Проучване на ДНК от октопод може да е разрешило дългогодишна геоложка мистерия, разкриваща кога бързо топящата се ледена покривка на Западна Антарктика за последен път се е сринала.
Това отключва ценна информация, касаеща бързината на покачването на морските нива при затоплящ се климат в бъдеще.
Иновативното изследване се фокусира върху генетичната история на октопода на Турке (Pareledone turqueti), който живее на морското дъно в Антарктика, разкриваща повече за геологията на региона в миналото.
Проследяването на различните популации на вида предполага, че най-скорошното срутване на ледената покривка се е случило преди повече от 100 000 години по време на ера, известна като последния междуледников период.
Досега този факт се подозираше от геолозите, но те не бяха в състояние да го потвърдят окончателно, според цитираното от CNN и публикувано в списание Science проучване.
„Този проект е вълнуващ, защото предлага съвсем нова перспектива за решаване на отдавнашен въпрос в геонаучната общност“, казва водещият автор на изследването Сали Лау, научен сътрудник в James Cook University в Австралия.
„ДНК на живите животни днес съдържа цялата информация за техните предци, така че е като капсула на времето“, допълва тя. Изследователският екип стига до откритията чрез секвениране на ДНК на 96 октопода от вида, събрани от институции по целия свят и чрез риболов.
Най-старите проби датират от 90-те години на миналия век, но когато са секвенирани, техните гени осигуряват подробно родословно дърво милиони години назад.
Родословно дърво на октопод
ДНК анализът позволява на изследователите да разберат дали различни октоподски популации са се кръстосвали и в кой момент се е случило това „Като да направиш генетичен тест на октопода", казва Лау. „Тази информация се предава от родители на деца и внуци и така нататък."
Днес популациите на октопода на Турке в моретата Уедел, Амундсен и Рос са разделени от ледените шелфове на Западна Антарктика и не могат да се смесват.
Проучването обаче предполага, че последната генетична свързаност между тези популации датира отпреди около 125 хиляди години - по време на последния междуледников период, когато глобалните температури са подобни на днешните.
Това откритие показва, че ледената покривка на Западна Антарктика тогава се е срутила - събитие, което би наводнило крайбрежните региони, но е отворило зони на морското дъно, в които октоподите се срещат и се чифтосват с членове на популациите, от които преди са географски разделени.
„Това, което прави ледената покривка толкова важна, е, че в момента тя е най-големият принос на Антарктида за глобалното покачване на морското равнище.
Пълен колапс може да повиши световните морски нива с между 3 и 5 метра“, казва авторът на изследването Ян Стругнел, професор и директор на Центъра за устойчив тропически риболов и аквакултури в James Cook University.
Той пръв излиза с идеята да се използват геномни методи, за да се изследва дали ледената покривка се е срутила по време на последния междуледников период.
„Разбирането как тя е била конфигурирана в близкото минало, когато глобалните температури са подобни на днешните, ще ни помогне да подобрим прогнозите си за повишаването на морското равнище“, казва експертът.
Защо октоподи?
Екипът избира този вид октопод за изследването, тъй като животните са сравнително неподвижни - те могат само да пълзят по морското дъно, което означава, че е по-вероятно да се размножават в генетично обособените си местни популации.
Освен това биологията на октопода на Турке е сравнително добре проучена, като учените са наясно с неговата скорост на мутация на ДНК и време на генериране, които са от решаващо значение за точното молекулярно датиране, добавя Лау.
Експертът посочва, че генетичният подход на нейния екип не може да разкрие точно кога ледената покривка се е срутила или колко време е отнело това събитие.
Въпреки това - с пресни проби от октоподи и по-напреднали техники за ДНК анализ, може да е възможно тези въпроси да бъдат разрешени в бъдеще.
„Бихме искали да продължим да използваме ДНК, за да изследваме други части на Антарктида с неясна климатична история", казва тя. „Непрекъснато търсим нови видове, за да ги тестваме."
Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !
Калкулатори
Най-ново
Най-голямото летище в света: Дубай инвестира $35 млрд.
преди 5 часаИван Рангелов, AstraZeneca: Грижата за здравето и опазването на околната среда са свързани
преди 5 часаПревзет от посетители град поставя двуметрова ограда, за да блокира туристическите снимки
преди 5 часаТуристи, позирали голи в пустинята Намиб, разгневиха местните
преди 5 часаТрудни въпроси и по-малък интерес към втората среща на върха за безопасността на AI
преди 5 часаЯпонската йена поскъпна рязко, след като падна до 34-годишно дъно
преди 6 часаПрочети още
“Новините, обяснени”: Две назад, едно напред или кой ще бъде сивият кардинал в политиката
darik.bgКоментарно студио след дербито между ЦСКА и Левски
dsport.bgУкрайна се изтегли от 3 села на изток, Зеленски моли за по-бързи доставки на оръжие
darik.bgНа живо: ЦСКА 1948 изравни срещу Арда, Цонев изгонен
dsport.bgАКФ: Нотариуса е бил “информатор” и “доверено лице” на МВР
darik.bgПомощ за Марти и Кати
9meseca.bg