Германия губи пари, за да поддържа светлините включени.

Близо половин трилион долара досега, а сумата продължава да расте, откакто войната в Украйна я тласна към енергийна криза преди девет месеца.

Това е общата стойност на спасителните средства и схеми, които Берлин стартира, за да подкрепи енергийната система, откакто цените скочиха, а страната изгуби достъп до природния газ от основния си доставчик Русия, сочат изчисления на Reuters.

Всичко това обаче може да не е достатъчно

"Колко тежка ще е кризата и колко време ще продължи зависи до голяма степен от това как ще се развие енергийната криза," казва Михаел Грьомлинг от Германския икономически институт (IW). "Националната икономика, като цяло, е изправена пред огромна загуба на богатство."

Заделените пари възлизат на до 440 млрд. евро (465 млрд. долара), според изчисленията, които предоставят първия общ резултат от всички инициативи на Германия, насочени към избягване на изчерпването на мощности и осигуряването на нови източници на енергия.

Това се равнява на около 1.5 млрд. евро на ден, откакто Русия нахлу в Украйна на 24 февруари. Или около 12% от БВП на страната. Или около 5 400 евро на всеки човек в Германия.

Превъзходната икономика на Европа, която отдавна е нарицателно за разумно планиране, сега е изложена на милостта на климатичните условия. Енергийното нормиране е рисково в случай на дълга и студена зима, която ще е първата за Германия без руски газ от половин век насам.

Страната прибягна до по-скъпите енергийни пазари, за да замести част от изгубените руски доставки, което пък помогна за повишаването на инфлацията до двуцифрени стойности.

На хоризонта не се вижда и сигурност, тъй като опитите за изграждане на две алтернативи на руското гориво – втечнен природен газ и възобновяеми източници, са на години от целевите нива.

"Германската икономика в момента се намира в много критична фаза, тъй като бъдещето на енергийните доставки е по-несигурно от когато и да било," казва Щефан Коотс, вицепрезидент на Института за световна икономика в Кил.

"В какво състояние е германската икономика? Ако погледнем инфлацията при цените, то тя има силна треска."

По-скъпата енергия ще се отрази болезнено на германската икономика, която, според прогнозите, се очаква да се свие с най-много от тези на страните от Г-7 през следващата година, според Международния валутен фонд (МВФ).

Разходите за внос на енергия на Германия ще нараснат с общо 124 млрд. евро през тази и следващата година, след като през 2020 и 2021 се е увеличила със 7 млрд. евро, според данни на Института в Кил, което представлява сериозно предизвикателство за енергийно ефективните индустрии на страната.

Химическият сектор на Германия, който е най-изложен на повишаващите се цени на енергията, очаква производството да падне с 8.5% през 2022 г., според браншовата асоциация VCI.

440-те млрд. евро, заделени за борба с енергийната криза, вече доближават приблизително 480-те млрд. евро, които от IW твърдят, че Германия е похарчила от 2020 г., за да защити икономиката си от ефектите на пандемията от COVID-19.

Парите включва четири пакета с помощи на стойност 295 млрд. евро, в това число 51.5 млрд. евро за спасяването на енергийната компания Uniper и 14 млрд. евро спасителни средства за Sefe, известна преди това като Газпром Германия; до 100 млрд. евро ликвидност за компаниите за комунални услуги; и около 10 млрд. за инфраструктура за внос на втечнен природен газ.

Сумата също така включва необявявани преди това ангажименти на стойност 52.2 млрд. евро от страна на държавната банка KfW за оказване на помощ на компании за комунални услуги и трейдъри, според данни на KfW, анализирани от Reuters.

Въпреки всичките тези усилия, няма много сигурност около това как страната може да замести Русия. Германия е внесла около 58 млрд. куб. м природен газ от Русия през миналата година, според данни на Евростат и германската асоциация BDEW, което представлява около 17% от общото ѝ енергийно потребление.

Германия иска възобновяемите източници да допринасят най-малко с 80% към производството на електроенергия до 2030 г., в сравнение с 42% през 2021 г. При настоящите нива на ръст обаче това остава далечна цел.

Германия е инсталирала едва 5.6 гигавата капацитет за добив на слънчева енергия и 1.7 гигавата капацитет за добив на вятърна енергия през 2021 г. (последната година, за която има данни).

За постигането на целта от 80%, новите инсталации за вятърна енергия трябва да нараснат около шест пъти до 10 гигавата годишно, според доклад от октомври на федералното правителство и отделните провинции. Слънчевите инсталации трябва да се увеличават четворно всяка година до 22 гигавата, се казва в анализа.

През март министърът на икономиката Роберт Хабек определи цел за замяна на руската енергия до средата на 2024 г., въпреки че много икономисти и играчи от индустрията смятат, че това е прекалено амбициозно.

Според Марсел Фрацшер, президент на Германския институт за стопански проучвания, и Маркус Кребер, главен изпълнителен директор на най-големия германския производител на енергия RWE, това няма да се случи преди 2025 г. и ще бъде възможно, само ако бъдат открити или разширени бързо алтернативни източници.

По отношение на LNG фронта също има цяла планина за изкачване

Германия не разполага със собствена LNG инфраструктура заради дългогодишната си зависимост от руския газ и едва сега започва да града капацитет за внос на втечнен природен газ.

За момента страната планира да разчита на шест плаващи терминала за внос с цел диверсификация на газовите доставки, първият от които се очаква да пристигне тази седмица.

Три се очаква да заработят тази зима, а останалите в края на 2023 г., с което общият капацитет ще бъде увеличен до най-малко 29.5 млрд. куб. м годишно.

RWE, Uniper и по-малката EnBW са поели ангажимент за осигуряване на количествата, така че терминалите да работят с пълен капацитет до края на март 2024 г. Въпреки това, не е ясно откъде ще дойдат тези количества.

Германия е сключила само две сигурни сделки за LNG от пълното спиране на руските газови доставки през лятото, скромни краткосрочни споразумения за следващите два зимни сезона, според данни на ECFR.

Първата е за 1 млрд. куб. м на година между австралийската Woodside и Uniper, която след това стана обект на най-голямото корпоративно спасяване в историята на Германия.

Втората е сделка между Националната петролна компания на Абу Даби и RWE и покрива доставките на 137 000 куб. м през декември и неопределени по-нататъшни доставки през 2023 г.

От Uniper и RWE твърдят, че ще могат да гарантират по-нататъшни доставки без да предоставят допълнителни подробности. От EnBW казват, че все още се работи по договорите и се търсят възможности на пазарите.

Натоварената програма на Хабек и канцлера Олаф Шолц е индикация за трудностите при сключването на големи дългосрочни сделки, които биха намалили ползването на скъпа енергия от спот пазара.

През тази година двамата обикалят земното кълбо в търсене на допълнителни количества, като част от пътуванията им бяха до Канада, Катар и Норвегия.