През последните няколко години все повече частни компании се включват в космическата индустрия и изстрелват различни апарати в орбитата на Земята.

От 178 успешни мисии през 2022 г., 90 са на частни компании, като в някои случаи те работят като подизпълнители на правителствени програми. 61 от тези изстрелвания са дело на една фирма - SpaceX. 

Когато става въпрос за изпращане на мисии до Луната обаче, правителствата засега запазват своя монопол. През 2019 г. израелската сонда Beresheet, финансирана с частни средства, се опита да достигне естествения спътник на нашата планета, но в крайна сметка се разби в него. 

От американската програма Аполо от 60-те и 70-те години на миналия век до съвременните опити, като например китайския роботизиран роувър Chang'e 5, всички успешни кацания на Луната и обиколки около нея са извършвани от държавните космически агенции.

Много скоро обаче тази тенденция ще се промени, пише The Economist. Още тази година се очаква първият частен спускаем апарат без екипаж да стъпи на Луната. Но кой точно ще бъде той и коя компания ще го изпрати там, остава неясно. 

Кои са претендентите? 

Модулът HAKUTO-R Mission 1, управляван от японската компания ispace, се очаква да извърши кацането си в края на април. Други две фирми обаче също се готвят да стартират лунните си мисии скоро и имат шанс да спечелят титлата за първия частен космически апарат, стигнал успешно до спътника на нашата планета.

Мисията на HAKUTO-R беше изстреляна на 11 декември с ракета Falcon 9 на SpaceX. Тя излиза извън орбитата на Луната, като се очаква да достигне своя апогей от 1.4 милиона километра на 20 януари, след което да започне да се връща обратно.

Траекторията му е изкусно проектирана така, че да премине близо до Луната и да влезе в орбита около нея. Този подход с „ниска енергия“ за пристигане на Луната отнема повече време, но използва по-малко гориво, отколкото директното пътуване. 

Както показаха мисиите на Аполо в миналото, възможно е да се стигне до Луната за няколко дни, но след това е необходимо да се изгори много гориво, за да се забави космическият апарат и да влезе в лунна орбита.

Стратегията на HAKUTO-R спестява тегло, което пък позволява по-голям полезен товар. Апаратът носи на борда си два малки марсохода, единият от които е с размерите на бейзболна топка, както и няколко камери. 

Но заради своето по-бавно пътуване, той може да бъде изпреварен от два други спускаеми апарата, предназначени да пристигнат на лунната повърхност преди края на април.

Първият от тях е Nova-C, създаден от базираната в Хюстен, Тексас компания Intuitive Machines. Очаква се Nova-C да бъде изстрелян през март, като обявяването на точната дата се очаква скоро.

Апаратът също ще пътува с ракетата Falcon 9 на SpaceX и ще му трябват около шест дни, за да стигне до Луната и да кацне на нея. 

Шефът на компанията Стив Алтемус казва, че директната траектория минимизира радиационния риск за кораба. Дизайнът на Nova-C използва технология от Project Morpheus - програма, управлявана от американската космическа агенция НАСА.

Тя включва системи за откриване на опасност при кацане, нов дизайн на двигателя и възможност за бъдещите спускаеми апарати да разположат по-малко превозно средство, което може да „подскача“ по лунната повърхност, като излита и каца многократно.

Nova-C ще носи селекция от камери и други инструменти, включително и няколко апарата на НАСА, която е платила част от разходите за мисията.

Агенцията ще може да действа като "наемател" на търговския спускаем апарат и да купува няколко слота за полезен товар, вместо да изгражда и управлява сама превозното средство. 

Intuitive Machines има сключен договор с НАСА за изпращане на три спускаеми апарата Nova-C до Луната до края на 2024 г.  

Третият претендент за победата в състезанието за първата частна мисия до Луната е спускаемият модул Peregrine, построен от компанията Astrobotic Technology, базирана в Питсбърг, Пенсилвания. Тя също работи по програмата CLPS в сътрудничество с НАСА. 

Подобно на HAKUTO-R, проектът води началото си от конкурса Google Lunar X, който предлага награда от 20 милиона долара на първия екип, който успее да изпрати апарат на Луната.

Самият конкурс беше закрит през 2018 г. и наградата остана непотърсена, но част от проектите, стартирали покрай него, продължават развитието си.

Peregrine трябва да бъде изстрелян до края на март при първия полет на Vulcan Centaur - нова ракета, разработена от американската United Launch Alliance.

Това добавя елемент на риск и изстрелването на Centaur беше многократно отлагано, но Astrobotic все още не са се отказали от опита си да стигнат първи до Луната.

Подобно на съперниците си, Peregrine ще носи малък марсоход и набор от инструменти, няколко от които са собственост на НАСА. Astrobotic също така разработва и по-голям спускаем апарат Griffin, който ще предостави на космическата агенция марсоход за проучване на ресурси на място близо до южния полюс на Луната в друга мисия, планирана в края на 2024 г.

Защо е важно кой ще спечели надпреварата до Луната?

„Не вярваме, че това е надпревара просто за това да бъдеш първи“, заявява Хакамада Такеши, основател и шеф на ispace, който казва, че е „горд“, че неговият кораб е част от групата на пионерските спускаеми апарати. 

Стив Алтемус от Intuitive Machines казва, че мисиите на неговата фирма ще бъдат иноватори в много сфери, независимо от това кой ще спечели конкретното "състезание".

И той, и Хакамада Такеши подчертават, че техният фокус е да положат основите за редовни мисии до Луната, отваряйки нови възможности както за правителствата, така и за частните компании. 

„Приятелското състезание само насърчава по-голям интерес към нашата дейност", казва Хакамада Такеши.

Възможността за поставяне на космически апарати в орбита около Земята направи възможни всякакви неща - от GPS навигацията и сателитната телевизия до по-бързия достъп до интернет и наблюдението на метеорологичните условия. Достъпът до Луната засега няма очевидна полза освен чистото научно изследване. 

Много от полезните товари на НАСА са предназначени да проправят пътя за завръщането на хората на Луната, например чрез разузнаване на възможните места за кацане или търсене на ресурси за възможна експлоатация, и особено като източник на гориво.

Но извличането на ресурси може да доведе до нова серия от проблеми, тъй като няма международно споразумение за правния статут на Луната.

Договорът за космоса от 1967 г., който е основополагащ текст на космическото право, вече е доста остарял. Той датира от ерата, когато само правителствата са имали достъп до космическите пространства и в него се посочва, че не могат да се предявяват никакви претенции за суверенитет - нито на Луната, нито на други места извън нашата планета. 

Усилията за актуализиране на договора за установяване на правила относно добива на ресурси засег се натъкват на сериозни пречки. САЩ отказаха да подпишат Споразумението за Луната, прието от 18 държави през 1984 г., докато Китай и Русия отхвърлиха последното американско предложение - споразуменията Артемида от 2020 г.

Дебатът за това кой "притежава" Луната е бил обект на спекулации още преди космическата ера. Гръцкият сатирик Лукиан от 2-и век след Новата ера описва лунно пътуване, в което твърди, че се среща с Ендимион, краля на Луната. 

Както показва историята на трите спускаеми апарата, които сега се надяват да достигнат лунната повърхност, евтините ракети и новите технологии означават, че предишният фантастичен въпрос за собствеността на Луната е на път да стане съвсем реален.

Тези космически кораби са първите представители на цяла флотилия от бъдещи лунни превозни средства. Някои от тях вероятно ще бъдат с екипажи, а други ще са безпилотни.

Част от апаратите ще са държавна собственост, а останалите ще са частни, но със сигурност на естествения земен спътник през следващите десетилетия се очаква доста сериозна група от посетители.  

Това отваря шанс за много нови възможности, но също така повдига трудни въпроси относно траекторията на изследването и експлоатацията на космоса, пише още изданието.