В залива Нелсън Мандела в Южна Африка хиляди хектари земя може един ден да се превърнат в най-големия завод за зелен амоняк в света.

Амонякът, който се състои от азот и водород, обикновено се използва като тор.

В началото на 1910 г. учените измислят начин да го синтезират, но преди това основният селскостопански тор е гуано - екскременти от прилепи или птици, които трябва да се набавят от тропическите острови и са в недостиг.

Производството на амоняк в индустриален мащаб позволява на селското стопанство да процъфтява, а проучване на Университета на Манитоба сочи, че без него не бихме могли да произвеждаме приблизително половината от храната днес.

Амонякът се използва и за производството на експлозиви за минната промишленост, ключова съставка е в много фармацевтични и почистващи продукти. В момента производството му включва основно изкопаеми горива и е отговорно за 1.8% от глобалните емисии на CO2.

Но чрез използване на възобновяема енергия може да се произвежда „зелен“ амоняк, намалявайки въглеродния отпечатък на селскостопанското производство и отваряйки пътя пред съединението за по-нататъшна употреба.

Една от основните сред тях е използването на амоняка като гориво, което може да помогне за декарбонизирането на корабния сектор. Именно върху това ще се фокусира заводът в Мандела Бей.

„Това ще се превърне в горивото на бъдещето, особено в морската индустрия“, казва Колин Лубсер, управляващ директор на Hive Energy Africa, която изгражда завода.

Напълно екологичен процес

Процесът за производство на зелен амоняк е доста прост, според Лубсер, като изисква само вода, въздух и енергия. За разделяне на водата на водород и кислород се използва електролиза, а устройство за разделяне на въздух извлича азот.

След това водородът и азотът се комбинират, за да се получи амоняк. „Процесът е зелен, защото се разчита на възобновяема енергия. Не използвате изкопаеми горива, въглища или газ“, казва Лубсер.

Очаква се заводът да започне работа през 2026 г., като изграждането му ще струва 4.6 милиарда долара. Той ще се захранва от близка соларна ферма и ще получава вода - от която са необходими огромни количества, от местна фабрика за готварска сол, която обезсолява морската вода.

Най-малко 20 000 работни места ще бъдат създадени в региона през целия живот на проекта, според Лубсер. Това ще е добре дошло за изпитващия затруднения район.

„Бяхме много силно засегнати от COVID“, казва Асанда Шавука от Coega Development Corporation - организацията, която отговаря за осигуряването на заетост в региона.

„В Източен Кейп нивото на безработица е над 50%. Това означава, че инвестиция от такова естество ще доведе до огромна промяна,“ допълва тя.

Корабоплавателната индустрия съставлява близо 3% от глобалните емисии на CO2 през 2018 г.

Според Международната агенция по енергетика, амонякът ще трябва да отговаря на 45% от глобалното енергийно търсене в корабоплаването през 2050 г., за да се реализират нетни нулеви сценарии, което означава, че е основен компонент на едно по-зелено бъдеще.

Но зеленият амоняк може също така да се използва в съществуващи електроцентрали, работещи с въглища, отбелязва проучването, или в инсталации, предназначени да работят изцяло с амоняк.

Ограничаващ фактор е, че с амоняк трябва да боравят само обучени специалисти, тъй като той е остър и токсичен газ. Използването му като гориво произвежда азотни оксиди, които могат да причинят замърсяване на въздуха, което изисква допълнителна технология за контрол на емисиите.

Много от системите, които ще използват зелен амоняк – включително корабни двигатели – все още са в процес на разработка, поради което нивата на производство са ниски в момента.

Въпреки това се очаква то да процъфтява: според доклад на Precedence Research, пазарът на зелен амоняк възлиза на едва 36 милиона долара през 2021 г., но ще нарасне до 5.4 милиарда долара до 2030 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google