На днешната дата се навършват 80 години от преврата на 9 септември 1944 г., с който България започва прехода към социалистическа икономика от съветски тип.

Този политически и икономически строй се запазва до края на 1989 г., но някои негови елементи и последствия остават видими и днес. Това заяви в рубриката Портфейл в ефира на Дарик радио проф. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история в УНСС. 

"Събитията, започнали с преврата от 9 септември 1944 г., със сигурност влияят върху икономиката на България до ден днешен - както и на културата, на предприемаческите възможности, на възгледите ни за държавата, данъците и т. н. Отношението към чуждата собственост, която уж е общонародна, но всъщност не е, е трайно и не се променя лесно". 

Защо има носталгия към периода на социализма? 

Според проф. Пенчев, носталията по времето на социализма съществува и тя не е само български феномен. Може да се обясни с това, че периодът преди 9 септември 1944 г. е отдавна забравен - с неговите плюсове и минуси. 

Но времето от 1944 до 1989 г. все още не е забравено, има много живи свидетели, а хората имат склонността да забравят лошите моменти и преживявания и да идеализират миналото - особено времето, в което са били млади. 

Статистиката обаче показва ясно, че подобни представи са чисто субективни. Още повече, че периодът от 1944 до 1989 година е много дълъг и преминава през отделни етапи, които са много различни един от друг - и от политическа, и от икономическа гледна точка. Професорът посочи:

"Изчислено е, че средната пенсия през 80-те години покрива 80% от жизнените нужди на тогавашните пенсионери. Тоест дори тогава те са се нуждаели от повече средства, за да покрият елементарен жизнен стандарт. А минималната пенсия тогава покрива едва 60% и затова много от пенсионерите по онова време работеха, дори и след достигане на пенсионна възраст, включително и на земята, дадена им за частно ползване". 

Дори се оказва, че земята, дадена за лично ползване, която е около 25% от общите обработваеми площи в България, в късния социализъм осигурява 60% от доходите на хората, които я използват. 

Оказва ли наследството на социализма влияние върху възприятията за ролята на държавата? 

"Традиционно, още преди 1944 г., българите възприемат държавата като основен играч в икономика. Още оттогава пазарната икономика, с нейните институции и структури, е недооценена у нас", казва проф. Пенчев. 

По думите му, икономическите политики след 1944 г., и особено през 1947 г. - с национализацията на предприятията и колективизацията на земята, всъщност са приети добре от една голяма част от българското общество.  

"Промяната в структурата на земеделското стопанство и колективизацията не просто премахват частната собственост и пазара, а и онова, което познаваме от класическата българска литература - трудолюбието на селяните", казва проф. Пенчев. 

Привлекателни ли са все още социалистическите идеи за обществото? 

"Като политическо представителство, социалистическите партии в Източна Европа може и да са особено големи, но левите идеи остават сравнително популярни. Например, ако се направи опит за приватизация на каквото и да е в момента, ще има много сериозна съпротива", казва проф. Пенчев. 

Според него, хората си спомнят избирателно онова, което са харесвали, и оттам произтича и носталгията към миналото. Но статистиката показва реалната картина, а тя е, че който и показател да вземем - производствен травматизъм, престъпност, доходи, не са били по-добри от сегашните. 

"В социалистическия строй се наблюдаваше един дълбок цинизъм, който обяви медицинската помощ за "безплатна", но това се плащаше през ниските заплати на медицинските работници, през чакането по кабинети, влизането с връзки и други "непарични" плащания", казва още историкът. 

Митологията за "безплатните" социални услуги оказват влияние до ден днешен, тъй като дефицитът на медински служители продължава да бъде основен проблем.

А това, до голяма степен, се дължи на факта, че са нископлатени, а той, от своя страна, може да бъде обяснен и с очакванията на обществото за тази "безплатна" доставка на определени услуги.

Оказва ли социалистическото минало влияние върху поведението ни като потребители?  

Според проф. Пенчо Пенчев, наследството на социализма се наблюдава най-вече при по-възрастните хора, които са прекарали повече време в онази "икономика на дефицита" и са по-склонни да се презапасяват с определени стоки и да мислят в по-дълга перспектива. 

"Българите си остават спестовни и днес, като дори не може да се каже със сигурност доколко тази спестовност е здравословна. В условията на социализма, особено в по-големите градове, собствеността на жилища беше ограничена. И сега това нещо се компенсира, като имотите се използват за инвестиционен инструмент, надувайки "балон" на жилищния пазар на много места в страната". 

Той припомни, че още преди 1944 г. в България не е позната цялата гама от инструменти за спестяване, за кредитиране, за инвестиции и т.н. Тази сравнително ниска финансова култура се "бетонира" и по времето на социализма, като остава проблем и в наши дни. 

"Най-тежката загуба, която социализмът нанася върху българското общество, е загубата на трудолюбието", коментира проф. Пенчо Пенчев.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !