Марс е на милиони километри от Земята. Въпреки това, червената планета влияе на нашите дълбоки океани, задвижвайки „гигантски водовъртежи“, сочат резултатите от ново изследване.

Учените са анализирали седименти от стотици дълбоководни места през последния половин век, за да надникнат десетки милиони години назад в миналото на Земята, търсейки отговори за дълбоководните течения.

Това, което откриват, ги изненадва. Седиментите показват, че дълбоководните течения са отслабвали и са се засилвали през 2.4 милиона годишни климатични цикли, сочи проучването, публикувано в списание Nature Communications.

Адриана Дуткевич, съавтор на изследването и седиментолог от университета в Сидни, казва, че учените не са очаквали да открият тези цикли и че има само един начин да ги обяснят: те са свързани с циклите във взаимодействията на Марс и Земята, докато обикалят около Слънцето.

Авторите казват, че това е първото проучване, което прави тези връзки.

Двете планети си влияят една на друга чрез феномен, наречен "резонанс“ - когато две орбитиращи тела прилагат гравитационен тласък и привличане едно върху друго.

Понякога явлението е описвано и като вид хармонизиране между далечни планети. Това взаимодействие променя формата на техните орбити и разстоянието им от слънцето.

За Земята това взаимодействие с Марс означава периоди на повишена слънчева енергия - което пък означава по-топъл климат, като тези по-топли цикли корелират с по-енергични океански течения.

Въпреки че тези цикли от 2.4 милиона години влияят върху температурата и океанските течения на Земята, те са естествени климатични цикли и не са свързани с бързото затопляне, което светът преживява днес, посочва Дитмар Мюлер, професор по геофизика в университета в Сидни и съавтор на изследването.

Авторите описват тези течения като „гигантски водовъртежи“, които могат да достигнат дъното на дълбокия океан, ерозирайки го и причинявайки големи натрупвания на седименти, подобни на снежни преспи.

Учените са успели да картографират тези силни вихри чрез „прекъсвания“ в анализираните от тях седиментни ядра. Дълбоководните седименти се натрупват на слоеве при спокойни атмосферни условия, но силните океански течения нарушават това, оставяйки видим отпечатък в тях.

Тъй като сателитните данни, които показват промените в океанската циркулация, са налични само от няколко десетилетия, седиментните ядра - които помагат да се изгради картина на миналото милиони години назад, са много полезни за разбиране на промените в циркулацията в условията на по-топъл климат, казва Мюлер пред CNN.

Ако днешното затопляне, причинено от човека, продължи по сегашната си траектория, „този ефект ще засенчи всички други процеси за дълъг период от време. Но геоложките записи все още ни предоставят ценни прозрения за това как океаните работят в един по-топъл свят“, посочва експертът.

Авторите предполагат, че е възможно тези вихри дори да помогнат за смекчаване на някои от въздействията от потенциален колапс на Атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация (AMOC) – критична океанска циркулация, която работи подобно на огромна конвейерна лента, транспортираща топла вода от тропиците към далечния Северен Атлантик.

Учените все по-често алармират за здравето на тази критична система от течения. Има опасения, че тя показва ранни признаци на срив, тъй като глобалното затопляне нагрява океаните и топи леда, нарушавайки деликатния баланс, който определя силата на AMOC.

Колапсът би имал катастрофални последици за климата, включително бързо падане на температурите на някои места и покачване на други.

„Нашата работа не казва нищо за това какво може или не може да се случи с AMOC“, посочва Мюлер. „Нашата гледна точка е по-скоро, че дори и AMOC да се срине, все още има други процеси за смесване на океанските течения, въпреки че техните ефекти биха били доста различни.“

Има опасения, че срив на AMOC би означавал, че богатите на кислород повърхностни води вече няма да се смесват с по-дълбоките, което води до застоял океан, до голяма степен лишен от живот.

„Нашите резултати предполагат, че по-интензивните дълбоководни вихри в един по-топъл свят могат да предотвратят такава стагнация на океана“, казват учените.

Според експерта по моделиране на морските системи в Националния океанографски център на Обединеното кралство Джоел Хирши, констатацията в проучването за съществуването на 2.4 милиона годишен цикъл в морските седименти е забележителна. Методологията е стабилна и е възможна връзка с Марс, добавя той.

Но, допълва ученият пред CNN, „предполагаемата връзка е спекулативна, а доказателствата, че дълбоката океанска циркулация, свързана с водовъртежи, е по-силна в топъл климат, са оскъдни“.

Сателитните наблюдения показват, че тези вихри са станали по-активни през последните десетилетия, но теченията не винаги достигат дъното на океана, което означава, че няма да могат да предотвратят натрупването на седименти.

Остава неясно как точно различните процеси, засягащи дълбоководните течения и морския живот, ще протичат в бъдеще, посочват авторите на изследването. Те обаче се надяват, че това ново проучване ще помогне за изграждането на по-добър модел на бъдещи климатични промени.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !