Роналд Рийд е последният човек, който негови роднини и познати са очаквали да бъде милионер.

Той използвал безопасни игли, за да закопчава палатата си и си набавял сам дърва за отопление и след като навършва 90 г. Шофирал Toyota Yaris втора ръка и ограничавал покупките си на нови неща.

Единственото нещо, което си позволявал, била закуската и чашата кафе в кафенето на болница Brattleboro Memorial във Върмонт, където негов приятел си спомня, че седял на едно и също място всяка сутрин.

В работата си като разсилен и като служител на бензиностанция той бил известен като усърден работник.

Негови познати и роднини обаче никога не са предполагали, че Рийд е успял да натрупа значително състояние. Когато Рийд умира през юни 2014 г., става ясно, че е разполагал с инвестиционен портфейл на стойност 8 млн. долара.

Оказва се, че освен че спестявал прилежно в продължение на десетилетия, Рийд също така купувал тихомълком акции на качествени компании, които носят дивидент и които не продавал в продължение на дълги години.

Рийд притежавал акции на най-малко 95 компании, когато умира, сред които Procter & Gamble, JPMorgan Chase & Co. и Johnson & Johnson. Много от тези компании увеличавали дивидентите си всяка година в продължение на десетилетия, след като той купува техни акции.

Няма съмнение, че инвестициите на Рийд са били разумни, но неговите резултати са свидетелство повече за търпение, отколкото за каквото и да било друго. Те напомнят за твърдението на Уорън Бъфет, че “фондовата борса е устройство за прехвърляне на пари от нетърпеливите към търпеливите.”

Днешните инвеститори вероятно си мислят, че не могат да чакат с десетилетия, както Рийд. Те обаче имат едно предимство, за което той не е могъл и да мечтае.

В продължение на 79 години само акредитираните инвеститори са можели да инвестират в компании в ранен етап от развитие, като Apple Inc. през 70-те години, притежаваната от Meta Platforms Inc. Facebook през 2004 г. или Airbnb Inc. през 2009 г.

Тази концепция идва от закон от 1933 г., с който е създадена щатската Комисия по ценни книжа и борси (SEC).

В закона също така има разпоредба, която забранява на лица, които не са основатели или други вътрешни лица за компанията, да инвестират в нея преди първичното ѝ публично предлагане (IPO), освен ако нямат постоянен доход от поне 200 000 долара или нетна стойност на активите от 1 млн. долара.

На теория този закон защитавал неопитните инвеститори от измами или бизнес предложения, които били прекалено добри, за да са истина. Не може да се отрече обаче, че инвеститори, като Рийд, са били изолирани от постигането на потенциално много бързи печалби почти през целия период, в който са инвестирали.

Вашингтон вдигна 79-годишната забрана за достъпа до акциите на компании преди IPO и хиляди обикновени инвеститори купуват акции на някои от най-вълнуващите компании в света днес.

Различни платформи позволяват на инвеститорите на дребно да инвестират заедно с легендарни рискови капиталисти, като Кевин О‘Лиъри и Хауърд Маркс.

Освен законното право човек да инвестира, при тези инвестиции от съществено значение са и връзките на места, като Силициевата долина, например.

Питър Тийл, който превръща инвестиция от 500 000 долара във Facebook в 1.1 млрд. долара, се възползва от съвет от мрежата си от контакти в Силициевата долина, която гради в продължение на години.

За инвеститорите, които не разполагат с времето или намерението да изграждат такава мрежа от контакти, подобни платформи могат да предложат лесен достъп до компании, които милиардери рискове капиталисти вече подкрепят.

Възможно е човек да си купи хиляди акции само за неколкостотин долара, което е важно за всеки инвеститор, следващ основното правило на инвестициите в стартъпи — човек никога да не рискува повече пари, отколкото може да си позволи да изгуби.