Ако вашият тийнейджър се отказва от училищния футболен мач или пазаруването с приятели, може лесно да отдадете това на настроения, свързани с възрастта. Но ново проучване съветва да обърнете повече внимание, тъй като социалното оттегляне може да е сигнал, че се случва нещо по-дълбоко.

Да бъдеш социално изолиран и да изпитваш физически дискомфорт като предтийнейджър е свързано с по-висок риск от суицидни мисли на 16-годишна възраст, сочат данните от изследването, публикувано в списание JAMA Network Open и цитирано от CNN.

Авторите смятат проучването си за спешно. По целия свят 10% до 20% от юношите изпитват суицидни мисли, а самоубийството е една от водещите причини за смъртност в тази възрастова група, което подчертава необходимостта от засилени усилия за превенция.

Степента на опити за самоубийство и смъртни случаи, дължащи се на самоубийство, сред деца и млади възрастни в Съединените щати също се увеличава през последните години, според американските центрове за контрол и превенция на заболяванията.

Доколкото е известно на авторите, „предишни проучвания върху суицидните мисли се фокусират главно върху една категория психопатологични симптоми, като депресия, тревожност и психотични симптоми“, казва д-р Шунтаро Андо, водещ автор на изследването и доцент в катедрата по невропсихиатрия в Токийския университет.

Но настоящото проучване изследва връзките между дългосрочната траектория на множество категории психологически и поведенчески симптоми и суицидни мисли.

Авторите са изследвали юноши, включени в проучването Tokyo Teen Cohort, което изследва умственото и физическо развитие по време на юношеството от 2012 г. насам.

2780-те участници в това проучване са родени между 2002 и 2004 г., като техните родители попълват въпросници за психичните и поведенческите симптоми на детето им на възраст 10, 12 и 16 години.

Тези симптоми са разпределени в категориите социално оттегляне, соматични оплаквания, тревожност или депресия, социални проблеми, мисловни проблеми, проблеми с вниманието, престъпно поведение и агресивно поведение.

Соматичните оплаквания се отнасят до физически симптоми без известна медицинска причина, като главоболие, гадене, кожни проблеми, проблеми със зрението или стомашни болки.

Наличието на мисли за самоубийство се определя чрез отговор с „да“ или „донякъде да“ на въпроса „В момента смятате ли, че не трябва да сте живи?“ на 16 години.

Участниците, преживели социално оттегляне и соматични симптоми през юношеството, са около два до три пъти по-склонни да изпитат суицидни мисли на 16-годишна възраст, установява проучването.

Констатациите съвпадат с това, което психологът от Чикаго д-р Джон Дъфи среща в практиката си.

„Тийнейджъри, с които съм работил, били социално изолирани и имали соматични симптоми – по-специално тревожност, в началото на юношеството, имат много по-голям риск от суицидни мисли в средата и в късното юношество“, добавя Дъфи. „Това безспорно е вярно и е наистина силен аргумент за ранна намеса.“

Проучването е полезно и за родителите, и за професионалистите, работещи в областта на психичното здраве, тъй като потвърждава повече рискови фактори за самоубийства сред тийнейджъри, казва д-р Кристофър Уилард, преподавател по психиатрия в Harvard Medical School в Бостън.

Обяснение на откритията

Авторите признават няколко важни ограничения на тяхната работа, включително липсата на информация за генетиката и неблагоприятните преживявания в детството.

Освен това, психологически и поведенчески симптоми са съобщавани от лицата, които се грижат за подрастващите, а не от самите юноши.

Но връзката между социалното оттегляне и мислите за самоубийство може да се обясни със „загубата на защитни социални връзки“, според проучването.

„Като човешки същества, ние сме създадени за социални връзки“, казва Уилард. „Това помага на психичното ни здраве, помага ни да имаме за какво да живеем. Дава ни перспектива.“

Наличието на мрежа от приятели може да направи проблемите с психичното здраве по-управляеми, добавя той. Липсата й понякога може да повлияе на представата на децата за самите тях, докато мозъкът се развива в ранна възраст, което води до негативна перспектива, развиваща се във времето.

Що се отнася до връзката между соматичните симптоми и суицидните мисли, психологическият дистрес може да се прояви физически, особено в „култури, които възпрепятстват емоционалното изразяване“, казват авторите.

В своята практика Дъфи е установил, че констатациите са особено верни за момчетата и младите мъже. „Мисля, че това се дължи до голяма степен на факта, че момичетата имат богат и емоционален език, който продължава да липсва на момчетата дори днес.“

Културната хипотеза е уместна и сред цветнокожите деца, които са склонни да изпитват соматични симптоми повече от белите, казва Уилард, „така че проучването може да ни помогне по-добре да идентифицираме пренебрегваните групи деца, които наистина страдат и са изложени на риск“.

Какво могат да направят родителите и настойниците?

Социалното оттегляне по избор обикновено е по-притеснително, отколкото това детето да бъде изолирано от връстниците си, казва Уилард.

Но не тълкувайте отдръпването на тийнейджърите от вас като повод за безпокойство, тъй като това е нормално за развитието и те може да заместват времето с вас с повече общуване с приятели, добавя ученият.

Също така не трябва да приемате, че „симптомите на изолиране не са проблем, защото детето винаги е било срамежливо и предпочита да бъде само“, казва Андо.

Но ако децата ви кажат, че се мотаят с приятели или участват в училищен клуб, а това не е така, може да означава, че те не само са социално изолирани, но и се притесняват да ви то признаят.

Учител или ръководител може да е в състояние да ви насочи към това поведение, както и да помогне на детето ви да стане по-социално ангажирано. Ако децата ви са изолирани заради други деца, опитайте да ги запишете на извънучилищни дейности, предлага Уилард.

Когато става въпрос за това дали детето ви е склонно към самоубийство, внимавайте за симптоми, като екстремни промени в настроението, безнадеждност, раздаване на скъпи вещи или мания за смърт.

Търсенето на професионална помощ рано като превантивен подход към по-дълбоки проблеми по-късно е важно, казва Дъфи.

Въпреки че помощта от специалисти по психично здраве може да бъде критична, според Уилард, не подценявайте силата на детето ви да намери добър приятел във връстник, треньор или семеен приятел.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !