Германия в момента оказва натиск срещу идеята, че всички двигатели с вътрешно горене трябва да бъдат забранени. От страната твърдят, че забраната не трябва да важи за двигателите със “зелени” горива.

Когато законодателите от ЕС гласуваха за забраната на продажбите на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г., това беше една забележителна победа за климата.

През февруари Европейският парламент одобри закона. Всичко, от което имаше нужда, беше одобрението на политическите лидери от съюза.

Тогава Германия си промени мнението.

В обрат, който смая много инсайдъри от ЕС, германското правителство реши да настоява за вратичка, която би позволила продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене и след крайния срок от 2035 г., стига те да работят на синтетични горива.

Това е изключение, което би могло да постави под риск зелените намерения на ЕС. Блокът е законово задължен да постигне въглероден неутралитет до 2050 г.

Тъй като автомобилите и микробусите допринасят с около 15% от общите вредни емисии в ЕС, изтеглянето на замърсяващите автомобили е ключова част от климатичната политика на ЕС.

Какво се случва?

Забраната на автомобили с двигатели с вътрешно горене е в основата на амбициозния план на ЕС да ограничи нетните си емисии до нула до 2050 г., което означава премахването от въздуха на поне толкова замърсяване, колкото блокът отделя.

Законът предвижда тотална забрана на продажбите на нови дизелови и бензинови автомобили до 2035 г. От ЕС твърдят, че крайният срок е необходим, защото продължителността на живота на средностатистическия автомобил е 15 години.

Така, за да се достигне до автомобилен парк, който не отделя замърсяване до 2050 г., продажбите на коли с двигатели с вътрешно горене трябва да приключат до 2035 г.

Германия в момента оказва натиск срещу идеята, че всички двигатели с вътрешно горене трябва да бъдат забранени. От страната твърдят, че забраната не трябва да важи за двигателите със “зелени” горива.

Други европейски държави, в това число Италия, Полша и Чехия, се присъединиха към Германия относно това изключение. Законът трябваше формално да бъде одобрен от Европейския съвет по-рано през месеца, но гласуването беше отложено заради засилващото се противопоставяне.

Какво са e-горивата?

Синтетичните горива, или e-горивата, се произвеждат с помощта на водород и въглероден диоксид, уловени от атмосферата.

Техните защитници често ги представят като “чисти”, но всъщност, това не е толкова просто. Изгарянето на тези произведени от човека горива води до изпускането на сходни, загряващи планетата емисии и въздушни замърсители както при използването на традиционните изкопаеми горива.

Техните “зелени” предимства визират производствения им процес - e-горивата се произвеждат от въглерод, който е премахнат от атмосферата, което неутрализира емисиите, които създават. За защитниците на климата и законодателите, които договориха новите правила, това не е достатъчно.

Има и други проблеми. От една страна, e-горивата все още не се произвеждат масово. Производственият процес е скъп и изисква много енергия от възобновяеми източници.

Предлагането на e-горива вероятно ще бъде ограничено за известно време, а критиците им твърдят, че те трябва да бъдат запазени за индустрии, които не разполагат с жизнеспособна алтернатива на изкопаемите горива, като авиацията и корабоплаването.

Каква е реакцията на новите искания?

Много политици в ЕС бяха смаяни от исканията на Германия и другите държави. По това законодателство се работеше от повече от две години и бяха необходими много кръгове от преговори.

Организации за защита на климата твърдят, че промените биха разводни действията спрямо климатичните промени.

Дори някои автопроизводители се противопоставиха на евентуалните промени в закона. Група от десетки компании, сред които Volvo и Ford, публикуваха отворено писмо до ЕС, с което се противопоставят на това изключение.

Какво стои зад решението на Германия в последния момент?

Германия е управлявана от коалиция, а една от партиите в нея – Свободната демократическа партия (FDP), призовава за тези промени.

“Двигателят с вътрешно горене не е проблемът. Изкопаемите горива са,” написа по-рано през месеца в Twitter транспортният министър Фолкер Висинг от FDP.

“Целта е климатичен неутралитет, което също така е възможност за нови технологии. Трябва да бъдем отворени за различни решения,” допълни той.

Германия е дом на някои от най-големите автопроизводители в света, сред които BMW, Mercedes-Benz, Audi и Volkswagen, а правителството трябва да ходи по тънко въже между амбициозните климатични политики и интересите на една влиятелна индустрия, която поддържа икономиката.

Производители на автомобилни части, производители на изкопаеми горива и транспортиращите горива компании лобират за това изключение, тъй като то би им позволило да продължат да използват настоящата си инфраструктура и продукти.

Споровете около това законодателство пораждат проблеми в германското правителство.

Министърт на околната среда Щефи Лемке от Зелената партия разкритикува това оспорване на закона. “Германия трябва да остане надежден партньор на своите партньори от ЕС,” каза тя в свое изявление по-рано през месеца.

Ако бъде приет, законът ще представлява една от най-силните мерки в света за постепенното премахване на дизеловите и бензиновите автомобили.

Учени твърдят, че намаляването на затоплящото планетата замърсяване не подлежи на обсъждане, ако светът иска да ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий над прединдустриалните нива и да избегне ключова повратна точка, отвъд която екстремните наводнения, суши и горски пожари вероятно ще станат много по-чести.

Въпреки тези предупреждения и обещанията в Парижкото споразумение относно изменението на климата, глобалните емисии продължават да нарастват, с изключение на понижение през 2020 г.

Продължават преговорите Германия да бъде убедена да подкрепи закона. В настоящия си проектоформат законът би позволил на автомобилите с e-горива да бъдат продавани и след 2035 г., но само ако са оборудвани с технология, която не им позволява да се движат на дизел или бензин.

Засега остава неясно дали Германия ще приеме предложението.

Някои хора се притесняват, че спорът поставя под съмнение способността на ЕС да изпълни своята амбициозна програма за климата.

“Този дебат е дестабилизиращ,” казва Елиза Джанели, старши анализатор в климатичния мозъчен тръст E3G, отбелязвайки, че ЕС е поел по пътя на климатичния неутралитет.

“Отстъплението при тези законодателни промени наистина подкопава доверието в това, което сме постигнали през последните години,” казва тя. “Тук не става въпрос само за автомобили, а за политическите сигнали, които този спор изпраща.”

В събота ръководителят на Европейската комисия по въпросите на зелената политика Франс Тимерманс написа в Twitter, че е постигнато споразумение с Германия за бъдещата употреба на е-горива в автомобилите и че "сега ще се работи за възможно най-бързо приемане на регламента за въглеродните стандарти за автомобилите".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !