Съотношението „цена/наем на жилищата“, което e често използван индикатор за подцененост/надцененост на жилищата, продължава да надвишава значително (с 32.5%) дългосрочната си (историческа) средна стойност през второто тримесечие на 2023 г.

Това посочват от Българската народна банка в тримесечното издание „Икономически преглед“.

Това показва, че решенията на домакинствата за придобиване на жилище се определят от мотиви, различни от извличането на непосредствена финансова полза чрез отдаване под наем на новопридобитите имоти. 

Според експертите от БНБ, такива причини биха могли да бъдат очаквания за продължаващо покачване на цените на жилищата (и реализиране на капиталова печалба след продажба в бъдеще) или възприемане на жилищата като актив за съхранение на стойност в условия на отрицателни реални лихвени проценти по депозитите.

Същевременно, оценките, направени с макроиконометричен модел на БНБ, показват значително по-слабо положително отклонение на текущите цени на жилищата в България от дългосрочното им равновесно ниво (в размер на 5.9%). 

Това се дължи на факта, че нарастването на доходите на домакинствата, в комбинация със запазващите се отрицателни реални лихвени проценти по ипотеките, повишава достъпността на жилищата, което в модела се отразява като увеличение на равновесната им цена.

Индексът на цените на жилищата

През второто тримесечие на 2023 г. индексът на цените на жилищата (ИЦЖ) се повишава на годишна база с 10.7% (спрямо 9.5% през предходното тримесечие), като това развитие отразява едновременно поскъпването на съществуващите (11.4%) и на новите жилища (9.5%).

Нарастване на цените на жилищата на годишна база все още се отчита и в шестте най-големи областни града, като значително ускоряване на темпа на растеж е регистрирано във Варна, Пловдив и София. 

Факторите, продължаващи да допринасят за търсенето на жилища и за нарастването на цените им, са повишението на доходите от труд, силната кредитна активност в условия на запазващо се ниско в исторически план ниво на годишния процент на разходите по нови жилищни кредити, както и липсата на достатъчно възможности за инвестиране на натрупаните в икономиката спестявания в среда на отрицателни реални лихвени проценти по депозитите.

Запазващият се силен растеж на разходите за строителство на нови сгради през второто тримесечие на 2023 г. (18.5% на годишна база) продължава да бъде проинфлационен фактор по линия на предлагането.

В същото време фактори, ограничаващи поскъпването на жилищата, са отслабването на нагласите на домакинствата за придобиване на жилище, както и понижението на обема на сключените сделки за покупко-продажба през второто тримесечие на 2023 г. (с -15.5% на годишна база), посочват още от централната банка.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google