След сравнително спокойното второ десетилетие на 21-ви век, през което лихвените проценти почти не се променяха, инфлацията днес накара централните банкери по света да се "събудят" и да предприемат активни мерки за овладяването ѝ. 

През първото тримесечие на 2021 г. лихвените проценти в извадка от 58 богати и развиващи се икономики са били средно 2.6%. До последното тримесечие на 2022 г. нивото се е повишило до 7.1%, пише The Economist.

Междувременно, общият дълг в тези страни достига рекордните 300 трилиона долара, или 345% от общия им брутен вътрешен продукт. За сравнение, преди пандемията от COVID-19 той е бил в размер на 255 трлн. долара, или 320% от БВП.

Колкото по-задлъжнял става светът, толкова по-чувствителен е към повишаването на лихвите

За да оцени комбинирания ефект от нарастването на заемите и по-високите лихвени проценти, The Economist прави оценка на общите лихвени плащания на фирмите, домакинствата и правителствата в 58 държави. Тези икономики генерират над 90% от световния брутен вътрешен продукт.

През 2021 г. лихвените им плащания възлизат на 10.4 трлн. долара, или 12% от комбинирания БВП, а през 2022 г. вече са на стойност 13 трилиона долара, или 14.5% от БВП.

Как се отразяват по-високите лихви на световната задлъжнялост?

В реалната икономика по-високите лихвени проценти не повишават незабавно разходите за обслужване на дълга, с изключение на заемите с плаващи лихви.

Падежът на държавния дълг обикновено варира от пет до десет години, а фирмите и домакинствата са склонни да вземат заеми и за по-кратки срокове. 

Според експертите на The Economist, повишаването на лихвените проценти обикновено се отразява в течение на пет години за публичния дълг и за период от две години при кредитите за домакинствата и компаниите.

За целите на своята прогноза изданието допуска, че номиналните доходи ще нарастват в съответствие с прогнозите на Международния валутен фонд, а съотношението между дълга и БВП ще остане непроменено. 

Ако лихвените проценти следват очакванията, отразени от пазарите на държавни облигации, лихвените плащания на фирмите, домакинствата и правителствата ще достигнат около 17% от БВП до 2027 г. 

Какво обаче ще стане, ако се окаже, че пазарите подценяват предстоящото затягане на монетарната политика от страна централните банки?Повишение от един допълнителен процентен пункт би довел сметката за лихвите до плашещите 20% от БВП.

Дори и подобно ниво обаче няма да е прецедент. Разходите за плащания на лихви в САЩ надхвърлиха 20% от БВП по време на глобалната финансова криза от 2007-09 г., икономическия бум от края на 90-те години на миналия век и последната голяма инфлационна криза през 80-те години. 

Ситуацията в отделните държави обаче е много различна. Правителството на Гана, например, ще се сблъска с доходност по държавните облигации от 75%, което със сигурност би довело до драстични съкращения на държавните разходи.

Инфлацията може леко да облекчи тежестта, като повиши номиналните данъчни приходи, доходите на домакинствата и корпоративните печалби. А глобалният дълг, като дял от БВП, е намалял от своя връх от 355% през 2021 г. Но това облекчение е компенсирано от повишаването на лихвените проценти. 

В Съединените щати, например, реалните лихвени проценти, измерени чрез доходността на петгодишните държавни ценни книжа, са 1.5% при средно 0.35% през 2019 г.

Различни държави, различни лихви

The Economist класира домакинствата, компаниите и правителствата в 58-те държави от извадката по два основни критерия - съотношението между дълговете и приходите и нарастването на лихвите през последните три години. 

Що се отнася до домакинствата, богатите държави, включително Холандия, Нова Зеландия и Швеция, изглеждат по-чувствителни към нарастващите лихвени проценти.

И трите имат нива на дълг, почти два пъти по-високи от разполагаемия доход и са отбелязали увеличение на доходността на краткосрочните държавни облигации с повече от три процентни пункта от края на 2019 г. насам.

Страните, които имат по-малко време да се подготвят за повишаване на лихвените проценти, може да се сблъскат с по-големи трудности от своите по-задлъжнели връстници.

Ипотеките в Холандия, например, често имат по-дългосрочни фиксирани лихви, което означава, че домакинствата в страната са по-изолирани от затягането на паричната политика.

В други страни домакинствата са склонни да фиксират лихвите за по-кратък период или да вземат заеми при по-гъвкави условия. 

В Швеция ипотечните кредити с плаващ лихвен процент представляват почти две трети от общия обем, което означава, че проблемите може да възникнат по-бързо.

В развиващите се икономики данните са по-разпокъсани. Въпреки че съотношенията между дълговете и доходите са по-ниски, това отчасти отразява факта, че официалните кредити са трудни за получаване.

В света на бизнеса растящото потребителско търсене повиши корпоративните печалби. В 33 от 39-те страни, за които изданието има данни, съотношението дълг към брутна оперативна печалба е намаляло през последната година. 

Индия, например, отбелязва добри резултати благодарение на сравнително ниското съотношение дълг/доход (2.4) и по-слабото увеличение на лихвите.

Голямото дългово бреме и по-строгите финансови условия обаче може да се окажат твърде тежки за някои компании.

Изследователската компания S&P Global отбелязва, че делът на европейския спекулативен корпоративен дълг, който е в неизпълнение, са е повишил от под 1% в началото на 2022 г. до над 2% до края на годината. 

Френските фирми са особено задлъжнели, като съотношението на дълга към брутната оперативна печалба там е почти 9 - по-високо от която и да е държава, с изключение на Люксембург.

Русия, която е откъсната от външните пазари заради инвазията в Украйна, отбеляза краткосрочен скок на доходността. Унгария, където централната банка бързо повиши лихвите, за да защити валутата си, също има големи дългове спрямо размера на икономиката си.

Кои държави са най-застрашени от дългови проблеми? 

По отношение на държавния дълг, една от ключовите променливи, които трябва да се наблюдават, е рисковата премия - допълнителната възвръщаемост, която пазарите изискват да държат облигации на дадена държава над доходността на американските държавни ценни книжа.

Правителствата на богатите страни в повечето случаи се справят добре с тази мярка. 

Но Италия, която отбеляза по-голямо увеличение на доходността на облигациите от всяка друга европейска страна в извадката на The Economist, остава в риск.

Европейската централна банка затяга монетарната си политика, спира покупките на държавни облигации и се готви да започне да свива баланса си през март. Опасността е, че това може да предизвика ликвидна криза в някои страни от еврозоната. 

Развиващите се икономики взимат все повече заеми в собствените си валути, но тези, които се имат високи външни дългове, може да се нуждаят от помощ. 

Аржентина наскоро постигна споразумение с Международния валутен фонд, което ще изисква известно "затягане" на коланите. Южноамериканската държава вече изпадна в неизпълнение на външния си дълг през 2020 г. 

Египет, който има доходност на средносрочните държавни облигации около четири до пет процентни пункта над нивата отпреди пандемията, се опитва да избегне подобна участ.

Гана, която наскоро се присъедини към Аржентина в лагера на силно затруднените държави, сега се впуска във фискално и монетарно затягане, в опит да си осигури подкрепа от МВФ.

Съдбата на някои правителства, както и на домакинствата и фирмите, които, в крайна сметка, се нуждаят от държавна подкрепа, може да зависи от добрата воля на Китай.

Въпреки високите нива на дълг, самият Китай се намира в сравнително добра позиция, най-вече заради стабилните лихвени проценти. 

Значението на Поднебесната империя в световен мащаб обаче нараства. Към момента Китай е най-големият кредитор на бедните икономики в света и поглъща две трети от техните плащания за обслужване на външния дълг, което усложнява усилията за облекчаването на тази тежест, пише още The Economist.