Югоизточна Европа се очаква да бъде най-бързо развиващият се регион в Европа тази година, на фона на мрачните прогнози за глобалната икономика.

Това се посочва в анализ на Виенския институт за международни икономически изследвания, цитиран от електронното издание bne IntelliNews. 

Според експертите на института, след впечатляващата устойчивост, демонстрирана от икономиките от региона в отговор на икономическите последици от конфликта в Украйна, сега те се сблъскват с редица предизвикателства.

Високата инфлация, затягащата се парична политика и слабият глобален икономически пейзаж колективно оказват значителен натиск върху икономиките в региона.

Забавянето на германската икономика

След слабото представяне през четвъртото тримесечие на 2022 г., икономическият растеж в няколко страни от региона почти замря през първото тримесечие на 2023 г. Полша, Чехия и Унгария започнаха годината с отрицателен растеж.

Главният икономист на Виенския институт за международни икономически изследвания Василий Астров приписва икономическото забавяне в региона на комбинация от намаляващи реални доходи, рецесията в Германия и повишените цени на енергията.

Отрицателното въздействие върху страните от т. нар. Вишеградска група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) е особено забележимо, тъй като те имат силни икономически връзки с Германия.

Икономиките от Югоизточна Европа, като България, Босна и Херцеговина, Северна Македония и Словения, също изпращат голяма част от своя износ към Германия.

През 2023 г. институтът прогнозира забавяне на растежа със средно 1.2% за страните-членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Но дори и при това положение, той остава два пъти по-висок от средния в еврозоната, който се очаква да достигне само 0.5%.

Югоизточна Европа се откроява

Сред членовете на ЕС в Югоизточна Европа, Румъния и Хърватия се очаква да регистрират най-силен икономически растеж, съответно от 3% и 2.5% за 2023 г.

По подобен начин икономиките на Западните Балкани на Черна гора (3.5%), Косово (3.4%) и Албания (3.3%) ще имат едни от най-бързите темпове на растеж в региона.

За България Виенският институт за международни икономически изследвания прогнозира ръст на брутния вътрешен продукт от 1.5 на сто. 

„Подрегионът на Югоизточна Европа се справя по-добре от някои други части на континента. В повечето подрегиони имаше агресивно забавяне на растежа на годишна база, което продължи през първото тримесечие на тази година“, коментира Василий Астров.

Той обяснява това с големия приток на средства от ЕС, особено по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост, процъфтяващия туризъм и притока на преки чуждестранни инвестиции.

Най-бързо растящата икономика тази година се очаква да бъде Казахстан (4.5%) - единствената страна от региона на Евразия, включена в доклада.

От друга страна, страните от Вишеградската група се очаква да отчетат скромно разширяване със средно 0.6%. Въпреки че повечето страни в региона, с изключение на Унгария, вероятно ще избегнат рецесията през 2023 г., те все пак ще се сблъскат със значителен спад, в сравнение с предходната.

Последствията от войната в Украйна

Икономическият растеж на Русия и Украйна беше отрицателен през първото тримесечие на годината, но спадът е по-слаб, отколкото беше през 2022 г. И двете икономики поеха първоначалните шокове от войната и санкциите, като тази година се очаква скромен положителен растеж.

Въпреки това, надеждите за край на военния конфлект и съответно за възстановяване на икономическата активност бяха попарени.

След сериозното свиване от 29.1% през 2022 г., Украйна може да изпита леко възстановяване с темп на растеж от 2% тази година, но не се предвижда реално възстановяване на нейната икономическа активност до 2025 г.

Прекъсванията на енергийните доставки, причинени от руските бомбардировки, до голяма степен са разрешени и има умерено положително настроение в бизнес сектора, според анализа на Виенския институт за международни икономически изследвания.

Освен това инфлацията е в низходяща траектория. Въпреки това нивата на безработица и бедност остават над 20%.

Все още са налице и много рискове от негативни последици, тъй като има много неочаквани неща, които могат да се случат. Пример за това са докладите от тази седмица, в които се твърди, че Русия залага експлозиви на покрива на Запорожката атомна електроцентрала.

Очаква се руската икономика да постигне ръст от 1% тази година, главно поради процъфтяващата отбранителна индустрия и въпреки резкия спад на енергийните приходи.

„Руската икономика, като цяло, се приспособи към санкциите. Ще има дългосрочно въздействие, но незабавният ефект засега е усвоен, а процъфтяващият военен сектор осигурява важен тласък на растежа на руската икономика в момента“, смята Астров.

Официалната руска статистика показва значителен скок на военните разходи, които са движеща сила за индустриалното производство. Междувременно, частните потребителски разходи вече са се възстановиха до нивата, наблюдавани през 2021 г.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !