Датата 8 март е обявена за Международен ден на жената с решение на Организацията на обединените нации през 1975 г. и оттогава се чества в почти всички държави по света.

Защо обаче е избрана именно тази дата от календара и какво я свързва с нежния пол? 

Историята на движението за защита на правата на жените може да бъде проследена назад до средата на 19-и век.

На фона на бързата индустриализация, във водещите световни икономики се наблюдава бързо нарастване на населението в градовете, а жените, които в много сектори работят наравно със своите колеги мъже, настояват за по-добро заплащане и отношение на работните им места. 

Първите масови женски движения

На 8 март 1857 г. група шивачки в Ню Йорк демонстрира срещу нечовешките условия на труд и ниските заплати. Те са нападнати от полицията и разпръснати, а две години по-късно създават първия женски профсъюз.

На 8 март 1908 г. 15 000 жени демонстрират по улиците на Ню Йорк с искане за по-кратко работно време, по-добро заплащане, право на глас и забрана на детския труд.

Техният девиз е „хляб и рози“ - хлябът символизира икономическата сигурност, а розите означават по-добро качество на живот. 

През май Социалистическата партия на Америка определя последната неделя на февруари за отбелязване на Националния ден на жената. Първото подобно честване се състои на 28 февруари 1909 г., като жените отвъд Океана продължават да го празнуват в последната неделя на същия месец до 1913 г. 

На конференция в Копенхаген през 1910 г., организирана от работнически организации от цял свят, германската социалистка Клара Цеткин предлага да се отбележи годишнина от стачката на шивашките работници в Съединените щати.

Предложението ѝ е одобрено единодушно от над 100 жени от 17 държави, включително и от първите три жени, избрани в парламента на Финландия.

Освен като спомен за стачката на шивашките работници в САЩ, празникът е установен и в чест на движението за правата на жените като цяло, включително и за избирателните им права. По това време обаче той все още няма фиксирана дата. 

Международният ден на жената е честван за първи път през 1911 г. в Австро-унгарската империя, Дания, Германия и Швейцария, като това става на 19 март. 

Денят на жената и революциите в Русия през 1917 г.

Рускините отбелязват своя първи Международен ден на жената в последната неделя на февруари 1913 г., за да стачкуват за „хляб и мир“ по време на Първата световна война.

Демонстрациите се оказват един от факторите за избухването на Февруарската революция в Русия от 1917 г. Страната е изтощена от войната, недостигът на храна и продукти от първа необходимост е масов, а недоволството на руснаците ескалира.

На 23 февруари 1917 г. (по стария стил на Юлианския календар, което означава на 8 март по нов стил) по случай Международния ден на жената в Петроград (днешния Санкт Петербург) се провежда шествие на жените с искания за "хляб и граждански права".

Това е една от най-масовите демострации, които по-късно ще ескалират и ще предизвикат падането на руската монархия, възхода на болшевиките и Октомврийската революция, довела до създаването на СССР.   

Един от лидерите на болшевиките - Лев Троцки, в своите спомени пише за ключовата роля на женското движение в обявяването на общата стачка в Петроград и масовите улични бунтове в тогавашната руска столица. 

8 март и българската връзка

В избора на 8 март за Международен ден на жената има и българска връзка. 

През юни 1921 г. в Москва се провежда Втората международна конференция на жените комунистки. Именно на този форум е предложено да се установи един общ ден, в който да се чества борбата на жените за равноправие.

В една от записките, направени по време на форума, се посочва, че "една българска другарка предлага 8 март за официална дата на Международния ден на жената, която да припомни инициативата на руските жени преди революцията".

По всяка вероятност става въпрос за активистката на Българската комунистическа партия Ана Маймункова, която води българската делегация на конференцията.

През 1925 г., след атентата в църквата "Свети Крал" (днес "Света Неделя"), Маймункова е арестувана, а след това е убита в софийския затвор. 

Втората версия за избора на датата 8 март за Международен ден на жената се свързва с друга комунистическа активистка - Александра Колонтай, която ръководи женския отдел при Централния комитет на болшевишката партия в Русия.

Според някои историци, тя е човекът, който настоява пред Ленин да обяви датата 8 март за официален празник в СССР и работи активно за признаването ѝ в международен план. 

Така или иначе, масовите чествания по случай 8 март в десетилетията след Първата световна война се свързват основно с работническите движения по света.

След Втората световна война и издигането на "желязната завеса" между Запада и Източния блок, празникът е по-важен и по-масов в държавите от социалистическия лагер, отколкото в тези от капиталистическия свят.

Впоследствие обаче датата 8 март се превръща в обща емблема на жените в борбата им за равноправие и постепенно нейната социалистическа история остава на заден план.