Когато Малайзия обявява, че на 18 март 2020 г. в страната ще влезе в сила локдаун заради COVID-19, блогърката Cheesie решава „спонтанно“ да се премести в Япония.

Тя купува билет за последния полет на 17 март и си казва, че ако ще трябва да живее в условията на локдаун, по-добре да е в Япония.  

Любовта на 39-годшината блогърка към тази страна може да се види още преди да се премести да живее в Токио — малайзийката е пътувала най-малко 56 пъти до нея, посещавайки всичките й 47 префектури.

“Обичам Япония много силно. Преди пътувах до други страни, но всеки път, когато бях на друго място, се питах защо не съм в Япония?”, казва тя пред CNBC. “Стигнах до етап, в който спрях да пътувам по света. Колкото повече посещавах Япония, толкова повече бях обсебена от нея.”

Любовта на Cheesie към Япония се простира отвъд вкусната храна и по-осезаемите аспекти на богатата ѝ култура. Тя твърди, че различни практики и философии в страната са обогатили значително живота ѝ и споделя три от тях.

1. Благодарност

В Япония не е трудно да намерите нещо ново, за което да бъдете благодарни всеки ден, казва тя. Това е така, защото тази практика “се включва внимателно в ежедневието.”

Един от примерите е споменаването на фразата “итадакимас” преди хранене, което означава приемане на храната пред вас със смирение — начин да демонстрирате признателност към всички, които са участвали в приготвянето ѝ.

Фразата “оцукаресама дес” към колегите след дългия работен ден пък е начин да изразите признателност и да им благодарите за усърдната работа.

“Това са малките неща или жестове, които намирам за наистина завладяващи и това прави много по-лесно оценяването на нещата в живота,” казва Cheesie.

2. Безусловно приемане

Любовта на Cheesie към Япония е дълбоко вкоренена и в начина, по който страната я научава да приема себе си и обстоятелствата.

“Като цяло, хората са наистина вежливи и любезни в Япония. Естествено е, ако хората са вежливи с вас и вие да се държите с тях по същия начин,” казва тя. “Това стана моя природа тук – да давам и да получавам доброта.”

Това е огромна промяна спрямо това, което е представлявала преди - “много злобна самокритичка”, която винаги е смятала, че не е достатъчно добра.

“Превърнах се в човек, когото харесвам. Тази страна промени живота ми.”

Cheesie започва с четиридневно обучение в “Ямабуши” през миналата година в трите планински върха Дева Сандзан в префектура Ямагата, които са считани за свещени.

“В древни времена Ямабуши са практикували монаси, които живеели аскетичен живот в планините,” казва тя. “В днешно време тази практика е персонализирана за градски хора, които отиват в планината и се молят четири дни без да говорят.”

Единствената дума, която човек може да казва в този период, е “укетамо,” или “безусловно приемане” на вашето обкръжение. “Дори и ако започне да вали или нямате храна, трябва да го приемете. Единственото, което можете да кажете, е ‘укетамо,’” допълва Cheesie.

Това “трансформиращо преживяване” ѝ позволява да усвои изкуството да приемаш нещата от живота, независимо от възходите и паденията. “Tова е един от най-силните инструменти, с които се сдобих тук,” казва Cheesie.

3. Традиционният начин на живот

Cheesie, която преди това е живяла в Сингапур и Малайзия, казва, че в сравнение с Япония тези страни са станали “прекалено модернизирани.” В Япония все още човек може да изпита традиционния начин на живот сред природата, далече от шума и суетата на градове, като Токио и Осака.

Наскоро тя посещава Кудака - отдалечен остров край Окинава, където вижда островитяни да ловят с голи ръце отровни морски змии - без мрежи или други приспособления.

“Това беше отварящо очите преживяване, защото вече не е нещо обичайно.” “Причината е, че те не искат да прекаляват с улова. За мен това е върховното уважение към природата,” казва Cheesie.

Според нея възможността човек да изпита традиционния начин на живот обогатява живота в Япония. “Той е по-богат не само по отношение на познанията, но и на изживяванията. Научаваме се как трябва да живеем в хармония с този свят,” допълва тя.

“Така наистина можете да видите истинския устойчив начин на живот.”