Сомалийски и етиопски дипломати пристигнаха в столицата на Турция по-рано този месец за разговори, насочени към прекратяване на ожесточен спор, който заплашваше да разпали война между страните от Източна Африка.

Външният министър на Турция Хакан Фидан ръководи преговорите, като настани всяка делегация в отделни стаи в своето министерство, преди да ги събере за дискусии лице в лице.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган също лобира двете страни да подобрят взаимоотношенията си, след като Етиопия, която няма излаз на море, се споразумя през януари за изграждане на военноморска база в отцепилия се регион Сомалиленд, което вбеси съседна Сомалия.

Ролята на Анкара в посредничеството в преговорите между Могадишу и Адис Абеба, които трябва да продължат следващия месец, подчертава нарастващото влиянието на Турция в Африка през последните две десетилетия, пише Financial Times. 

Създаването на силни политически, военни и търговски съюзи позволява на Турция да се позиционира като силен играч и то когато и други нации, включително Китай и САЩ, се стремят да проектират собственото си влияние в региона.

"Нарастващото влияние на Турция в Африка е свързано с нейния стремеж да диверсифицира опциите си за външна политика, да проектира своите амбиции за регионална власт и да играе по-голяма роля в регионалните и глобални дела“, казва Елем Ейрис-Тепеджиклиоглу от Университета за социални науки в Анкара.  

Турция засилва влиянието си в Африка

От 2003 г. насам Турция почти учетвори броя на посолствата си в Африка до 44, превърна се в значим участник в отбранителния сектор на континента и стартира широка гама от авиокомпании, свързващи Истанбул с десетки африкански градове, които се обслужват от няколко други международни превозвачи.

"Анкара положи основите, като обяви Африка за приоритет на турската външна политика“, казва Улф Лаесинг, програмен директор на Сахел за немския мозъчен тръст Фондация Конрад Аденауер.

Нарастващото влияние на Турция през последните няколко години е особено силно изразено в Сахел - полусухата ивица на юг от Сахара.

Наред със страни, като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (така наречените "средни сили"), Анкара разширява влиянието си в региона на Сахел, след като няколко правителства паднаха в ръцете на бунтовни групировки, които се възползваха от серия терористични атаки.

Камерън Хъдсън, бивш служител на ЦРУ, който сега работи в Центъра за стратегически и международни изследвания, коментира пред FT, че Африка се е превърнала в „по-конкурентно място“, където множество външни лица се борят за влияние.

"Тъй като африканските страни се възмущават от френското, британското или американското участие на континента през десетилетията, те имат нови възможности и се опитват да си партнират с други държави“, добавя Хъдсън. 

"Меката сила"

Турция засилва присъствието си в Африка чрез комбинация от търговски, отбранителни, дипломатически и религиозни усилия, често в тандем с турски компании.

Търговията между Турция и африканските държави се покачи до 32 милиарда долара миналата година, което е с почти 50% повече спрямо 2013 г., според статистическия институт на страната.

Турски изпълнители са работили по най-малко 1800 инфраструктурни проекта, като летища и хотели, включително в страни, като Нигер, които западните партньори често избягват поради рискове, свързани със сигурността. 

Турция инвестира и в други политически инициативи, които ѝ помагат да спечели "сърцата и умовете" в Африка, като понякога разчита на споделени религиозни вярвания.

Тя прекара близо 10 години в изграждането на голяма национална джамия в Акра - столицата на Гана, в стила на емблематичната Синя джамия в Истанбул. С турски средства са построени и други джамии в държави, като Мали, Джибути и Судан.

Сомалия е бенефициент на построени от Турция училища и болници и има програми за стипендии, които предлагат на талантливи африкански студенти възможност да се образоват в Турция.

Турският държавен оператор TRT стартира миналата година новинарска услуга за Африка, която излъчва на английски, френски, суахили и хауса. Междувременно, подкрепяната от държавата авиокомпания Turkish Airlines сега обслужва повече африкански дестинации от всеки друг неафрикански превозвач, според данните на Cirium.

Турция разхлаби и визовите ограничения за много африкански страни, позволявайки на гражданите от средната и висшата класа - особено тези от сахелските държави, да посещават Турция по работа, за удоволствие и за медицински нужди.

Братя по оръжие

Но няма по-голям показател за обхвата на Турция в Африка от дълбочината на нейните съюзи за сигурност. Анкара е развила връзки с много държави - от Нигер в Сахел до Сомалия и Етиопия в източната част на континента, отличавайки се като доставчик на ефективни, но евтини дронове, които се оказаха полезни на бойните полета.

Анализатори и критици казват, че турските дронове са станали привлекателни, защото не са обвързани със строги изисквания за спазване на човещите права, въпреки че те се продават само на правителства, а не на частни играчи.

Дронът Bayraktar TB2 се превърна в стълб на турската военна офанзива в африканските държави. Той се произвежда от Baykar - частна турска отбранителна компания, в която председател на борда на директорите е зетят на Ердоган. Мали, Нигер, Етиопия и други страни вече имат такива дроновете в арсеналите си.

Турция продава и малки оръжия, машини за разминиране, бронирани превозни средства и хеликоптери на африканските страни.  

Връзките й с Африка обаче надхвърлят военните и търговските взаимоотношения. Тя работи много тясно със сомалийските власти в изграждането на тяхната национална армия и в реформирането на сектора за сигурност, твърдят турски дипломати. Те казват, че и други африкански страни са поискали обучение за техните военни сили.

Допълнителните признаци за задълбочаване на връзките със Сомалия включват изпращането на кораб от Турция до брега на страната за проучване на до 30 милиарда барела петролни и газови запаси. Това се случва след сключената по-рано тази година сделка за защита на териториалните води на Сомалия, където се намира голяма турска военна база.

Още по-важно е, че икономическата и политическата инвазия на Турция (която е и член на НАТО) в Африка се развива без западния скептицизъм, който беше насочен към руските и китайските ангажимент на континента, пише още изданието.