Цените на петрола ограничиха ръста в ранната търговия днес, след като в петък записаха най-голямото си седмично повишение от повече от година - на фона на нарастващата заплаха за регионална война в Близкия изток.

Фючърсите на петрола от сорта брент поевтиняваха с 0.36% - до 77.77 долара за барел по-рано днес, докато понижението при щатския лек суров петрол беше от 0.27%, до 74.18 долара за барел.

Миналата седмица контрактът на брента поскъпна с над 8% на седмична база - най-голямото увеличение на цената от януари 2023 г., докато този на WTI се оскъпи с 9.1% на седмична база, или с най-много от март 2023 г.

"Прибирането на печалби може би е причината за отстъплението на цените след повишението от миналата седмица," заяви пред Reuters независимият пазарен Тина Тенг.

"Въпреки това, петролният пазар вероятно ще продължи да бъде подложен на натиск за повишение на цените поради опасенията от отговора на Израел спрямо Иран. Геополитическото напрежение вече играе ключова роля в оформянето на пазарните тенденции."

В неделя Израел бомбардира цели на Хизбула в Ливан и в ивицата Газа преди отбелязването на годишнината от нападението на Хамас на 7 октомври 2023 г. срещу страната, което сложи началото на войната.

Министърът на отбраната на Израел каза, че всички опции са отворени за ответни действия спрямо Иран.

Всичко това се случва, след като Иран организира ракетна атака срещу Израел през миналата седмица в отговор на военните операции на Израел в Ливан и Газа.

Междувременно, от израелската полиция обявиха по-рано днес, че ракети на Хизбула са поразили третият най-голям град в страната Хайфа.

Въпреки повишението на цените през миналата седмица, ефектът от този конфликт върху предлагането на петрол ще бъде относително малък, казва от ANZ Research.

"Смятаме, че нападение срещу петролната инфраструктура на Иран е най-малко вероятната опция за отговор от страна на Израел. Подобен ход би разстроил международните ѝ партньори, а при евентуално прекъсване на петролните приходи на Иран тя вероятно няма да има какво да губи, което пък би провокирало още по-свиреп отговор," казва още от ANZ.

"Нещо повече, станахме свидетели на ограничени въздействие върху предлагането на петрол от страна на геополитическите събития. Това доведе до значително по-малка надценка заради геополитическите рискове на пазара в последните години, а свободният капацитет на ОПЕК от 7 млн. барела на ден предоставя допълнителен буфер."

ОПЕК и нейните съюзници, в това число Русия и Казахстан, разполагат с милиони барели свободен капацитет, тъй като в последните години намаляват добива, за да поддържат цените на фона на слабото търсене в световен мащаб.

Групата разполага с достатъчно свободен капацитет, за да компенсира пълна загуба на предлагането от страна на Иран, ако Израел порази нейните петролни съоръжения, но би изпитала затруднения, ако Иран отмъсти с удар по петролните съоръжения на нейни съседи в Персийския залив.

На последното си заседание на 2 октомври ОПЕК+ не внесе промени в политиката си за добива на петрол, включително и в плановете за начало на увеличението на производството от декември.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !