Под улиците на Севиля, често определян като най-горещия град в Европа, където температурите през лятото редовно надхвърлят 40 градуса по Целзий, в момента се реализира проект на стойност 5 млн. евро, който връща града назад във времето.

Хилядолетната персийска техника “канат” включва подземни канали, пълни с вода, както и шахти, които издигат по-хладния въздух на повърхността.

Севиля прави същото, като приспособява експериментален канат от 1992 г., така че да използва възобновяема енергия и да изпомпва водата до върха на сградите, откъдето тя да се стича по стените, за да ги охлажда. Дори пейките ще бъдат охладени.

Звучи като нещо луксозно, но не е нищо такова. Горещината се превърна във водеща заплаха за здравето в градовете по света, не само в Севиля. Миналата година 645 души са починали от прегряване във Финикс, САЩ. В пожарните коли там вече има лед, опакован в чували за трупове.

Оказващите първа помощ знаят от натрупания опит от последните няколко години, че поставянето на прегрели хора в лед може да спасява животи, тъй като телесната им температура пада бързо, докато биват транспортирани към болницата.

Финикс не е изолиран случай. По време на тазгодишното поклонение Хадж в град Мека умират 1 300 души в горещините, които надхвърлят 51 градуса по Целзий. Това е повече от половината температура до точката на кипене на водата - токсично ниво, което сварява човешките клетки, сгъстява кръвта и прекъсва достъпа на кислород до мозъка.

Екстремните горещини в Ню Делхи убиха над 100 души само през последните три месеца, като броят им вероятно е силно подценен. В Доха вече се смята, че не е безопасно да се работи на открито, като горещината е фактор при смъртта на около 6 500 работници мигранти за 10-те години, след като Катар спечели домакинството на Световното първенство по футбол.

Градовете не са само местата, където бързото затопляне на нашата планета е най-голямо, благодарение на концентрирания ефект от бетона и асфалта и относителната липса на охлаждащи фактори, като езера, почва или сянка.

Те също така са местата, където живеещият все повече в градовете човешки вид трябва да се сблъска с горещините. Затова архитекти, проектанти и политици търсят начини да намалят жегата, като хладната вода по метода канат под улиците на Севиля.

Някои градове вече разполагат с охлаждащи центрове, които предлагат бягство от горещините, но повечето хора не искат да ги използват редовно.

Има промени в нормативните уредби, които биха могли да помогнат – закони, които защитават работниците, планове за реакция срещу горещи вълни и пространствено картографиране, което може да установи най-горещите части в даден град.

Много се постига със засаждането на дървета, като например усилията на Сингапур да посади над 7 млн. нови дървета и със зелените площи, като цяло. Парковете и градините могат да предложат огромно облекчение и го правят.

Севиля и други градове поставят тенти по улиците за сянка. Лос Анджелис е един от градовете, които експериментират с “хладни пътни настилки”, използвайки боя, която може да намалява горещината с до 11 градуса.

Все повече градове експериментират със зелени покриви, покрити с растения, или с “бели покриви” - като тези в Ню Делхи, където откритият бетон се варосва.

Архитектите пък дават пълна воля на въображението си. В Абу Даби, например, Arup е проектирала кула, която разполага с компютърно контролирани сгъваеми паравани, които се отварят и затварят подобно на цветя, въз основа на местоположението на слънцето.

Народната архитектура също преживява скромно възраждане. Къщи, които се лишават от климатизация в полза на веранди, кръстосана вентилация, басейни и повишена пропускливост между вътрешните и външните площи стават все по-популярни.

Градостроителите си припомнят, че градовете със сенчести дворове, аркадни коридори и тесни проветриви улици могат да осигуряват защита от слънцето. Те също така си спомнят, че кирпичът и камъкът поглъщат по-добре топлината от бетона. Същото важи и за куполите, големите прозорци, традиционните японски коридори и традиционните индийски стъпаловидни кладенци.

В капана на климатизацията 

Има обаче нарастващо безпокойство, че много от тези идеи, които са устойчиви и добре обмислени, са считани за относително маргинални и почти изцяло са отхвърляни от строителната индустрия, като твърде скъпи. Китай наскоро изля повече бетон за две години, отколкото САЩ за целия 20 век.

Вместо това, урбанисти се опасяват, че прекалено много градове влизат доброволно в капана на климатизацията.

Засега можем да оставим настрана факта, че това е неравностойно (климатизацията е скъпа и не е налична за всички) или че всъщност повишава температурите навън с градус или повече, или че изразходва много електроенергия (Роуан Мур от Observer отбелязва, че САЩ изразходва повече електроенергия за климатици отколкото цяла Африка за всичко), или че дори променя начина, по който живеят хората в градовете.

Наистина големият проблем по отношение на климатизацията е, че тя не е решение, а патерица.

Да, тя може да охлади “вътрешното светилище”, както го нарича британският журналист и автор Джордж Монбииио, на привилегированите богати в по-зелените квартали, докато общностите по периферията се пекат. Ако обаче се опирате прекалено силно на патерицата, тя може да се счупи.

Един от ключовите ефекти на горещите вълни, които повишават търсенето на електричество и причиняват екстремни бури, подлагащи на натиск електропреносните мрежи, е да причиняват спирания на тока. Тези спирания могат да означават край на климатизацията.

Проведено наскоро проучване показва, че спиране на тока, което продължава само два дни, може да изпрати в болница повече от половината от жителите на Финикс в болница и да убие 12 000, основно в домовете им. Ето защо авторът Джеф Гудел предупреждава за “топлинна Катрина”, правейки препратка към опустошителния ураган в Ню Орлиънс.

Нашата зависимост от климатизацията означава, че продължаваме да изграждаме сгради, които разчитат на нея – цели пресечки от вътрешни пространства без дворове или отварящи се прозорци и с непрекъснати стъклени фасади. САЩ изнесе този градски модел в държави, в които той просто не подхожда на местната среда.

През 2020 г. Канхая Маник Каре, 41-годишен продавач на балони в Ню Делхи в разцвета на силите си, колабира и умира, след като е работил навън в продължение на шест часа при температури, които достигат 48 градуса по Целзий. “Полудях от мъка,” казва неговата съпруга Мангла Маник Каре.

Само дни след това тя е улицата с децата си и продава същите балони на цена от 10 рупии (0.1 евро) за брой. “Вятърът беше толкова горещ напоследък, че и аз, и децата ми се разболяхме,” казва тя. Без спестявания, те нямат друг избор, освен да останат там.

Вероятно Канхая е можел да бъде спасен от новата “топлинна клиника” в Ню Делхи, която използва същата основна идея, като чувалите за трупове с лед във Финикс. Тя може да лекува около 50 души на седмица. В Ню Делхи обаче живеят 33 милиона души.