В една пролетна нощ през април 1983 г. крадец заобикаля охраната на Музея за ислямско изкуство L.A. Mayer в Йерусалим, влизайки в сградата под прикритието на тъмнината.

Той успява да отмъкне 106 редки часовника на стойност десетки милиони долари, след което изчезва безследно.

Престъплението се превръща в истинска драма с високи залози - мистериозна кражба, объркани следователи, романтична история, продължила десетилетия и две завещания на ценни часовници, включително и един, който е поръчан за френската императрица Мария Антоанета.

През двете десетилетия след кражбата властите не постигат почти никакъв напредък в разследването. Обирът изглежда като мистерия, която никога няма да бъде разгадана.

Това обаче се променя, когато едно признание, направено на предсмъртно легло от професионален престъпник, води до възстановяването на почти всички липсващи часовници, пише Simthsonian.

Как започва всичко?

В Израел има повече музеи на глава от населението от всяка друга страна в света. Израелският музей, Библейските земи и Музеят на еврейския народ са три от най-известните културни институции в страната.

Но тя може да се похвали с много други специализирани експозиции - музей на данъчното облагане, музей на черкезката култура, музей в памет на нелегална фабрика за амуниции, построена през 1945 г., музей с известни фигури, изваяни в ядлив марципан, музей на механичната музика и дори музей, посветен на екзотичния спорт падълбол.

Сред този гоблен от музеи и експозиции е и Музеят за ислямско изкуство, открит през 1974 г. Той може да се похвали с колекция от около 4000 предмета, включително бижута, керамика, килими, оръжия и специални издания на Корана. Сградата посреща десетки хиляди посетители годишно.

Но най-уникалната характеристика на музея е неговата колекция от редки и ценни часовници. Историята за това как те са събрани заедно на едно място е от ключово значение за разбирането на обира. 

Вера Франсис Брайс Саломонс - британска еврейска аристократка, медицинска сестра и филантроп, както и внучка на първия еврейски лорд-кмет на Лондон, основава музея през 60-те години на миналия век с надеждата да насърчи взаимното разбирателство между евреи и араби.

Тя е един от първите благодетели на Еврейския университет в Йерусалим и е учила при Лео Арие Майер - тогавашният ръководител на отдела за ислямско изкуство на университета. Личната колекция на Майер формира ядрото на първоначалните фондове на музея.

След като прави някои допълнения към колекцията, Саломонс поверява нейното съхранение на историка Ричард Етингхаузен, който работи като главен куратор в галерията Freer на Smithsonian.

Изграждането на музея започва през 1965 г., а Саломонс, който умира през 1969 г. на 81-годишна възраст, не доживява да види завършването му. Нейната визия обаче ръководи дизайна му.

В допълнение към шестте постоянни галерии, посветени на ислямското изкуство и променящите се изложби на съвременно изкуство, в музея е изложена колекция от около 200 часовника, наследени от баща ѝ Дейвид Лайънел Саломонс. 

Колекцията, която няма връзка с ислямското изкуство, включва часовници с махало, самонавиващи се часовници, декоративни часовници и други редки екземпляри.

В нея влизат и 55 часовника, изработени от известния хоролог Абрахам-Луи Бреге, сред които е и часовник с календар и термометър, направен за сестрата на Наполеон Бонапарт.

Известен като бащата на модерното часовникарство, Бреге е автор на множество иновации, сред които е турбийонът - допълнение към часовниковите механизми, което противодейства на гравитацията и прави отчитането на времето по-точно.

Бреге е и автор на проекта за най-ценния експонат от колекцията на Саломонс - часовник, поръчан за Мария Антоанета от един от нейните пазачи, който се влюбил в обречената френска кралица.

Механиката на часовника е толкова сложна, че е завършена едва през 1827 г. - 34 години след екзекуцията на Мария Антоанета през 1793 г. и четири години след смъртта на самия Бреге. Оценен на 30 милиона долара, часовникът се състои от 823 части, изработени от злато, платина и сапфири.

Как изчезват скъпоценните часовници?

Служителите разбират, че музеят е станал обект на кражба, след като пристигат на работа сутринта на 17 април 1983 г.

„Беше шокиращо. На пода бяха стъклените панели и ключалките на витрините. Навсякъде имаше остатъци от опаковъчни материали, тиксо и картон. Имаше празни бутилки, кабели и жици", разказва тогавашният директор на музея Рейчъл Хасън.

106-те откраднати часовника включват този на Мария Антоанета, часовник с форма на пистолет от 19-и век и Sympathique, проектиран от Бреге. Колекцията от часовници на музея е застрахована за едва 700 000 долара, но действителната ѝ стойност е значително по-висока.

Освен часовниците, крадецът успява да задигне няколко картини и други артефакти. Полицията е озадачена. Двамата пазачи, които охранявали музея през нощта, твърдят, че са спали по време на взлома. Алармената система на музея била повредена. 

„Концепцията за използване на усъвършенствани мерки за сигурност за осигуряване на произведенията на изкуството в Израел беше все още в начален стадий на развитие по това време“, разказва екскурзоводът Дженя Фрумин пред Jerusalem Post. 

Големият брой откраднати предмети предполага, че са замесени множество крадци. Но прозорецът, който изглежда е бил използван за влизане в сградата, бил много малък и през него трудно би преминал повече от един човек по едно и също време. 

Властите предлагат награда от 2 милиона долара за връщането на откраднатите часовници, но всички усилия на местната полиция, Интерпол, частните детективи и дори специалните служби Мосад се оказват напразни. 

„През годините получихме много анонимни обаждания и чухме много слухове, че часовниците са били намерени, но всички те се оказаха фалшиви. В крайна сметка, търсенето ни се сведе до разглеждане на каталози на търгове, за да видим дали часовниците ще се появят в някоя обява за продажба.

Беше много болезнено за мен, но в един момент си помислих, че каузата вече е загубена“, спомня си Хасън.

През следващите 25 години витрините, в които били съхранявани часовниците, остават празни, като свидетелство за неразкритата кражба. 

Признание за престъплението

През 2004 г. известен израелски престъпник на име Нааман Дилер, който се подвизавал и с името Нааман Лидор, умира от рак.

Две години по-късно - през август 2006 г., търговец на изкуства в Тел Авив информира служителите на музея, че е бил помолен да извърши оценка на часовници, които той разпознава като част от колекцията Саломонс.

Няколко дни по-късно Хасън получава телефонно обаждане от адвокат, представляващ анонимна жена, която твърди, че притежава 39 от откраднатите часовници, включително часовника на Мария Антоанета.

Тя е готова да ги върне в музея срещу определена цена, но настоява за анонимност и никаква намеса на полицията.

След серия от преговори с адвоката, музеят се съгласява да плати 35 000 долара за безопасното връщане на часовниците. Сделката остава в тайна повече от година, но през ноември 2007 г. новината за повторното им появяване излиза в израелските медии.

Властите започват разследване, преглеждат намерените часовници и разпитват адвоката, договорил продажбата. В крайна сметка, уликите отвеждат детективите в Лос Анджелис, където идентифицират жената, върнала часовниците, като израелската емигрантка Нили Шамрат.

Шамрат е вдовицата на Дилер. Съпругът ѝ очевидно е признал за обира на смъртния си одър и е оставил откраднатите вещи на нея в завещанието си.

Израелската полиция вече познава неговата дейност - майстор фалшификатор и изобретателен крадец, който е известен със способността си да пълзи в тесни пространства.

Най-известен е с банковия обир през 1967 г. в Тел Авив, при който Дилер прекарва пет месеца в копаене на подземен тунел до банката, където внимателно отваря сейфовете. Дори детективите, натоварени да го заловят, изразяват неохотното си възхищение от него. 

„Той беше легендарен разбойник - много различен, много интелигентен и имаше уникален стил. Всички сме разочаровани, че нямахме шанса да седнем, да говорим с него и да го разследвайте. Имаме чувството, че сме пропуснали това“, казва Одед Янив, един от следователите, работили по случая с часовниците.

Властите първоначално поставят Дилер като един от заподозрените в обира на музея, но го елиминират, тъй като паспортът му показва, че по време на обира е бил извън страната.

Следователите по-късно разбират, че Дилър е изфабрикувал това алиби, като е подправил необходимата документация.

По-късно полицията установява и как скандалният крадец вероятно е организирал обира. Те вярват, че Дилър е проверил музея преди време, като е забелязал повредената аларма и мястото, където са разположени охранителите.

Той използвал инструмент, за да огъне решетките на един от задните прозорци, след което се е промъкнал в сградата с помощта на въжена стълба. Той сваля часовниците, които са достатъчно малки, за да се поберат през прозореца, и разглобява някои от по-големите елементи.

Според полицията и нейните собствени показания, Нили Шамрат не е знаела за участието на Дилер в кражбата и разбира за нея много по-късно.

Двамата се срещат в Тел Авив през 1970 г. и излизат заедно, докато Дилер не е изпратен в затвора през 1972 г., приблизително по същото време, когато Шамрат се премества в Лос Анджелис.

Двамата започват връзката си отново в края на 80-те години и сключват брак през 2003 г. - година преди смъртта на Дилер.

Когато детективите изпълняват заповед за обиск в дома на Шамрат в Лос Анджелис през май 2008 г., те откриват контрабандни часовници, три маслени картини от 18-ти век и античен латински ръкопис - всички те са откраднати от музея. Откриват и плакати от музейната експозиция.

Търсенето отвежда полицията до сейфове по целия свят. Дилер е успял да продаде само три от 106-те откраднати часовника, като е скрил останалите на различни места - в Тел Авив, Мюнхен, Базел, Париж и Лос Анджелис.

„За наш късмет, Дилер е бил толкова запален по часовниците, че е поддържал всеки от тях в перфектно състояние. Намерихме бележки, в които той е описвал всеки компонент и механизъм.

Могъл е да разглоби по-малко разпознаваемите части на часовниците, за да ги продаде, но никога не го е направил", коментира Рейчъл Хасън.

В крайна сметка, властите откриват 96 от 106 откраднати часовника, а съдбата на останалите остава неизвестна до ден днешен. През юли 2009 г. откритите артикули отново са изложени в музея, но този път при много по-стриктни мерки за сигурност. 

През март 2010 г. Нили Шамрат е осъдена за притежание на откраднато имущество от калифорнийския съд и получава присъда от пет години пробация и 300 часа общественополезен труд.

Тя губи работата си като учителка в еврейска гимназия в резултат на скандала, но твърди, че е научила за престъпленията на съпруга си едва когато той признава за тях на смъртния си одър.

Тъй като не могат да разпитат Дилер, властите могат само да спекулират какво го е мотивирало да ограби музея. 

„Вярваме, че той не е извършил кражбата заради парите, а заради тръпката от нея. Той обичаше часовници и също така обичаше да извършва обири. Той копнееше да направи невъзможното", коментира Одед Янив пред Jerusalem Post.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !