Арктическият полярен кръг се затопля четири пъти по-бързо от останалите региони на света, което води до свиване на ледената покривка на Северния полюс с площ, приблизително равна на размера на България всяка година. 

От 80-те години на миналия век обемът на леда е намалял с над 70%. Първият ден без лед в Арктика може да настъпи още преди 2030 г.

Това със сигурност не е добра новина за полярните мечки, но затоплящият си Арктически кръг може да донесе и огромни дивиденти. Отдръпващият се лед създава нови пътища за корабоплаване, а достъпът до морето и топенето на ледниците улесняват извличането на минерали, пише The Economist. 

Затоплящите се води могат да се отразят позитивно на риболова, търговията и енергетиката. През декември Китай постави световен рекорд, представяйки „полярен“ товарен кораб от 58 000 тона. Междувременно, новоизбраният американски президент Доналд Тръмп заговори за завладяването на Гренландия от САЩ. 

Препятствията обаче са толкова големи, колкото и възможностите, пише още изданието.

Едно предимство, което вече се вижда на хоризонта, е по-големият улов. Някои видове, като снежния рак и кралската сьомга на Аляска, се затрудняват в по-топлите и по-висококиселинни води на Северния ледовид океан. 

Но това се компенсира от факта, че някои видове от южните и умерени води, включително атлантическата треска, се преместват в Баренцово и Берингово море, например.

Богатата на хранителни вещества вода също може да помогне на популациите да растат по-бързо, докато отдръпването на леда отваря нови терени и удължава риболовните сезони.  

Нови морски пътища

Новите маршрути за корабоплаване могат да предложат още повече възможности. Топенето на лед може да отвори три нови пътя. 

Първият, известен като Северния морски път, се движи покрай руското крайбрежие, за да свърже Баренцово море с Беринговия проток. Вторият, наречен Северозападен проход, минава по крайбрежието на Северна Америка в Арктика - от морето Бофорт до залива Бафин. 

Трансполярният морски път пък преминава близо до Северния полюс. 

И трите маршрута биха могли да съкратят пътуванията между Азия, Северна Америка и Европа, през които преминават повечето морски превози, спестявайки гориво и заплати на екипажите.

Те биха могли също така да избегнат точките на "задръстване", като Панамския и Суецкия канал, които са натоварени, налагат такси и, в случая на Суец, са свързани и с опасности от нападения.

Кога точно тези обещания могат да бъдат изпълнени зависи от маршрута. Северозападният проход, който минава през Арктическия архипелаг на Канада, се състои от тесни, криволичещи канали. Той се топи по-бавно от Северния морски път. 

Въпреки че се простира на 1500 км, той има само едно дълбоководно пристанище и няма аварийни съоръжения. Канада твърди, че Северозападният проход е в нейните води, но САЩ и Европа го смятат за международен пролив.

Освен това, маршрутът е плитък, а това ограничава размера на плавателните съдове, които биха могли да преминават през него. 

Трансполярният маршрут избягва много от тези проблеми. Той пресича централния Северен ледовит океан, който е много по-дълбок, и избягва териториалните води, охлаждайки "политическата" температура.

В същото време, той осигурява най-краткия път от Северния Атлантик до Тихия океан. 

Поддръжниците предвиждат хиляди кораби годишно да пътуват между Северна Америка и Азия, спирайки по пътя си в Аляска. Дори когато ледът изчезне обаче, маршрутът ще бъде осеян с айсберги, което ще го направи плавателен само с ледоразбивачи.

От Шанхай до Ротердам за две седмици по море

Това прави Северния морски път най-обещаващата налична опция. Маршрутът е отворен за ледоустойчиви кораби през лятото почти всяка година от 2005 г. насам. Участъците са плавателни през цялата година, макар и с помощта на ескорт от ледоразбивач, което е скъпо. 

Въпреки това трафикът нараства - рекордните 92 кораба са плавали по маршрута миналата година спрямо едва 19 през 2016 г. Тъй като ледът продължава да се топи, Северният морски път може да е полезен на трафика, фокусиран върху транспортирането на ресурси от далечния север на Русия.

Страната отдавна се стреми да осигури целогодишен износ на енергия чрез доставка на втечнен природен газ за Европа през зимата (за отопление) и Азия през лятото (за охлаждане). 

Въпреки че тази грандиозна визия вече не е актуална, след нахлуването на руската армия в Украйна, когато Европа прекъсна повечето връзки с Кремъл, Северният морски път все още може да помогне на Русия да доставя въглища, газ и метали до Китай и Индия.

Маршрутът може да привлече и част от трафика, свързващ Азия с Европа. Малко вероятно е обаче да се използва от контейнеровози, тъй като бурното море на север пречи на логистиката. 

Маршрутът обаче може да намали разстоянието между Ротердам и Шанхай с 5000 км, или 25%, и да свали времето за пътуването от 30 на 14 дни. В резултат на това, въпреки дефектите на маршрута, той все пак може да увеличи общата търговия между Азия и ЕС с 6%, според експертните оценки. 

Повече ресурси

Последната награда на затоплящата се Арктика е свързана със суровините. Смята се, че регионът съдържа 13% от неоткрития нефт в света и 30% от неизползвания природен газ. Но неговите находища са сред най-скъпите за експлоатация. 

Надеждата за добивните компании се крие в „зелените“ минерали на Полярния кръг, които глобалното затопляне прави по-достъпни. Те включват кобалт, графит, литий и никел - важни съставки в батериите за електрически автомобили, а също мед, цинк, титан, волфрам и ванадий. 

Гренландия изглежда особено осигурена в това отношение. Островът има запаси от 43 от 50 минерала, считани за критични от американското правителство. Неговите известни редкоземни елементи възлизат на 42 милиона тона, или около 120 пъти повече от добитите в света през 2023 г.

Повечето от минералите в Арктика не са картографирани в детайли, но Международната енергийна агенция смята, че глобалният пазар на такива минерали ще удвои стойността си до 2040 г., ако страните се придържат към съществуващите обещания за климата.

Западните страни са нетърпеливи да открият нови източници, за да заобиколят Китай, който доминира в доставките в момента. 

За да се случи икономическата промяна в Арктика, трябва да бъдат убедени инвеститорите, националните правителства и местните жители. В новата история привлекателността на Северния полюс е била свързана най-вече с ролята му като място за поставяне на гарнизони, шпионски устройства и ядрени оръжия. 

Много препятствия могат да попречат на превръщането му в модерно Ел Дорадо. Но комбинацията между финансовите ползи, технологиите и добрата политическа воля ще изисква повече време и усилия, отколкото просто да се изчака разтопяването на леда, пише още изданието.

Наградата, която се предлага, обаче, може да превърне Арктика в икономически и геополитически център през следващите десетилетия. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !