Когато говорим за изчисляване на пенсията, получаване на обезщетения при безработица, временна нетрудоспособност, помощи и други, най-често като база за изчисляването им се използват осигурителният доход и осигурителният стаж на човека.

Често обаче хората не правят разлика между общия доход, който получават, и осигурителния си доход, както и между трудовия си стаж и осигурителния.

Осигурителен доход

Най-общо казано, осигурителният доход е сумата, върху която се изчисляват осигурителните вноски. Той включва получените, включително начислените и неизплатените брутни месечни заплати или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната година.

В осигурителния доход се включват и изплатените от работодателя суми за първите два работни дни от болничния.

За хората, за които минималните осигурителни доходи не се прилагат, осигурителният доход е не по-малко от минималната работна заплата за страната и не повече от максималния осигурителния доход.

Всяка година със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване се приема минимален и максимален размер на осигурителния доход. За тази, например, минималният за самоосигуряващите се е 933 лева, колкото е и за земеделските стопани и тютюнопроизводителите.

Максималният осигурителен доход се повиши и вече е 3750 лв. месечно, което означава, че до този доход за едно лице могат да бъдат направени месечни осигурителни вноски.

Годишният осигурителен доход на самоосигуряващите се се формира като разлика между декларирания по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Минималният осигурителен доход за работниците и служителите зависи и от икономическата дейност на осигурителя и квалификационната група, в която попада длъжността на осигуреното лице. 

С промените през тази година се вижда, че почти всички прагове са изменени с новата минимална заплата от 933 лева.

Когато работите на две и повече основания, осигурителният доход се смята като сбора от получените доходи по всяко от тях.

Такъв е случаят например, ако работите на основен и допълнителен трудов договор, тоест имате сключен трудов договор с един работодател и сключите втори трудов договор с него или с друг за извършване на дейност извън работното ви време по първия.

Друг вариант е, ако работите едновременно по трудов договор и договор за управление. В тези случаи трябва да декларирате пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски.

Хората, които полагат труд без трудов договор, например работят на граждански договор, се осигуряват върху полученото месечното възнаграждение, след намаляването му с разходите за дейността и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен за съответната година.

Това обаче важи, ако вече са осигурени по друг договор, независимо от размера му, или не са осигурени, но получават сума равна или над една минимална заплата след намаляването й с разходите за дейността.

Според Кодекса за социално осигуряване (КСО), работниците и служителите на трудов договор задължително са осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.

От 1 януари 2015 г. задължително осигурени на това основание са всички служители, независимо от това колко дни или часове отработват през календарния месец и независимо дали работят по едно или повече правоотношения.

Осигуряването възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.

Не се считат за осигурени работниците, които  в деня на назначаване на трудов договор  излязат в болничен, както и тези, които излязат в неплатен отпуск. В тези случаи лицата не се считат за осигурени до изтичането на разрешения отпуск.

Не така обаче стои въпросът със служителите, които са поискали платен годишен отпуск от първия ден на встъпването си в длъжност, те се считат за осигурени.

В закона се посочва върху кои суми от възнаграждението ни не се плащат осигуровки, тоест не влизат в осигурителния доход.

Това са парите за пътните, дневните и квартирните при командировка, стойността на безплатната предпазна храна, давана за вредни условия на труд, стойността на работното, униформеното и представителното облекло и на специалното работно облекло и на личните предпазни средства.

Осигурителен стаж

Осигурителен стаж е времето, през което човек полага труд при пълно работно време и са внасяни осигурителни вноски върху получените доходи. Той се различава от трудовия стаж, който представлява общо времето, през което човек е работил по трудово правоотношение или като държавен служител.

Размерът на внасяните осигурителни вноски не трябва да е по-малък от минималния осигурителен праг за съответната професия. За осигурителен стаж се зачита и времето, през което работещи по трудови или служебни правоотношения са незаконно недопускани, отстранявани или уволнени.

Условието, за да се зачете този стаж за осигурителен, е уволнението да е признато за незаконно по съдебен ред. Освен това трябва да е допуснато възстановяване на работа на работника или промяна на основанието за уволнение.

Ако сме работили на непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.

За тези, които работят без трудов договор и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, времето, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора. 

Има и някои особености при осигурителния стаж. Например при военнослужещите и държавните служители, работещи по специални закони, осигурителният стаж се зачита за първа категория труд.

За държавните служители пък не се определят минимални осигурителни доходи, както е това при работниците, наети по трудови правоотношения.

Когато държавните служители работят по различни правоотношения и сбора от получените от тях доходи надвишава максималния осигурителен доход, те следва да декларират размера на получените от тях доходи пред другите осигурители, които ги осигуряват.

Осигурителният стаж е важен, защото ни дава право на обезщетения при настъпване на определени събития в живота, като например заболяване, трудова злополука, майчинство, безработица, пенсиониране, смърт.

Той е решаващ и когато става въпрос за изпълняване на критериите за пенсиониране и размера на получаваната пенсия.