Представете си делфин. Сега си представете такъв, който е два пъти по-голям от човек.

Преди около 16 милиона години гигантски делфин кръстосва дълбините на водното си убежище. Но за разлика от повечето съвременни делфини, неговият дом не е океан - той живее в сладководно езеро в перуанската част на Амазония.

И въпреки че днес има живи видове амазонски сладководни делфини, те не са близки родственици на този древен китоподобен гигант. Най-близките му живи роднини са речни делфини, живеещи на повече от 10 000 км в Южна Азия, според изследователи, наскоро описали неизвестния досега изчезнал бозайник.

Анализът на новооткрития череп на древен делфин казва на палеонтолозите, че тялото му би било дълго най-малко 3.5 метра, което го прави с около 20% до 25% по-голям от съвременните речни делфини и най-големия известен сладководен делфин.

Но черепът, който е дълъг около 70 сантиметра, е непълен, така че древният делфин може да е бил дори по-голям от това, пишат учените за списание Science Advances, публикувано от Американската асоциация за научен напредък.

Това, което прави находката още по-изключителна, е данните, които добавя в еволюционната история на сладководните делфини, тъй като тези същества изключително рядко се срещат във вкаменелости, посочват авторите на изследването.

Те наричат новооткрития вид Pebanista yacuruna, като името му прави отпратки към формацията Пебас в Перу, където е открита вкаменелостта, а „якуруна“ е термин за митичните водни хора от легенда на местния език кичуа.

„Мисля, че това е забележително откритие, особено като се има предвид, че в Южна Америка има един вид речен делфин, който принадлежи към напълно различна група одонтоцети (зъбати китове)“, казва Хорхе Велес-Хуарбе, уредник на морските бозайници в Natural Исторически музей на окръг Лос Анджелис.

„Това ме кара да се чудя колко други изчезнали речни делфини очакват да бъдат открити“, посочва Велес-Хуарбе за CNN.

Вкаменелости разкриват рядка находка

Съвременните сладководни делфини са известни със силно удължените си носове, в сравнение с по-набитите муцуни на морските. Съществуват южноазиатски речен делфин (род Platanista) и амазонски делфин (род Inia), наречен и розов речен делфин, като двете групи включват няколко вида и подвида.

Китайският делфин от река Яндзъ (Lipotes vexillifer) представлява трети род, но видът не е срещан в дивата природа от 40 години и може да е изчезнал, според Международния съюз за опазване на природата (IUCN).

Всъщност, всички съществуващи видове речни делфини са застрашени или критично застрашени, посочват от организацията.

Изследователите откриват фосила на амазонски делфин през 2018 г. близо до река Напо в Лорето, Перу.

Водещият автор на изследването и палеонтолог от Университета в Цюрих Алдо Бенитес-Паломино изследва някои странно изглеждащи скалисти фрагменти на земята, когато съавторът на изследването Джон Дж. Флин от Американския музей по естествена история в Ню Йорк му посочва нещо, което прилича на череп, стърчащ от насип.

След като осъзнават, че са открили делфин, те първоначално смятат, че той ще се окаже древен роднина на съвременните амазонски речни делфини.

Но по-нататъшното почистване на фосила разкрива, че размерът и формата на очната кухина приличат на тези на южноазиатските речни делфини, които имат много по-малки очи от южноамериканските си братовчеди.

Разнообразие от делфини

Platanistoids - групата, която включва P. yacuruna и съвременните речни делфини в Южна Азия, са били широко разпространени преди около 20 милиона години.

Предците на съвременните амазонски речни делфини са били често срещани в океаните преди около 10 милиона до 6 милиона години, казва Бенитес-Паломино.

Тъй като и двете групи китоподобни са много разнообразни, някои видове вероятно се впускат в речни и езерни екосистеми, търсейки по-малко конкуренция за храна.

Тази сладководна среда в Амазония е богата на хранителни вещества и гъмжи от живот - дом е на крокодили, костенурки и риби, както и на бозайници, като ленивци, гризачи, копитни животни и примати.

„Като цяло, в тези екосистеми „речните делфини“ могат да се считат за върхови хищници“, казва Велес-Хуарбе.

P. yacuruna е сред първата вълна от делфини, които тестват водите на амазонските реки и езера, а липсата на хищници в новия му дом може да обясни как видът се е развил, за да стане толкова голям, според проучването.

Но промените в околната среда, като например суша, може по-късно да са обрекли на изчезване P. yacuruna, отваряйки сладководните местообитания за предците на съществуващите днес розови речни делфини.

„Сега знаем, че този вид е живял там в миналото, но Амазония е важна и за нашия съществуващ днес Inia geoffrensis“, казва Бенитес-Паломино. „Откритието подчертава, че това е изключително важна среда за еволюцията на сладководните китоподобни.“

Изчезването на P. yacuruna е мрачно напомняне, че тази важна среда е твърде лесна за нарушаване. Днес съвременните амазонски речни делфини са изправени пред несигурно бъдеще, най-вече поради замърсяването с живак от добива на злато, нахлуващо в хранителната верига, според Световния фонд за дивата природа.

Новооткритата вкаменелост загатва за крехкостта на сладководните екосистеми и уязвимостта на техните обитатели - минали и настоящи, към промени в околната среда, независимо дали те са естествени или причинени от човека, добавя Велес-Хуарбе.

„Pebanista добавя още един слой към сложната еволюционна история на китоподобните и особено на речните делфини. Малкото видове, които оцеляват до наши дни, са само последните останки от групи, които някога са били по-разнообразни.“

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !