В България в момента с една средна заплата може да се купи повече жилищна площ, отколкото преди 10 години. По този показател имотите у нас си остават едни от най-достъпните в Европа. 

Това коментира в рубриката "Портфейл" в ефира на Дарик радио кредитният консултант Борис Димитров, който е съосновател на кредитния посредник Кредит Навигатор и на платформата Musketari.bg.

Има ли балон на имотния пазар?

"На имотния пазар се очакваха известни корекции както по отношение на ръста на цените в посока надолу, така и при лихвените проценти в посока нагоре. Но докато първото шестмесечие на 2023 г. беше наистина колебливо, в настоящата 2024 г. отново бяха поставени рекорди", коментира Димитров. 

Той припомни, че ръстът на новоотпуснатите жилищни кредити за първите шест месеца на годината е с над 24%, като се наблюдава осезаемо повишение и в цените на недвижимите имоти. 

По думите му, спадът на сделките с недвижими имоти през 20223 г. е бил индикация за евентуална корекция на имотния пазар, но от началото на тази година броят на сключените сделки в София, Варна, Бургас и Пловдив отново бележи двуцифрен ръст.  

"По всичко личи, че тази корекция се отлага. Дори и новината, че България най-вероятно няма да влезе в еврозоната през 2025 г., не уплаши особено инвеститорите на имотния пазар и за това има много причини. Основната е, че имотът си остава основен инвестиционен инструмент за българите. Много от тях се завърнаха от чужбина през последните години и насочиха средства именно към покупката на жилища".  

Как ще се отрази влизането на България в еврозоната на имотния пазар? 

Според Борис Димитров, броят на чужденците, които купуват имоти в България, вече отчита възходяща тенденция, като се очаква тя да се ускори след влизането на страната във валутния съюз. 

"Поне на теория се очаква интересът към недвижимите имоти да се увеличи, тъй като еврозоната е още един положителен сигнал за чуждестранните инвеститори. Освен това, цените на недвижимите имоти наистина нарснаха силно през последните години, но ако ги сравним с тези в Западна и Централна Европа, жилищата у нас си остават едни от най-достъпните. И то не като абсолютна стойност, а като съотношение спрямо доходите". 

Според него, ръстът на доходите у нас е един от основните двигатели на имотния пазар. 

Борис Димитров каза още, че т. нар. "сиви капитали" в България, чиято стойност дори не може да бъде изчислена, тъй като те обикновено се държат в брой, ще бъдат "изсветлени" след приемането на еврото, тъй като наличните левови парични средства ще трябва да бъдат обменени.

И това ще трябва да се случи през банките, като най-удобният "инструмент" за тази цел вероятно отново ще бъде имотният пазар. 

Подходящ ли е моментът за теглене на ипотечен кредит? 

"Аз се надявам тегленето на жилищен кредит все по-често да се приема като положително събитие от хората, а не като някакво бреме. Средният срок на един ипотечен заем е между 15 и 20 години. Ясно е, че каквито и да са лихвите към днешна дата, никой не може да прогнозира как те ще се променят за толкова дълъг период от време. Но има правила, които можем да спазваме, така че да се защитим от потенциалните рискове". 

По думите му, добра практика е месечните ни вноски по всички кредити - ипотечни, потребителски, кредитни карти, автомобилен лизинг и т.н., да не надхвърлят 30-40% от месечния доход. По този начин, дори да има временно повишение на лихвите или някаква загуба на част от този доход, те няма да бъдат фатални. 

"В момента банките са изключително ликвидни, депозитите са около 90 милиарда лева, което означава, че населението е платежоспособно и заделя част от доходите си под формата на спестявания", каза още Борис Димитров. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !