Автомобилното производство е една от най-сложните индустрии в света, тъй като е свързана с интегрирането на различни технологии, а веригата за доставки на отделните компоненти е изключително широка.  

По тази причина, още от зората на автомобилостроенето, има само няколко държави в света, които успяват да концентрират огромните индустриални мощности, необходими за масово производство на превозни средства. 

България не може да се похвали с особено големи успехи в производството на автомобили, но тази индустрия все пак има история и у нас

Тя започва преди близо един век в Ботевград, където през 1924 г. местният майстор Рачо Джамбов започва да произвежда първите пътнически каросерии, които се поставят върху готови автомобилни шасита, доставени от чужбина. 

Фабриката на Джамбов продължава да съществува и след Втората световна война, когато е национализирана, а по-късно преименувана на завод Чавдар. През годините той произвежда различни модели автобуси, включително и за износ.

Последните автобуси Чавдар слизат от поточната линия през 90-те години на миналия век, след което предприятието е ликвидирано поради лошото си финансово състояние. 

Рачо Джамбов не е единственият производител на автомобили в периода между двете световни войни у нас. През 1926 г. самолетната фабрика в Казанлък започва изработването на автомобилни каросерии върху шасита на американската компания Chevrolet. Начинанието обаче продължава само три години. 

Братя Илчеви, вносители на International в България, основават собствена работилница във Варна и започват изработването на автобусни и други каросерии върху шасита от същата марка. Първият български автобус е пуснат в движение по линията Варна - Бургас на 27 май 1937 г.

Производството на моторизирани превозни средства бележи значителен подем в годините след Втората световна война, най-вече заради политиката на ускорена индустриализация, провеждана от управляващата комунистическа партия. 

През 1956 г. в бившата държавна самолетна фабрика в Ловеч, преименувана на завод Балкан, е произведен първият български мотоциклет, който носи същото име.

Няколко години по-късно, през 1960 г., се появява и първият съвременен български лек автомобил Балкан 1200, който е произведен на базата на Vоlkswagen Kafer. За съжаление, той остава само прототип и не влиза в масово производство. 

На Пловдивския панаир през 1962 г. ловешкият завод Балкан демонстрира първите български пикап и микробус, които са на базата на съветския модел Волга. Те също обаче остават само прототипи.

Първата голяма автомобилна инвестиция в България е осъществена през 1966 г., когато започва производството на Renault 8, което става известно и като Булгаррено.

Историята на тези автомобили е изключително интересна, тъй като е плод на безпрецедентно до онзи момент партньорство между държава от социалистическия лагер и голяма западна компания - в лицето на Renault. 

Първото предложение на френската компания за производството на моделите Renault 4 и 4L в България е внесена на 27 май 1963 г. През септември 1966 г. на Пловдивския панаир са изложени 10 леки автомобила Renault 8, които, по неофициални данни, са сглобени във военния завод в Казанлък. 

Колите носят означение Bulgarrenault (Булгаррено), а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трицветна лента с надпис Булет - по името на държавното стопанско предприятие Булет, което е партньор на френския автомобилен производител в България. 

През 1967 г. монтажната линия се премества в Пловдив, където е изграден и специално проектиран за целта нов завод. Той продължава работа до 1970 г. и разполага с модерна автоматизирана поточна линия, чиято обща стойност е 15 милиона долара.

До 1970 г. в Пловдив са изработени общо около 4000 автомобила Булгаррено 8 и 10, при цена на доставените части 6 милиона долара, или средно по 1500 долара на автомобил. Голяма част от тези автомобили са продадени в чужбина.

Освен с Renault, държавното предприятие Булет си партнира и със спортното поделение на френската компания Alpin. Благодарение на това сътрудничество, в България са произведени и около 100 броя от спортното купе Булгаралпин, което е със специална стъклопластова каросерия.

Според повечето автомобилни ентусиасти, това е най-атрактивният автомобил, произвеждан някога у нас. 

През 1968 г. два състезателни автомобила Булгаралпин, управлявани от два екипажа (на Илия и Никола Чубрикови и на Атанас Тасков и Атанас Агура) за първи път вземат участие в престижното рали Монте Карло.

Приблизително по същото време, през 1966 г., в завод Балкан в Ловеч започва сглобяването на съветските автомобили Москвич, а година по-късно и на моделите 850 и 124 по лиценз на FIAT, като вторият е по-известен със своята съветска марка Жигули. 

До 1975 г. производството на Москвич в Ловеч достига 15 000 броя годишно. От 1988 до 1990 г. се произвежда и моделът Алеко.

През 1970 г. шуменският завод Мадара започва сътрудничество с чехословашките заводи ЛИАЗ за сглобяване на товарни автомобили на базата на Skoda.

През 1994 г. в Дупница започва производство на лекотоварните NAMCO Ford Pony, но още през същата година то е прекратено, тъй като се оказва икономически неизгодно. 

През 1995 г. стартира първият голям автомобилен проект в България след разпадането на соцлагера. Във Варна се произвежда Rover Maestro по лиценз на британската компания Rover Group.

Производството продължава 6 месеца, за които са сглобени общо 3641 автомобила, които така и не успяват да се наложат на българския пазар, до голяма степен и заради високата си цена. 

Последният опит за масово производство на автомобили у нас е на китайската компания Great Wall. Заводът, изграден в близост до ловешкото село Баховица, започва работа през 2012 г., като за пет години у нас са продадени над 2000 автомобила от компактните модели Voleex и C30, както и високопроходимите Haval, Steed и H6.  

През 2017 г. обаче става ясно, че китайската компания спира производството у нас, тъй като продажбите се оказват много по-слаби от предварителните очаквания. 

Към днешна дата българската компания Син Карс, която започва историята си с изработката на спортни суперавтомобили, планира масово производство на малки електромобили, което обаче ще се случва в румънския град Гюргево, а не в Русе, каквито бяха предварителните очаквания. 

В крайна сметка, страната ни така и не успява да се наложи като успешна дестинация за производството на автомобили. От друга страна обаче, у нас се произвеждат много автомобилни части и компоненти, които се използват от водещите световни марки.

В България са базирани заводите на производители, като Johnson Controls, Melexis, Yazaki, Teklas и др.  

Продажбите на базираните в България производители на автомобилни компоненти надхвърлят 1 млрд. лева и генерират над 5% от брутния вътрешен продукт на страната. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !