Има начини, по които родителите несъзнателно могат да накарат децата да се чувстват сякаш нещо с тях не е наред.

Това се случва често със силно чувствителните деца. Много родители гледат на това като на лоша черта, която ни кара да изглеждаме претоварени, пасивни и дори слаби и обезсърчават подобно поведение с фрази, като “Спри да плачеш!”или “Отърси се от това!”

Психолози и невролози обаче са установили, че при подходящата среда децата с високо чувствителни мозъци имат някои рядко срещани предимства.

Съпричастността е предимство на силно чувствителните деца

Чувствителните деца на само демонстрират повече креативност, осъзнатост и откритост, в сравнение с не толкова чувствителните, но те също така притежават една недооценена черта - съпричастност.

В проучване участниците били помолени да разгледа снимки на хора, които се смеят или изглеждат тъжни. Те установяват, че мозъкът на чувствителните хора показва по-високо ниво на реакция на съпричастност.

Техният мозък също така реагира повече в зони, свързани с планирането на действия. Това е индикация, че чувствителните хора не биха могли да гледат как някой страда, без да изпитат силно желание да помогнат.

И тъй като чувствителните деца са по-засегнати от техните преживявания от останалите, те извличат повече от подкрепата, обучението и насърчаването. Този стимулиращ ефект им помага да постигат високи резултати.

Има ли вашето дете малко по-чувствителен мозък?

Приблизително едно на всеки пет деца е силно чувствително, според психолога Илейн Арън, която популяризира термина “силно чувствителен човек”.

Ето кои са най-често срещаните признаци у силно чувствителните деца:

  • Те забелязват тънки детайли, като новото облекло на учителя или мебели, които са били разместени.
  • Настроението на други хора наистина ги засяга. Те лесно абсорбират емоции от другите, приемайки чувства все едно са техни собствени.
  • Те трудно се отърсват от силни емоции, като гняв и притеснения.
  • Те се оплакват, когато нещо не е както трябва (неудобни за спане чаршафи, етикети на дрехи, от които ги сърби, стегнати колани).
  • Те се чувстват стресирани и изморени в шумна, натоварена обстановка, като фитнеси или щандове за парфюми в магазините заради силните миризми.
  • Те мразят да ги пришпорват и обичат да правят нещата по-внимателно.
  • Те реагират по-добре на лека корекция, отколкото на сурова дисциплина.
  • Те правят проницателни коментари и изглеждат по-мъдри за възрастта си.
  • Те имат умно чувство за хумор.
  • Те разчитат добре хората и могат да правят заключения с изненадваща точност за това какво мислят или чувстват.
  • Те отказват да консумират определени храни заради миризма или текстура.
  • Те се плашат лесно от внезапни шумове, както когато някой се промъкне до тях.

Ако някои от тези неща са ви познати, не забравяйте, че това е положително. Силно чувствителните деца имат изцяло различен подход към тяхната среда и това е силна черта.

Как родителите могат да помогнат на чувствителните деца да процъфтяват?

1. Задавайте очаквания предварително

Чувствителните деца има нужда от време, за да премислят нещата, а задаването на очаквания им предоставя избор – те знаят какво ще се случи, ако отговорят на тези очаквания и знаят, че ще има последствия, ако не го направят.

2. Практикувайте приятелска дисциплина

Тъй като чувствителните деца усещат нещата силно, техните чувства биват наранявани по-лесно, а те могат да възприемат забележките лично.

Така, вместо да ги поставяте в таймаут, създайте кът с неща, които ги успокояват и където те могат да отидат, ако имат проблем с регулирането на емоциите си.

След налагането на дисциплина, предоставяйте положителни утвърждения и ги уверявайте колко много ги обичате.

3. Бъдете техният емоционален треньор

Като родител вие вече учите децата си на умения за регулиране на емоциите, като показвате как вие се справяте с вашите емоции, независимо дали става въпрос за работата или за нервните сривове на детето ви. Колкото по-преднамерени сте в това, толкова по-добър пример давате.

4. Застъпвайте се за тях

Говорете за чувствителността на вашето дете с неговите учители в началото на учебната година, преди да възникнат евентуални конфликти или погрешни възприятия. А когато детето ви използва своята чувствителност, му казвайте колко се гордеете с него.

5. Проявявайте любопитство към техния свят

Отделяйте време, за да говорите и да играете на четири очи отделно от неговите братя и сестри. Задавайте отворени въпроси. Например въпросът “Какво ти беше трудно днес?” ще създаде по-голяма възможност за разговор от “Лош ден ли имаше?”

Опитайте се да разберете какво изпитва детето ви в тялото си и чрез петте си сетива. Отговорите му може да ви изненадат.