Нов доклад за вносните мита, с които се облага бельото в САЩ, установява, че жените са поставени в неравностойно положение.

Средното мито, с което САЩ облага дамското бельо, е 15.5%, в сравнение с 11.5% за мъжкото.

Това означава, че жените биват таксувани с 35% по-висок данък от представителите на силния пол, казва Ед Гресър, бивш търговски представител на САЩ и настоящ директор, отговарящ за търговията и световните пазари в Института за прогресивни политики.

“Най-лошата изненада за Свети Валентин,” пише Гресър в своя доклад, в който изчислява, че настоящата система за митата на САЩ добавя по около 1.10 долара към цената на всеки чифт дамско бельо и около 0.75 долара към мъжкото.

“Америка е уникална по отношение на това, че облага с по-висок данък дамското бельо от мъжкото,” пише Гресър, въпреки че щатските мита са приблизителни сходни с тези международен план.

Повечето международни системи за обмитяване имат фиксирани ставки за всички видове бельо, независимо от пола. В Австралия тази ставка е 5%; в Нова Зеландия е 10%; 18% в Канада; 20% в Колумбия и Ямайка; 25% в Индия, 30% в Тайланд и 45% в Южна Африка.

В Япония и ЕС, всъщност, жените биват облагани с по-ниска ставка. В Япония няма допълнителен данък, докато ЕС налага мито в размер на 6.5% върху сутиени и корсети, в сравнение с фиксирани ставки от 9% и 12% за останалото бельо.

Дантелена дилема 

Пазаруване на луксозно бельо в САЩ представлява рядък случай, в който най-добрата сделка не е тази без излишни украшения. Буквално.

Митата върху бельото в САЩ са регресивни, което означава, че евтините материали се облагат повече от луксозните скъпи тъкани.

Причината вероятно се крие в това, че щатските производители усещат по-голяма заплаха от страна на чуждестранни конкуренти, които произвеждат евтино бельо за масите, а не от луксозните стоки.

Копринените продукти се облагат само с 2.1% за дамското бельо и 0.9% за мъжкото. При памучните тъкани обаче ставката нараства до 7.6% за дамското бельо и 7.4% за мъжкото. Синтетичният полиестер се облага с най-висока ставка - 16% за жените и 14.9% за мъжете.

Когато хората говорят за “розовия данък,” всъщност, става въпрос за надценката на продукти, като самобръсначки и шампоани, предназначени за жени, а не за реален данък. Това е един по-буквален пример за систематичното неравенство между половете.

Проблемът с митата обаче се простира извън пазара на бельо. Проучване на Комисията за международна търговия на САЩ установява, че дамското облекло съставлява две трети от митническата тарифна тежест при облеклото въобще.