Европа отдавна е застаряващ континент по всички показатели. До 2050 г. делът на хората над 65 години ще нарасне до 30% в сравнение около 20% днес, според прогнозите на Европейската комисия.

Освен това нивата на раждаемост в повечето държави на Стария континент са сравнително ниски - доста под 2.1 деца на жена, които демографските експерти смятат за необходими за поддържане на населението на същото ниво, поколение след поколение (с изключение на имиграцията в развитите страни). 

В някои държави от ЕС обаче тази тенденция започва да се превръща в проблем и дори да се използва за политически цели, пише Financial Times. 

Коефициентът на раждаемост в 27-те държави през 2021 г. е средно 1.53 живородени на една жена. Във Франция той е най-висок (1.84), докато в Малта е най-нисък (1.13). Испания (1.19) и Италия (1.25) също попадат в дъното на класацията. 

Италия е регистрирала 393 000 раждания миналата година, което е с 27% по-малко спрямо две десетилетия по-рано и най-ниският брой от обединението на нацията през 1861 г.

Като цяло обаче населението на Еевропейския съюз не намалява. В началото на тази година то е 448.4 милиона души, или с почти 3 милиона повече от януари 2022 г. Нетната миграция към Евросъюза генерира основната част от този ръст, според Евростат.

Защо ниската раждаемост се превръща в проблем за Източна Европа?

Намаляването на населението предизвиква сериозно безпокойство в страните от Централна и Източна Европа след свалянето на комунизма през 1989-1991 г.  Заради големия брой хора, напускащи страните си, за да работят другаде, и ниските нива на раждаемост Източна Европа е първият регион в света, който изпитва устойчив спад на населението през последните десетилетия. 

В момента всички с изключение на една от 10-те най-бързо намаляващи по население държави в света са в Централна и Източна Европа, според статистиката на ООН. 

Бившият министър-председател на Хърватия Андрей Пленкович описва намаляването на населението пред FT като "структурен и почти екзистенциален проблем за някои нации“.

Унгария, Франция и "голямото заместване"

С набор от схеми за финансова подкрепа и политики, благоприятни за семействата, Унгария е в челните редици на регионалните усилия за повишаване на раждаемостта. 

На всеки две години от 2015 г. насам Унгария е домакин на събитие, известно като Демографската среща на върха в Будапеща. Това привидно е форум за обсъждане на намаляването на населението и раждаемостта, но също така служи като отдушник за правителството на Орбан да коментира и доста по-противоречиви теми.

Миналата година Орбан осъди "голямата европейска програма за заместване на населението", която, според него, се стреми да замени изчезналите европейски християнски деца с мигранти, пристигащи от други цивилизации.

Тази теория за "голямата подмяна" преди беше ограничена само до средите на крайната десница, но вече се радва на много по-широка аудитория. Традиционните консерватори изглежда се надяват, че има електорални богатства, които могат да бъдат "изкопани" от нея. 

Посланията ѝ не са толкова крайни, колкото нативистката, антиимигрантска враждебност на Алтернатива за Германия (ултрадясната партия, която сега е на второ място в проучванията на общественото мнение в Германия), но тенденцията показвa как някои консерватори в Западна Европа се опитват да имитират риториката на твърдата десница.

Забравената прогноза - 100 милиона чуждестранни работници са необходими до 2050 г.

И десните, и центристките, и левите западноевропейски правителства обаче насърчават легалната имиграция и, в същото време, се опитват да повишат раждаемостта.

Само Германия се нуждае от 400 000 допълнителни чуждестранни работници годишно, за да запълни дефицитите на своя трудов пазар, според Федералната служба по труда.

През 2007 г. лидерите на ЕС възложиха на 12-членна работна група, начело с бившия испански премиер Фелипе Гонзалес, да анализира предизвикателствата, пред които блокът вероятно ще се изправи през 2020-2030 г.

Групата стигна до заключението, че поради нарастващата продължителност на живота и намаляващата раждаемост, ЕС ще има нужда от около 100 милиона нови чуждестранни работници в периода до 2050 г.

Успехите и провалите на пронатализма

Работят ли наистина пронаталистичните политики, насърчаващи раждаемостта? През 2021 г., Орбан изчисляваше, че без финансовите стимули на неговото правителство, щеше да има със 120 000 по-малко родени унгарски деца в предходните 10 години.

Евростат обаче изчислява коефициента на раждаемост в Унгария за 2021 г. на 1.61. През последното десетилетие той се повишава умерено, но през 1989 г., според данни на Световната банка, е бил 1.8.

Особено интересен е случаят с Полша, където дясната партия Право и справедливост дойде на власт през 2015 г. и бързо стартира най-популярната си инициатива - схема за детски надбавки, известна като 500+. Тя осигурява по 500 злоти (около 114 щатски долара) на месец на семействата за всяко второ и следващо дете.

Полша въведе и някои от най-рестриктивните закони за абортите в ЕС, което предизвика масови протести по улиците, и то не само в полските градове. 

Въздействието на тези мерки върху раждаемостта в Полша изглежда спорно. В началото те за кратко "избутаха" коефициента на раждаемост нагоре, но миналата година страната е регистрирала 305 000 раждания - най-ниския брой от Втората световна война насам.

Междувременно Франция, която провежда едни от най-ефективните пронаталистични политики в Европа, като добре оборудвани обществени детски ясли, парични бонуси за трети деца, по-евтино железопътно пътуване за многодетни семейства и т.н., също отбелязва спад на раждаемостта през последните пет години.

Какви са поуките от всички тези усилия на национално ниво? 

Financial Times цитира директорът на източноевропейския офис на Фонда на ООН за населението Флоранс Бауер, според когото правителствата, опитвайки се да отговорят на намаляването на населението, са склонни да се фокусират върху увеличаването на раждаемостта и стимулирането на хората да имат повече деца.

"Видяхме обаче, че това не работи. Необходим е широк набор от мерки, които да улеснят хората да изграждат бъдеще в собствените си страни, вместо да търсят възможности другаде, но и да имат толкова деца, колкото желаят", казва Бауер.