Канибализмът е рутинна погребална практика в Европа преди около 15 000 години, когато хората консумирали мъртъвците си не поради необходимост, а по-скоро като част от тяхната култура.

Това сочат данните от ново проучване, цитирано от CNN.

Изследователи откриват оглозгани кости и човешки черепи, модифицирани в чаши в пещера в Англия, а проучване, публикувано в списание Quaternary Science Reviews, предполага, че това не е изолиран инцидент.

Техните изследвания се фокусират върху магдаленския период от късния горен палеолит. Магдаленците са живели преди около 11 000 до 17 000 години.

Експерти от Националния исторически музей в Лондон преглеждат литературата, за да идентифицират 59 места от периода, съдържащи човешки останки. Повечето са във Франция, но такива са открити и в Германия, Испания, Русия, Обединеното кралство, Белгия, Полша, Чехия и Португалия.

Експертите успяват да интерпретират погребалното поведение на древните на 25 от тези места.

На 15 са открити доказателства за човешки останки със следи от дъвчене, черепни кости с белези от изрязване, както и кости, целенасочено счупени по модел, свързан с извличането на костен мозък за храна, което показва, че е практикуван канибализъм.

Има и доказателства, които предполагат, че в някои случаи човешките останки са смесени с животински.

Ритуалната манипулация на човешките останки и честата й поява на места в Северна и Западна Европа предполагат, че канибализмът е погребална практика – а не допълнение към диетата – широко разпространена в магдаленската култура, смятат изследователи.

„Не може да се отрече, че честотата на случаите на канибализъм сред магдаленците надвишава всяка честота на това поведение сред по-ранни или по-късни групи хоминини и предполага, че канибализмът е метод, използван от тях, за да се разпореждат със своите мъртви“, се казва в проучването.

„Вместо да ги погребват, те са ги изяждали“, казва съавторът на изследването Силвия Бело, която е палеоантрополог и главен изследовател в Националния исторически музей.

Тя добавя, че канибализмът „не се практикува просто поради необходимост. Това, само по себе си, е интересно, защото е най-старото доказателство за канибализъм като погребална практика, известно досега“, добавя Бело.

Погребално поведение, свързано с генетично потекло

Изследователите успяват да получат генетична информация от осем места и да я комбинират с археологическите доказателства, за да идентифицират връзката между погребалното поведение и генетичното потекло.

Те откриват, че през този период в региона съществуват две отделни групи човешки предци – една от магдаленската култура и друга, наречена епиграветска.

Изследователите откриват, че магдаленците в Северозападна Европа предпочитат да ядат мъртвите си, докато хората от епиграветската култура ги погребват.

Наличието на погребения по време на късния магдаленски период се дължи на миграцията на индивиди от епиграветски произход в райони, обитавани преди това от магдаленци, които практикуват погребален канибализъм, предполага проучването.

„Вярваме, че промяната в погребалното поведение е пример за демична дифузия, при която една популация идва и заменя друга, като това води до промяна в поведението“, казва изследователят Уилям Марш.

Това са предварителни резултати и е необходим допълнителен анализ на данните в по-голям мащаб, за да се проучат напълно констатациите, посочват авторите на изследването.

„Липсват ни останките на живелите в Европа по време на палеолита и е трудно да сме сигурни какво са правили хората със своите мъртви в този период“, посочва и изследователят Томас Бут, който работи в института Франсис Крик.

„Това проучване предоставя доста убедителни доказателства, че ритуалният погребален канибализъм е практикуван от хора в цяла Европа преди 20 000-14 000 години,“ завършва той.