След като преди време пострада от кризи и дефлация, еврото отново набира популярност сред мениджърите на резервите на централните банки, благодарение на завръщането към положителни лихвени проценти и геополитиката, които намаляват привлекателността на щатския долар.

Близо една на всеки пет от включените 75 централни банки в проучването на базирания в Лондон мозъчен тръст OMFIF очакват увеличение на активите си в евро в следващите две години, сочи публикуван наскоро доклад за 2023 г.

Въпреки че 7% очакват да намалят притежанието си на евро, нетното търсене е по-голямо в сравнение с която и да е друга валута за този период и отчита скок в сравнение с проучванията от 2021 и 2022 г. сред мениджърите на резерви, контролиращи близо 5 трлн. долара.

Проявяването на подобни промени обаче може да отнеме години. Доларът, който съставлява 60% от глобалните резерви, спрямо 20% за еврото, няма да изгуби короната си "от днес за утре".

Въпреки това, по-положителните перспективи пред еврото говорят за настъпващи видими промени.

Като начало, излизането на Европейската централна банка (ЕЦБ) от територията на негативните лихви през 2022 г. повиши доходността по облигациите на страните от еврозоната след като близо десетилетие те бяха под 0% и би трябвало да останат на по-високи нива дори и с наближаването на понижение на лихвените проценти.

Доходността по 10-годишните германски държавни облигации се задържа над 1.9% от края на 2022 г.

"Сега, когато еврото вече носи положителна доходност, мениджърите на резерви се стремят да насочат разпределението на валутите си повече към еврото и по-конкретна да се отдалечат от долара", казва пред Reuters Тейлър Пиърс, старши икономист в OMFIF.

"Тъй като еврото не носеше никаква доходност, някои централни банки имаха по-голям дял валута в долари и по-конкретно деноминирани в долари държавни облигации", обяснява той.

От Централната банка на Полша, в чийто резерви доминират деноминираните в долари и евро активи, казват, че "очакваната средносрочна възвръщаемост на облигациите на страните от еврозоната се е подобрила значително, което със сигурност увеличава привлекателността на този клас активи".

От Централната банка на Румъния са заявили, че планират да поддържат целево тегло на еврото в своите резерви от 40-75% при настоящ дял на еврото от около 59%.

От Reuters са се допитали до 10 централни банки в Европа, Африка и Азия, като две са отказали да споделят подробности за своите намерения изтъквайки като причина чувствителността на пазарите и шест други не са отговорили.

Дедоларизация

Енергийните сътресения и войната в Европа се отразиха на еврото, но съперничеството на САЩ с Китай и последиците от войната на Русия в Украйна подхраниха разговори за диверсификация и отдалечаване от долара.

САЩ, няколко европейски и други държави замразиха около 300 млрд. долара руски активи след нахлуването в Украйна, което накара анализатори в Китай да оценят как страната би могла да смекчи загубата на достъп до долари.

Няколко валути, в това число и еврото, биха могли да се облагодетелстват от дедоларизацията.

Проучването на OMFIF показва, че 13% от мениджърите на резерви планират да притежават повече китайски юани през следващите две години, което представлява спад от отчетените над 30% през 2022 г.

"Европа не последва особено външната политика на САЩ спрямо Китай или в Близкия изток," казва главният изпълнителен директор на Eurizon SLJ Capital Стивън Джен. "Изместването на баланса в разпределението на валутите от долара към еврото е много логично."

Делът на долара от глобалните резерви в чуждестранна валута е намалял до 59% през 2023 г. в сравнение с около 72% през 2000 г., сочат данни на Международния валутен фонд (МВФ). Делът на китайския юан се е покачил леко.

Макар все още да бледнеят пред оценявания на 26.5 трлн. долара пазара на щатски държавни ценни книжа, „сигурните“ европейски активи получиха подкрепа от нарасналата продажба на облигации за финансиране на разходи и емитираните в ЕС облигации общо за до 800 млрд. евро за възстановяване след пандемията от COVID-19. Говори се за емитирането на още облигации за набиране на средства за отбрана.

Чуждестранният интерес също расте.

Белгия отчете двойно по-голямо търсене от инвеститори извън Европа за емисия 10-годишни банкови облигации през януари.

По-голяма част от чуждестранните инвеститори са били от Азия, а увеличението на интереса от страна на публични институции идва от централните банки в световен мащаб.

Делът на азиатските инвеститори е бил 34% и 27% при две от трите емисии облигации, пласирани от Европейския фонд за финансова стабилност през тази година, което представлява увеличение в сравнение с предходните години.

"Освен най-големите икономики в Азия, някои от по-малките инвеститорите също са започнали да купуват. Смятам това за нещо много положително, а редом до инвеститорите от Близкия изток вече имаме такива и от Африка," заяви финансовият директор на EFSF и на Европейския механизъм за стабилност, Калин Анев Янсе.

Сплотеността и единството на Европа след пандемията от COVID-19 и войната в Украйна бяха възприети положително от инвеститори и анализатори.

"През 2011 г. изпитвах трудности да продавам Европа, като бях изхвърлян от някои инвеститорски срещи, ако бях положително настроен относно Европа", казва Анев Янсе.

"Сега, когато казвам, че съм положително настроен относно Европа, те казват 'да, съгласни сме'".

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !