Албания някога беше дива, сега е като Монако: Как туристическият бум вдигна цените

Социалните мрежи запалиха искрата зад туристическия бум в Албания, което доведе до рязко покачване на цените и все по-сериозни екологични и социални предизвикателства.

Някога спокойната страна на Балканите губи ореола си на „скрито бижу“ и все повече заприличва на скъпите си средиземноморски съседи.

Сърбия не е бюфет: Защо зетят на Тръмп строи хотели на Балканите в бивши военни щабове

Откриването на Албанската ривиера

Един от най-ярките примери за трансформацията е плажът Джале, разположен на три часа и половина южно от столицата Тирана. Допреди десетилетие това е било спокойно място с кристални води по брега на Йонийско море, предпочитано от местните за безплатен къмпинг.

Днес същото място е гореща туристическа дестинация, където шезлонг струва 10 евро, а строителни площадки обграждат района, обещавайки превръщането му в луксозен курорт за световния елит.

Пътят към тази промяна започва, докато голяма част от света е в локдаун. През юли 2020 г. Албания отваря границите си. В комбинация с много по-ниските цени, в сравнение с Италия или Гърция, това привлича милиони. Тогава нощувка в хотел на плажа със закуска струваше едва 30 евро.

Първоначално информацията се разпространява от уста на уста, но социалните мрежи се оказват истинският катализатор. През 2024 г. Албания вече има над 3.8 милиона публикации в Instagram и над 106 милиарда гледания, почти настигайки утвърдени дестинации.

2021 г.: 5.6 милиона туристи (+114% спрямо 2020 г.)
2023 г.: 10 милиона туристи (+35% спрямо 2022 г.)
2024 г.: 11.7 милиона туристи (+15% спрямо 2023 г.)
2025 г. (прогноза): над 15 милиона туристи

Средната заплата в Албания расте. Кои са най-високоплатените сектори?

Правителствени стимули и строителен бум

Решено да превърне страната в топ дестинация, албанското правителство предложи щедри стимули – освобождаване от корпоративен данък за 10 години за инвеститори, които изградят 4- или 5-звездни хотели.

Тази мярка, въведена през 2019 г. и удължена до 2027 г., привлече големи международни вериги, като Marriott, Meliá и Radisson. Дори зетят на Доналд Тръмп - Джаред Къшнър, обяви планове да развива луксозен туризъм на албански остров.

Този бум обаче има и своята цена. Критиците алармират, че плажовете не могат да поемат огромния наплив, а природата се унищожава. Проекти, като новото летище във Вльора, близо до защитена зона, и отклоняването на вода от вътрешността към крайбрежните курорти предизвикват протести сред местни и еколози.

„Алчността замени разумното планиране — и любовта към земята, природата и родината“, коментира Алфред Лела, говорител на опозиционната Демократическа партия.

Как бежанец стана първият милиардер в Албания?

Твърде много, твърде бързо: Негативните последици

Дните на ултраевтините почивки в Албания изглежда са към своя край. Средните разходи на турист са нараснали с 20% на годишна база през 2024 г., а повишеното търсене оскъпява и вносните стоки.

Това изтласква местните хора, които вече трудно могат да си позволят почивка по собствените си плажове.

Проблемите не спират дотук. Управлението на отпадъците се превръща в огромно предизвикателство.

„Боклукът се превръща в огромен проблем навсякъде. Нито една община не може да се справи или да рециклира“, споделя Арбен Кола, екскурзовод и природозащитник.

Специализирани Фейсбук групи се пълнят с оплаквания от туристи относно мръсотия по плажовете и пътищата, непрестанното строителство и високите цени. Усещането за автентичност и дива природа, което привличаше първите авантюристи, постепенно изчезва.

„Албания някога беше дива — къмпинг, младеж, забавление и природа“, казва журналистката Денада Джуши.