Какви обезщетения има право да получи служител, когато се пенсионира?

Наскоро депутатите сигнализираха, че във фирми с държавно участие работници получават като обезщетение при пенсиониране по 30 заплати. Те предложиха таван от 12 заплати, за да се избегне огромната разлика в обезщетенията при пенсиониране за някои служители.

Според Кодекса на труда, всеки работник при прекратяване на трудовото правоотношение, след като е придобил право на пенсия, има право на обезщетение от работодателя в размер на 2 брутни заплати.

Някои хора обаче имат право на 6 брутни заплати. С последната промяна в Кодекса на труда беше предвиден нов начин за изплащане на обезщетението от 6 заплати.

Те се дължат, ако имате 10 години от последните 20 години стаж при един и същи работодател, като отпадна изискването той да е непрекъснат.

Преди промяната в Кодекса на труда право на шестте заплати при пенсиониране имаха само работниците с непрекъснат 10-годишен стаж при един и същ работодател.

Днес, ако по някаква причина на работника му се е наложило да прекъсне трудовия си договор при този работодател, но в последните 20 години е придобил 10 години трудов стаж при него, отново ще има право да получи шестте заплати.

Така, ако работник е бил безработен, но се върне при стария си работодател, той няма да е ощетен и е необходимо да е натрупал десетте години - без значение, че не са последователни. 

Промяната важи и за работа при няколко работодатели от една и съща група предприятия. Тоест, дори работниците да бъдат прехвърлени в друга фирма, ако тя е от същата група, на тях отново им се полагат шестте заплати, когато са придобили право на пенсия.

Ако стажът е придобит при един и същи работодател, но работникът е ползвал неплатен отпуск, също има право на обезщетението. Няма пречка и по време на неплатения отпуск служителят да е работил при друг работодател.

Обезщетението при пенсиониране обаче може да надхвърля 2 или 6 заплати, тъй като това са само минималните прагове. В колективни трудови договори или с решения на Министерски съвет обезщетенията могат да бъдат многократно по-големи от обичайното в частния сектор.

Освен това има и някои изключения, които касаят учителите и работещите в системата на МВР и Министерство на отбраната.

В Закона за предучилищното и училищното образование е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти при пенсиониране, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка, се изплаща обезщетение в размер на 10 брутни работни заплати.

За служителите по Закона за МВР се изплаща обезщетение в размер на толкова месечни заплати, колкото е броят на прослужените години, но не повече от 20.

Как се определя сумата?

Размерът на обезщетението се определя на база брутното трудово възнаграждение, което човекът е получил за месеца, предхождащ този, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от служителя месечно брутно трудово възнаграждение.

В него влиза както основната работна заплата, така и допълнителните трудови възнаграждения, които имат постоянен характер.

На какви условия трябва да отговаряме?

Второто важно условие, за да получите обезщетение при пенсиониране, е да сте придобили право на пенсия. Първо това е, ако сте придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

През 2024 г. в най-масовата – трета категория труд, жените трябва да са навършили 62 години и два месеца, както и да имат 36.5 години стаж, а мъжете – на 64 години и 7 месеца, а стажът им да е 39.5 години.

Освен при придобиване на право на пенсия за стаж и възраст обезщетението е дължимо и когато правото на пенсия се придобива при недостигащ стаж. Тогава изискването е човекът да имат най-малко 15 години действителен осигурителен стаж и да е навършил 67 години.

Работодателят дължи обезщетението и ако служителят отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер.

Става въпрос за случаите, при които хората имат необходимия осигурителен стаж за пенсия и могат по тяхно желание да се пенсионират до една година по-рано.

Тогава пенсията, отпусната по този ред, се намалява с 0.4% за всеки недостигащ до възрастта за пенсиониране месец и се изплаща в намален размер пожизнено.

Срокове

Срокът за изплащане на обезщетението е определен в закона и предвижда това да стане не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който трудовото правоотношение е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е записан друг срок.

След изтичане на този срок работодателят ви дължи и лихви върху забавеното плащане.

Ако работодателят откаже да ви изплати парите, то имате право да потърсите правата си в съда, като тук също има 3-годишен давностен срок. Той започва да тече от деня, следващ деня, в който изтича срокът за изплащане на обезщетението.

Важно за работниците е да знаят, че имат право на обезщетение при пенсиониране, независимо на какво основание им е прекратен трудовият договор.

Отпуските

Освен заплатите, работодателят ви дължи и обезщетение за неизползван отпуск при пенсиониране. Става въпрос обаче само за натрупани отпуски през години, за които давността не е изтекла.

По закон работниците трябва да използват своя отпуск в рамките на две календарни години. Ако това не се случи, трябва да се изплати обезщетение за неизползван отпуск.

Ако обаче прекратяването на трудовото правоотношение на човека, който ще се пенсионира, е през 2024 г., а отпускът е бил за 2021 г. и не е ползван, то тогава е погасен по давност, съответно не може да се изплаща и обезщетение за неизползван отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.

Ако човек се пенсионира в средата на годината – например през юни 2024 г., и тогава се прекрати неговото трудово правоотношение, а до този момент не е ползвал никакъв отпуск за календарната година и по закон разполага с 20 работни дни, към средата на годината ще има право на обезщетение, което е пропорционално на времето, което му се зачита за трудов стаж за календарната година.

Това е една втора от полагаемия отпуск, т.е. ще трябва да му бъдат изплатени десет работни дни.

У нас съществува схващането, че щом човек изпълни условията за пенсиониране, работодателят трябва задължително да го освободи. Работодателят има право, когато работник навърши възрастта за пенсиониране има нужния стаж, да му прекрати трудовото правоотношение с предизвестие.

Но Кодексът на труда и Кодексът за социално осигуряване не изискват да се прекрати трудовото правоотношение, за да се подадат документи за пенсиониране или да започне да се получава пенсия.

Човек може да продължи да работи и в същото време да си подаде документите, когато е изпълнило условията за стаж и възраст.