емисии. ArianeGroup - една от 12-те компании, участвали в проучването, работи по ускоряването на разработката на подобни природосъобразни ракети за многократна употреба.

Целта е до 2035 г. да имаме готова природосъобразна ракета-носител, след което да позволим 15 години на внедряване, за да разполагаме с огромния капацитет, необходим за да може този проект да е осъществим, допълва той.

Джанич обаче предупреждава, че донякъде “страничната” идея за центрове за данни в Космоса не решава напълно въпроса с използването на устойчива енергия. “Това е само една част от пъзела,” казва тя.

Център за данни в Космоса би се облагодетелствал от използването на слънчева енергия, но той би имал нужда от значителни количества ракетно гориво, за да орбитира, признава Майкъл Уинтърсън, управляващ директор на Европейската асоциация на центровете за данни.

По негови оценки, дори и малък център с капацитет 1 мегават в ниска орбита ще има нужда от около 280 000 кг ракетно гориво годишно на цена от около 140 млн. долара през 2030 г. Оценката се базира на значително намаляване на разходите за изстрелване, което все още не е осъществено.

“Ще има специализирани услуги, които ще бъдат подходящи за тази идея, но това по-никакъв начин няма да е пазарен заместител,” казва Уинтърсън.

“Приложенията, които може да бъдат добре обслужвани, ще бъдат много специфични, като военни/наблюдение, излъчване, телекомуникации и услуги за финансова търговия. Всички други услуги няма да работят конкурентно от космоса”.

Джанич също изразява известен скептицизъм по отношение на рисковете, свързани със сигурността.

Стартъп с българско участие - третата компания, върнала капсула от космоса

Световен лидер

ASCEND не е единственото изследване, което разглежда потенциала на орбиталните центрове за данни. Microsoft, която вече тества подводен център за данни, си сътрудничи с компании, като Loft Orbital, за да изследва предизвикателствата за AI и компютърните технологии в космоса.

Работата ѝ е от съществено значение за иновациите и за “поставянето на основите за бъдещите решения, свързани с управлението на данни в космоса,” заявява пред CNBC говорител на Microsoft.

ASCEND е един от начините, по които ЕС се стреми да се сдобие с конкурентно предимство в рамките на AI екосистемата, където блокът в момента изостава зад САЩ и Китай, казва Джанич.

Изследователите от ASCEND водят разговори с Международната космическа агенция за следващата фаза, която включва консолидирането на всички данни, които са събрали и работата по разработването на ракета за изстрелването на тежки товари.

“Искаме да гарантираме суверенитета на данните на Европа, но този тип проект може да подпомогне и други държави,” казва Дюместие.