Родителите, които се вбесяват от капризите на децата си по отношение на храненето, трябва да знаят, че отказът им да поглъщат по-широк набор от храни се дължи до голяма степен на гени, а не на начина, по който са отглеждани, твърдят учени.

Учени са изследвали хранителните навици на малки и по-големи деца и са установили, че придирчивостта по отношение на храната почти не се променя от 16-месечна до 13-годишна възраст. На 7-годишна възраст е отчетен лек пик в придирчивостта, а след това малък спад.

Когато анализирали причините за капризното хранене, ДНК се очертала като доминиращият фактор. Генетичните вариации при населението обяснят 60% от различията в придирчивостта на 16-месечна възраст, като този дял се увеличава до 74% и повече от 3 до 13-годишна възраст, установява проучването.

Резултатите от него предполагат, че консумацията единствено на ограничен набор от храни и гримасите при опитване на всяко ново нещо се държат повече на природата отколкото на начина на отглеждане на децата. Те също така предполагат, че има „прозорци от време“, в които насърчаването на консумацията на по-разнообразни храни може да бъде по-ефективно.

“Основният извод от проучването е, че придирчивостта към храните не е нещо, което произтича от родителските грижи. То наистина се свежда до генетичните различия между нас”, казва доктор Зейнеп Нас, поведенчески генетик в UCL.

Други фактори, които влияят на придирчивите по отношение на храната деца, идват от средата, в която те живеят, казват учените, като храненето като семейство и видовете храни, които консумират хората около тях.

Нас и нейните колеги са анализирали данни от британското проучване Gemini, в което са включени 2 400 двойки близнаци, за да се установи как средата влияе не растежа на децата. Като част от проучването, родителите са попълнини въпросници относно хранителните навици на своите деца на 16 месечна възраст, след това на 3, 5, 7 и 13-годишна възраст.

За да установят доколко генетиката допринася за придирчивото хранене и доколко то се дължи на фактори на средата, учените са сравнили хранителните навици на еднояйчни и разнояйчни близнаци. Еднояйчните близнаци споделят 100% от своите гени, докато разнояйчните близнаци споделят само половината.

Учените описват как придирчивостта по отношение на храненето е по-сходна при еднояйчините близнаци, отколкото при разнояйчните, което е доказателство, че генетиката до голяма степен стои зад различията по отношение на придирчивостта.

Средата 

Средата, в която растат децата обаче, също е от значение. Неща като изживяванията, които близнаците споделят, като видовете храни, които консумират вкъщи, са важни причини за придирчивостта, когато са били по-малки деца. На възраст между 7 и 13 г., индивидуалните изживявания, като различните приятели, обясняват около 25% от вариациите при нивата на придирчивост по отношение на храненето.

Споделените изживявания, като семейното хранене, влияят най-много на малките деца, така че предлагането на по-разнообразни храни около тази възраст може да е най-ефективно, казват учените.

И докато генетиката очевидно е важна за придирчивостта при храненето, това не трябва да кара родителите да се чувстват безсилни, допълват те. “Генетиката не е съдба”, казва Нас.

“Придирчивостта към храните има силен генетичен компонент и може да продължава и след ранните детски години, но това не означава, че е фиксирана“, казва доктор Алисън Филдс, съавтор на проучването в Университета на Лийдс.

“Родителите могат да продължат да подкрепят децата си по отношение на консумацията на широк набор от храни през детството и юношеството, но техните връстници и приятели може да имат по-голямо влияние върху храненето им, когато достигнат тийнейджърските си години.”

През 2022 г. доктор Никола Пирацу оглавява проучване на италианския изследователски център Human Technopole във връзка с генетиката на хранителния избор.

Той установява, че генетичните фактори, които влияят на рецепторите за вкус и обоняние не са толкова важни, колкото вариациите в мозъка, които засягат начина, по който хората реагират на различни вкусове. “Въпреки че вкусът е първият двигател на хранителния избор, генетичните разлики е по-вероятно да определят как мозъкът реагира на тях,” казва той.

По-доброто разбиране на генетиката и избора на храни би могло да помогне на учените да установят какво възпира някои хора от това да се хранят здравословно и да проправи пътя за модифицирани здравословни храни, които са по-привлекателни казва Пирацу. Друга възможност, допълва той, е ново поколение лекарства, които насочват предпочитанието на хората към по-здравословни храни.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !