Пазарът на изкуство, както почти всичко останало в съвременната култура, измества фокуса си от миналото към настоящето.

Тази промяна беше илюстрирана от традиционния годишен търг за класически произведения на аукционна къща Christie’s, който се проведе в Лондон през декември.

Най-високата постигната цена за вечерта беше за платното от 1735 г. The Reading Party (3.6 милиона долара). Картината изобразява елегантна млада жена, която чете на глас на двама приятели аристократи в парк.

Тя е една от само 11 известни‌ „картини от модния живот“ на художника Жан-Франсоа дьо Троа.

Цената ѝ обаче е същата като рекордните 3.6 милиона долара, дадени през март за полуабстрактното платно на британската художничка Флора Юхнович от 2020 г. „Топло, мокро и диво“, вдъхновено от друга френска картина от 18-и век. 

Известна със своите експресивни и иронично озаглавени преработки на произведения на старите майстори от епохата на Рококо, Юхнович е една от няколкото млади художнички, чиито творби достигнаха седемцифрени суми на търговете миналата година.

През 2019 г. най-скъпите произведения на Юхнович се продаваха за 40 000 долара. 

Търсят се художници под 45 години, а не над 400

Европейските картини, датиращи от преди 1850 г., вече не са толкова търсени от колекционерите, пише The New York Times. 

Въпреки това, Sotheby’s и Christie’s се надяват да се противопоставят на тенденцията, като по-късно този месец ще организират големи аукциони за картини на стари майстори в Ню Йорк, като очакваната обща приблизителна стойност на произведенията е над 175 милиона долара.

Sotheby’s има големи очаквания за картината на Рубенс от 1609 г. „Саломе, представена с главата на Св. Йоан Кръстител“, която е звездният лот на търга за барокови шедьоври от колекцията на Фиш Дейвидсън, насрочен за 26 януари. 

Аукционната къща гарантира, че картината ще бъде продадена за най-малко 25 милиона долара.  Страховитото произведение показва ухилена слугиня, която вади езика от прясно отрязаната глава на Свети Йоан Кръстител, докато я поднася на Саломе.  

Според френския експерт по живопис Ерик Туркин, през последните години някои хора от света на съвременното изкуство купуват стари майстори, привлечени от силните образи на насилие от бароковия период. По думите му, този тип купувачи са по-малко на брой, но са по-богати.

Преди петдесет години, когато музеят Метрополитън купува „Портретът на Хуан де Пареха“ на Веласкес за 5.5 милиона долара от Christie’s в Лондон, поставя абсолютен ценови рекорд.

Тогава старите майстори са доминиращата категория за продажби на търговете. За сравнение, миналата година техният дял в аукционните и частните продажби на Sotheby’s и Christie’s възлиза на едва 4%.

Сега съвременното изкуство господства, отразявайки бързо развиващите се културни изисквания на съвременното общество.

Експертите казват, че по-младите колекционери често смятат историческото изкуство за твърде далечно и неадекватно. Освен това, за много от тях техническите аспекти на продажбата на този тип картини не са особено атрактивни. 

"Старите майстори са трудни за достъп поради проблема с поддръжката и доказването на произхода. Днешните купувачи се интересуват от картини на художници под 45‌, а не над 400 години", казва още Туркин. 

Защо старите майстори отстъпват място на новото поколение? 

Андерс Петерсън, основател на базираната в Лондон консултантска компания ArtTactic, казва, че през последните три години се наблюдава значително увеличение на търсенето на произведения на изкуството от по-младото поколение художници.

През януари ArtTactic публикува доклад за перспективите за художниците от т.е нар. NextGen поколение под 45-годишна възраст. Произведенията на по-младите възхвалявани от Instagram художници, като Юхнович, редовно се продават за суми, надвишаващи многократно началната им цена на търговете.  

Миналата година Sotheby’s, Christie’s и Phillips предложиха произведения на рекордните 670 художници в тази демографска група, като продажбите събраха приходи от над 300 милиона долара.

Фиксирането върху съвременното изкуство може да се разглежда просто като страничен продукт от модния живот от 21-ви век.

Но за социолозите промените на пазара на изкуство са един от многото елементи, които отразяват как темповете на развитие и грижите на нашата култура са се променили в продължение на последното столетие.

През 1899 г. забележителното социално-икономическо изследване на Торстейн Веблен „Теорията на класата на свободното време“ показа как свободното време и луксът придават статус на най-богатите хора в края на 19-и век.

Джана Екхард, която е професор по маркетинг в Кралския колеж в Лондон, е съавтор на проучване от 2020 г., озаглавено „Нова динамика на социалния статус и различията“, което обобщава опитите на академичните среди от 21-и век да актуализират наблюденията на Веблен.

Според Екхард, технологиите са допринесли за ускоряване на темпото на съвременното сбитие. Феноменът, който става известен като "социално ускорение", променя дълбоко човешките възприятия за изтичането на времето.

„Ако погледнете назад към човешкото развитие, ще видите, че са изминали десетки хиляди години, в които нещата не са се променили толкова много.

Хората не са се развили достатъчно, за да могат да реагират на социални промени, които днес са толкова бързи. Това  ги кара да оценяват новото по начини, различни от миналото“, коментира Джана Екхард пред The New York Times. 

Какво е бъдещето на изкуството от миналото?

Ясно е, че най-известните имена в историята на изкуството все още имат непреходна стойност. В Амстердам предстоящата изложба на Йоханес Вермер в Rijksmuseum, която ще бъде открита следващия месец, предизвиква огромен обществен интерес. 

Произведението "Спасителя на света“ на Леонардо все още е най-скъпата картина, продадена на търг - за нея през 2017 г. бяха дадени 450.3 милиона долара.

А миналата година парижката аукционна къща Artcurial продаде изящния натюрморт на Шарден „Кошница с диви ягоди“, датиращ от 1761 г., за 22.6 милиона долара.

Картината е закупена от Музея на изкуствата Kimbell в Тексас, който трябва да изчака до декември 2024 г., за да разбере дали произведението, класифицирано от френските власти като национално богатство, може да бъде изнесено в Съединените щати.

„Kimbell, който се въздържа да следва модата, придобива произведения не само за днес, но и за следващите сто години – произведения, които ще издържат изпитанието на времето“, заяви директорът на тексаския музей Ерик Лий.

Той обаче признава, че технологиите ускоряват начина, по който посетителите усещат изтичането на времето. „Продължителността на вниманието става все по-кратка и по-кратка“, отбелязва той.

‌На пазара въпросът е дали изкуството от далечното минало може да направи някакво завръщане. Въпреки някои оптимистични теории на колекционерите на съвременно изкуство, които преоткриват старите майстори, в действителност днес за Рубенс, Шарден или дьо Троа се говори все по-рядко.

„По отношение на изкуството за индивидуално закупуване, произведенията, които отразяват новите нагласи и вкусове, ще осигуряват по-висок социален статус. А това ще бъде отразено и в тяхната цена", прогнозира Джана Екхард. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !