Монголия преживява най-суровата си зима от половин век насам. Екстремните условия са убили повече от 4.7 милиона животни и застрашават прехраната и снабдяването с храна на хиляди хора, предупреждават от международния Червен кръст.

Тежките условия, известни като дзуд, се характеризират с падане на температурите и дълбок сняг и лед, които покриват пасищата и прекъсват достъпа до храна за добитъка.

Около 300 000 души в Монголия са традиционни номадски пастири и зависят от своя добитък за храна и за продажба на пазара.

„Изцяло зависими от добитъка си, за да оцелеят, хората са обеднели драстично само за няколко месеца“, казва регионалният директор на международния Червен кръст Александър Матеу пред CNN. „Някои от тях вече не могат да се изхранват или да отопляват домовете си.“

От ноември най-малко 2250 семейства на пастири са загубили повече от 70% от добитъка си. Повече от 7000 семейства пък нямат достъп до адекватна храна, добавя експертът.

Дзуд е засегнал три четвърти от страната, но се очаква условията да се влошат в рамките на продължаващата зима. „Сега е пролет, но зимата в Монголия се проточва, все още има сняг и добитъкът все още умира“, допълва Матеу.

Правителството на Монголия обяви състояние на повишена готовност миналия месец, което ще продължи до 15 май, а във вторник Червеният кръст отправи призив за събиране на средства за загубилите прехраната си.

Дзуд нанесе опустошителни икономически вреди на пастирите и причини смущения в пътуванията, търговията и достъпа до здравеопазване и образование за много монголци - особено за живеещите в селските райони.

Защо тазгодишният дзуд е толкова лош?

Пастирите често се местят през сезоните, пътувайки из обширните пасища на страната, за да намерят нови източници на храна за добитъка си. Те използват летните месеци, за да отглеждат фураж, трева и култури, с които животните им да преживеят студения сезон.

Въпреки че са свикнали с лютите зими в Монголия, дзуд - или "бедствие" - идва, когато летните засушавания са последвани от обилен снеговалеж и силен студ. Температурите могат да паднат до -30 градуса по Целзий или повече.

Тазгодишният снеговалеж е най-големият от 49 години, покривайки 90% от територията на страната в пика си през януари, според Световната здравна организация.

Миналогодишното лято започна добре с обилни валежи. Но сериозен спад в температурата и ранен снеговалеж през ноември предшестваха внезапно повишаване на градусите, което разтопи снега, според ООН.

То беше последвано от продължително застудяване, като в някои райони температурите паднаха под –40 градуса. Това пък влоши състоянието на пасищата, така че животните не могат да се угоят преди зимата, а пастирите не могат да приготвят достатъчно сено, за да ги изхранват.

В момента Монголия е засегната от двоен „бял“ и „железен“ дзуд, което означава, че много дълбокият сняг пречи на животните да достигнат тревата, съчетан със силно замръзване, което хвърля пасищата в хватката на леда.

Дзудите стават все по-чести в Монголия, така че пасищата и пастирите нямат време да се възстановят между периодите на екстремно време. „Тези дзуди са циклични и се случват все по-често – шест пъти през последните 10 години. Преди се случваха рядко, сега се случват често“, казва Матеу.

Монголия е една от най-засегнатите страни от климатичната криза, като средните температури на въздуха са се повишили с 2.1 градуса по Целзий през последните 70 години, според Програмата за развитие на ООН (ПРООН).

Причинените от човека промени в климата нарушиха четирите различни сезона в страната, което доведе до увеличаване на периодичните летни суши и последващите сурови зими, според агенциите на ООН.

Въздействието на тазгодишната криза се очаква да бъде по-голямо от дзуда, ударил Монголия през 2010 г. и довел до смъртта на 10.3 милиона животни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !