Трайното застаряване на голяма част от българските гори, натрупването на суха дървесина, недостатъчно добре развитата инфраструктура и липсата на планирани сечи са част от причините за бушуващите в страната огнени стихии.

Това посочват от Браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП), от където допълват, че пожари у нас са били прогнозирани и ако са били взети мерки навреме, ситуацията би могла да бъде управлявана доста по-добре, 

Какви са причините за пожарите и последствията след тях?

Щетите от горските пожари са огромни и не са оценявани в детайли. След преките разходи за пожарогасене следват загубите на качествена дървесина, която, ако се преработи, дава до 10-20 пъти добавена стойност. Огнените стихии връщат състоянието на гората 60-100 години назад.

Пожарите унищожават повърхностния хумусен слой, отделя се голямо количество въглероден диоксид, загиват диви животни, унищожават се екосистеми, наблюдават се загуби и при биоразнообразието.

А то е от огромно значение – можем да го опишем като въже, всяка нишка е от огромно значение. Опожарената гора не може да изпълнява своите екологични функции – тръгват ерозия, свлачища и други.

Причините за зачестилите у нас пожари изрежда експертът към БКДМП инж. Петър Дишков:

  • Натрупване на голямо количество суха дървесна маса в гората – българската гора е трайно застаряла, особено недълговечните издънкови и изкуствено създадени иглолистни гори, които представляват 70-75% от горите ни. Планира се недостатъчно годишно ползване, а се изпълнява още по-малко. Средно за Европа се добива около 75-80% от прираста, при нас за последната година е добито 42%. В следващите години в ниската растителна зона може да се очаква масово съхнене и колапс на горите. Единственото решение е тяхното подмладяване.
  • Недостатъчна инфраструктура – реално голяма част от нашите гори са недостъпни – пътната мрежа в горите е около  6-7 лин. м/ха, докато в Австрия е 45-50 лин. м/ха.
  • Не се изпълняват планираните мероприятия – противопожарни просеки, минерализовани ивици, резервоари за вода, противопожарни кули и др.
  • Погрешни решения за ограничаване на ползването в минали периоди – напр. ограничаване на сечта до пътища, населени места, земеделски територии, ограничения на ползването извън нормативната уредба.
  • Вследствие на дъждовната пролет тази година наблюдавахме избуяване на растителността, тя не беше почистена, и след продължителните високи температури се създаде идеална обстановка за възникване на пожари.
  • Липса за активна информационна кампания от страна на властите, която да е насочена към земеделските стопани и широката общественост с фокус върху  потенциалната опасност от пожари.
  • Липса на активност от страна на местното население в борбата с пожарите.
  • Ключови за овладяване на пожарите са първите няколко часа – трябва наблюдение и възможност за бърза реакция.
  • Липса на ефективни наказания срещу извършителите на умишлени палежи.
  • Не се използват всички възможности за пожарогасене – напр. на форвардерите (машините, с които се извозва дървесината от гората), в които  могат да се монтират цистерни и да се включат ефикасно поради добрата им проходимост. Да се използват оръдията за сняг, а също и  специализираните горски трактори и булдозери за създаване на просеки.

Добри примери и опит

Петър Дишков дава пример с чуждестранен опит в добрите лесовъдските практики. Той цитира Томас Шулц, шеф на американската гoрска служба:

„Горите, които виждаме днес, не са същите като тези от 2001 г. Те са със свръхзапас на дървесна маса, по-застрашени от суша и болести от насекоми и горски пожари. Имаше време, когато опазването, съпоставено срещу стопанисването бяха източник на значителен дебат. Вярвам, че това време е отминало.“

Според Шулц, добре е усилията да се пренасочат към безопасността, активното управление на горите, управлението на пожарите и отдиха.

„Тъй като става въпрос за организация, която работи на терен, безопасността винаги трябва да бъде на преден план в съзнанието ни.  Годините на намаляващ добив на дървесина оставиха значително натрупване на дървесна маса в горите. Трябва да направим повече, за да създадем устойчиви гори чрез активно управление, включително продажба на дървесина, намаляване на дървесната маса чрез механично прореждане, както и безопасно гасене на пожари и защита на ценностите на ресурсите. Дърводобивните фирми, а също и тези, които реализират транспорта на дървесината, са от изключително значение. Без тях възможността да управляваме горите и да потушаваме горските пожари може да бъде нарушена до степен, че управлението да е невъзможно“.

Наука срещу популизъм

Дали у нас сме достигнали до момента, в който управлението е невъзможно? Според инж. Петър Дишков, въпреки увеличаващите се през последните 2 години пожари и трудностите с овладяването и потушаването им, все още имаме знанията и специалистите, които могат да управляват процесите.

Не бива да забравяме, че горските служители са на първа линия в борбата с пожарите и е добре да ги оставим да си свършат работата. Те разполагат с достатъчно знания и разполагат с ефективни планове за действия с цел предотвратяване на подобни бедствия.

Освен това страната ни разполага с добри природни дадености, подходяща за всякакъв вид земеползване – селско стопанство, животновъдство, активно горско стопанство.

Но в последните години обществото беше настроено срещу активното стопанисване, налагаха се всякакви ограничения извън нормативната рамка, спекулираше се и се предлагаха всякакви рестрикции, което отказа и изгони част от малкото останали активни хора в планинските и полупланинските региони.

Поддръжката на горите се осъществява чрез лесовъдски намеси – подходящи видове сечи. И точно обратното на наложилото се напоследък мнение,  по този начин не изсичаме и унищожаваме горите, а ги поддържаме здрави, по-устойчиви на  пожари и нападения от насекоми и гъбични заболявания.

В България горското стопанство е с изцяло екологична насоченост, горите се стопанисват по начин, наподобяващ природните процеси. И не на последно място активното  стопанисване ще създаде предпоставки за откриване на нови работни места – според специалистите, капацитетът е до 20 000 – 25 000, което е от изключителна важност за страната.

Време е обществото да осъзнае, че гората не е само място за разходка, посочват още от БКДМП. Българските гори са силно повлияни от човешката намеса в последния век – едва 8.7% са естествени.

Ако искаме здрави гори, съхранена природа и добре развити села, ние трябва да ги опазваме посредством активно стопанисване, завършват от камарата.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !