Гъбите са изключително популярни и полезни в кулинарията, но в бъдеще приложението им може да се разшири значително. Учените смятат, че някои от тях могат да се използват като заместители на пластмасата, пише The Verge.  

Изследователи от финландския технологичен институт VTT разработват потенциалните инженерни възможности на една особено впечатляваща гъба и са установили, че тя може да замени пластмасата в много индустрии. 

Използването на гъби вместо пластмаса може да намали замърсяването, което хората създават. Пластмасите, направени от изкопаеми горива, са много трудни за рециклиране и обикновено се натрупват в природата и най-вече във водните басейни.

Материалите, направени от гъби обаче, биха били биоразградими и ще могат да се използват повторно в края на продуктовия си цикъл.

Fungus fomes fomentarius, която е известна и като праханова гъба, е в центъра на вниманието на новите изследвания. Тази гъба има забележителни свойства и може да се използва за изработката на материали с различна структура.

Изучавайки архитектурата на гъбата, изследователите се надяват да я превърнат в по-устойчив градивен елемент на нашия живот.

В дивата природа прахановата гъба обикновено расте по стволовете на дърветата. Хората са я използвали още преди хиляди години, като едно от приложенията ѝ е било за запалване на огън. В бъдеще тя може да се използва и за създаване на нов клас високоефективни ултралеки материали.

Уникалното в тази гъба е, че тя има три слоя с различни свойства, които могат да бъдат полезни по различни начини. Има много твърда външна кора, която би могла да се използва, за да се направи устойчиво на удар покритие за автомобилни стъкла, например.

„Средният ѝ слой е мек и наподобява текстурата на човешката кожа, а третият е подобен на дървесината. 

Изследователският екип използва модерни техники за изображения и тестове за механична якост, за да изучава всеки от слоевете на прахановата гъба и да оцени потенциалните им приложения.

Вече има нарастващ интерес към строителните материали, опаковките и текстилните изделия на базата на гъбата.  

Разбира се, предстои много дълъг път, преди гъбите да могат да заменят пластмасата, казват още учените. Няма как те да се берат от горите, защото това би нанесело твърде много щети на екосистемата. Мицелът ще трябва да бъде произвеждан масово в лабораторни условия. 

Освен това, ще трябва да се направят и някои "настройки" в генома на гъбата, за да се подчертаят определени свойства, в зависимост от приложението ѝ.

„Необходими са много изследвания и тестове, за да се гарантира, че получените материали ще постигат правилния баланс между това да са биоразградими, но и достатъчно издръжливи.

Надеждата е, че продуктите, изработени от прахановата гъба, просто ще се разпадат, след като вече не са полезни, вместо да се задържат в почвата и водата в продължение на стотици и дори хиляди години, като много от компонентите на пластмасовото замърсяване.

Като отпадъци, продуктите, направени от гъби, ще могат дори да се превърнат в храна за ново производство на мицел, създавайки затворен цикъл на производство.