Когато банковите фалити през март предизвикаха рязко поскъпване на облигациите, много инвеститори се възползваха и реализираха добри печалби. Едва ли обаче има човек, който да е спечелил повече от Джош Барикман.

Неговата група от инвестиционни фондове спечели приблизително 26 милиарда долара, което се равнява на печалба от над 1 милиард долара за всяка отделна търговска сесия, пише списание Fortune. 

Барикман не предсказа колапса на Silicon Valley Bank или сътресенията в Credit Suisse. Той дори няма мнение (или поне не го споделя открито) за това какво ще направи Федералният резерв на САЩ по отношение на лихвите оттук нататък.

Джош Барикман ръководи бизнеса с пасивни облигационни фондове на Vanguard Group, чийто активи под управление в Северна и Южна Америка надхвърлят 1 трилион долара.

Фондовете на 47-годишния мениджър привлякоха 31 милиарда долара миналата година, въпреки че активните инвестиционни фондове отчетоха безпрецедентни изходящи потоци на фона на най-лошата година за облигациите от 1977 г. насам. В момента Барикман контролира почти толкова американски дълг, колкото Китай - вторият по големина външен кредитор на САЩ.

По този начин облигационните фондове на Vanguard предизвикват революция в пасивното управление, която прекроява света на инструментите с фиксиран доход, точно както направиха и с акциите преди десетилетие.  

Каква е тайната на облигационните индексни фондове? 

Инвеститорите в акции се пренасочват към пасивни индексни продукти от години. Популярността им нарасна след финансовата криза от 2008 г., подхранвана отчасти и от скептицизма по отношение на активното управление след срива на финансовите пазари. 

При финансовите инструменти с фиксиран доход преходът е по-бавен. Индексите са съставени от десетки хиляди извънборсови облигации, много от които са с толкова ниска ликвидност, че не сменят собственика си в продължение на седмици. Освен това е трудно е да се "купи" целия пазар по начина, по който е достъпен за инвеститорите в акции. За облигационния индексен фонд е по-трудно да следи внимателно представянето на своя бенчмарк.

Облигационният пазар винаги се е смятал за по-сложен от този на корпоративните акции, което позволява на фирмите да оправдаят необходимостта от активно управление и по-високите такси, които го съпътстват. 

Историята обаче започва да се повтаря. Драматичните загуби на дълговите пазари миналата година, подхранвани от агресивното затягане на паричната политика на Федералния резерв, превърнаха пасивните продукти в изключително атрактивна алтернатива. 

Разликата между потоците към пасивните и активните инвестиционни продукти достигна рекордните 1.04 трилиона долара през 2022 г. - почти тройно спрямо средното им ниво за предходните години. Пасивните фондове привлякоха 279 милиарда долара свежи инвестиции, докато от активните фондове излязоха 757 милиарда долара.

Към края на март активите, управлявани от пасивните фондове, за първи път надхвърлиха 3 трилиона долара. Сега те представляват 31% от общите активи на фондовете с фиксиран доход спрямо едва 13% преди 10 години. 

Самият Барикман сега ръководи три от четирите най-големи облигационни фонда в света, включително Vanguard Total Bond Market Index Fund на стойност 298 милиарда долара, по данни на Bloomberg. 

Това означава, че много от решенията, които взема, могат да имат сериозни последствия за пазара. Фондът Vanguard Total International Bond Index например държи само приблизително половината от общо 13 000 облигации в индекса, който проследява.

Как се променя облигационният пазар? 

Освен Vanguard, другият голям бенефициент от прехода от активни към пасивни инструменти с фиксиран доход е BlackRock. Компанията управлява над 90 облигационни индексни фонда в САЩ, които са спечелили над 100 милиарда долара през изминалата година.

Въздействието на пасивните фондове, управлявани от Vanguard и BlackRock, е особено значително към края на месеца, когато те преместват големи портфейли от ценни книжа, за да приспособят инвестиционните потоци, новите емисии и падежиращите облигации, докато техните бенчмаркови индекси се ребалансират.

Самият размер на пасивните взаимни фондове и облигационните фондове, управлявани от Барикман и останалите инвестиционни мениджъри в този сегмент, промениха динамиката на пазара през последните години. 

Доскоро основните средства на облигационните фондове се движеха в последния ден от месеца, но тъй като сега те са много по-големи, се налага движението да започне дни преди края на месеца, което означава, че корекциите на позициите им влияят върху доходностите за по-дълъг период от време.

Джош Барикман е роден в Охайо и завършва Северния университет на Охайо, преди да получи магистърска степен по бизнес администрация от университета Лихай. През 1999 г. той се присъединява към Vanguard като трейдър на общински облигации, преди да започне да работи като търговец на облигационни индекси.

Издигайки се в йерархията, Барикман става ръководител на отдела за индексиране на облигации през 2013 г. Той не обича публичните изяви и рядко се появява по телевизията или в социалните мрежи.

Миналата година неговият борсово търгуван фонд Vanguard Total Bond Market на стойност 92 милиарда долара привлече 14 милиарда долара, за да стане най-големият облигационен ETF в света.

Барикман казва, че очаква индексните фондове да привлекат по-голям дял пасивни входящи потоци през следващите години поради по-евтината структура на разходите и възможността за инвеститорите да ги търгуват в реално време като акции.

По ирония на съдбата нарастващата популярност на пасивното инвестиране на пазара на облигации се случва, въпреки че активните мениджъри отчитат едно от най-силните си представяния. През последните пет години 65% от активно управляваните облигационни фондове са се представили по-добре от средното за пазара, по данни на Bloomberg.