До неотдавна Жорже Пауло Леман беше едновременно един от най-уважаваните, но и един от най-респектиращите корпоративни барони в света. Бразилският милиардер и двамата му дългогодишни бизнес партньори придобиваха мултинационални компании и ги включмаха в огромната си империя, базирана в Рио де Жанейро.

Сред покупките им влизат имена като Anheuser-Busch InBev през 2008 година, Burger King през 2010 г.., H.J. Heinz, Tim Hortons, Kraft Foods Group и накрая, през 2016 г., най-големата от всички тях - пивоварната SABMiller. 

С всяко ново придобиване Леман, вдъхновен от своя идол - бившия главен изпълнителен директор на General Electric Co. Джак Уелч, обявяваше дълбоки съкращения на разходите, орязване на заплатите и затваряне на голяма част от фабриките в придобитите компании. 

За служителите този процес винаги е мъчителен, но за съдружниците на Леман той носеше огромни печалби. Преминавайки през съкращенията, компаниите му генерират по-силни финасови резултати, а методите на инвестиционната му компания 3G Capital се приемат за толкова ефективни, че през годините са възприети и от други корпоративни мениджъри. Дори Уорън Бъфет, който инвестира в няколко от сделките, сключени от Леман, изглеждаше убеден в практиките на бразилския милиардер. 

Скандалът с Americanas

Но през 2017 година всичко се обърка. Офертата на Жорже Пауло Леман беше отхвърлена, когато се опита да придобие европейския конгломерат Unilever за 143 милиарда долара и да го слее с Kraft Heinz Co. Това разкри и фундаменталният недостатък на неговата стратегия - фокусирането върху съкращенията на разходите, вместо върху разширяването на бизнеса, означаваше, че империята му има нужда от постоянен приток на нови цели за придобиване, за да продължи да увеличава печалбите.

В момента, в който се оказа, че такива липсват, цените на акциите на Kraft Heinz и Anheuser-Busch се сринаха, а колективното състояние на Леман и неговите партньори се сви с 14 милиарда долара.

Междувременно бразилският гигант за търговия на дребно Americanas, в който Леман и неговите партньори са основни акционери от десетилетия, фалира миналия месец, след като беше открита "дупка" от 3.8 милиарда долара в баланса на дружеството.

Акциите на компанията паднаха със 77% за един ден, а облигациите ѝ се търгуват на ниво от 15 цента за долар. Кредиторите чертаят планове за изземване на личните активи на бразилския магнат, а някога оживените 1700 магазина на Americanas в момента са почти празни.

Президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва миналата седмица директно атакува Жорже Пауло Леман, сравнявайки го с Ейке Батиста - опозореният магнат, който излежава 30-годишна присъда от дома си в Рио за подкуп.

„Леман беше рекламиран като най-великия бизнесмен на Земята. Той беше човекът, който постоянно се обявяваше срещу корупцията. И тогава той, на свой ред, извърши измама", каза Лула в телевизионно интервю. 

Твърденията му може би са преувеличени, тъй като за момента няма доказателства, които да свързват Леман пряко със счетоводните нередности в Americanas. Но те повдигат друг належащ въпрос - дали действията, предприети от ръководството на компанията, са просто случаен акт или са резултат от политиката на постоянен натиск за по-добри финансови резултати, създадена от Леман. 

Защо се проваля моделът на 3G Capital?

Две години по-рано Крафт Хайнц плаща 62 милиона долара за уреждане на разследване на Комисията по ценни книжа и борси на САЩ за счетоводни нередности, за които се твърди, че са организирани от ръководителите на компанията. В регулаторната документация Kraft заяви, че е сътрудничила напълно на комисията по време на разследването и се съгласи да уреди обвиненията по финансов път, без да признава или отрича твърденията на регулаторите.  

"Да имаш философия за намаляване на разходите и максимизиране на печалбата не е грях. Всъщност това е добродетел на финансовите пазари. Но  в Americanas тази култура е създала среда, в която хората прекаляват и ще стигат до крайности", коментира пред Bloomberg Джим Гулбрандсен, главен инвестиционен директор на бразилския хедж фонд NCH Capital.

След избухването на скандала Americanas смени цялото висше ръководство и започна независимо проучване на ситуацията.

Пауло Прочно, професор по стратегия в бизнес училището "Робърт Х. Смит" към Университета на Мериленд, казва, че има и допълнителен утежняващ фактор - ръководителите често получават огромни бонуси за постигане на целите за печалба. А това дава силни стимули на хората да не бъдат етични.

Подобно на Гулбрандсен, той се съмнява, че Леман и неговите партньори, Марсел Телес и Карлос Сикупира, са знаели за счетоводните нередности, но това има значение само до известна степен. Защото, по думите му, те са създали система, която води до това поведение.

Самият Леман не е коментирал публично темата, откакто историята с Americanas излезе наяве. В единственото си изявление той категорично посочва, че нито той, нито Телес и Сикупира са знаели за каквито и да било нередности и отбелязва, че ръководителите, одиторите и кредиторите на компанията никога не са алармирали за подобни проблеми.

Тримата партньори контролират търговската верига от 1982 г. насам. Тя е едно от първите им придобивания, след началото на експанцията на империята им отвъд мощната инвестиционна банка Garantia.

Леман основава Banco Garantia след кратката си кариера като професионален тенисист, а Телес и Сикупира са едни от първите ѝ служители. Това се случва в златната епоха за General Electric, когато Уелч учудва Уолстрийт със способността си да осигурява нарастващи печалби тримесечие след тримесечие. В Рио де Жанейро Леман и неговите сътрудници също са във възторг от американския бизнесмен. Те се вглеждат в резултатите на GE, търсейки "тайната съставка", който издига акциите ѝ все по-високо. Тримата партньори използват т. нар. "крива за оценка на таланта" на Джак Уелч за да уволнят 10% от служителите, когато купуват бразилския производител на бира Brahma.

Компанията е типичен пример за техния бизнес модел. През 1999 г. те го използват, за да придобият местния съперник Antarctica (Companhia Brasileira de Bebidas). След това сливат компанията с белгийската Interbrew, която на свой ред придобива Anheuser-Busch и осем години по-късно - SABMiller. В процеса те превръщат бразилска пивоварна на стойност 60 милиона долара в мощна мултинационална компания с операции в повече от 50 страни. Всяко сливане им носи нови спестявания  на разходите и, поне за известно време, по-големи печалби. В зенита си конгломератът, наречен Anheuser-Busch InBev SA, струваше 260 милиарда долара.

Едва след отхвърлянето на сделката с Unilever Леман започвада намалява акцента върху съкращаването на разходите, който дълго стои в основата на неговия бизнес модел. Ръстът на приходите – правенето и продажбата на продукти, които хората наистина искат – се превръща в новият девиз, а самият Леман призна миналия юни, че неговата програма за обучение на ръководни кадри вече е „остаряла“.

„Ние обучихме хора за намаляване на разходите, ефективност и логистика, а не за маркетинг, иновации и създаване на неща в дигиталния свят“, заяви милиардерът в едно от редките си телевизионни интервюта. Но това признание може би е било твърде закъсняло. 

Акциите на Kraft Heinz и Anheuser-Busch се сринаха с повече от 55% от върховете си през последното десетилетие, а Restaurant Brands International Inc., част от която са Burger King и Tim Hortons, бележи спад от 14%. Миналата година 3G Capital пое контрола над производителя на щори Hunter Douglas NV в Холандия, след като закупи 75% дял в компанията.  

Всичко това се отрази на богатството на Леман. Състоянието му достигна връх от 32.2 милиарда долара в края на 2017 г., когато той се класира на 25-о място в света според индекса на милиардерите на Bloomberg. Оттогава насам състоянието му е намаляло с 34%, до 21.1 милиарда долара, а в класацията на милиардерите той вече е 77-о място.