Индексът на световните цени на храните, изчисляван от Организацията по прехрана и земеделие към ООН, се понижава за 12-и пореден месец през март. Той вече е с 20.5% под историческия връх, който беше достигнат преди една година, в резултат на нахлуването на Русия в Украйна.

Ценовият индекс на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), който проследява най-търгуваните в световен мащаб хранителни стоки, достига ниво от 126.9 пункта в сравнение със 129.7 през февруари, съобщава Ройтерс. Това е най-ниското ниво на индикатора от юли 2021 г. насам.

Комбинацията от високите добиви, пониженото търсене на вносни продукти и удължаването на сделката, позволяваща безопасен износ на украинско зърно през Черно море, допринася за спада на цените, смятат експертите на FAO. Базираната в Рим агенция заяви, че спадът на индекса отразява по-ниските цени на зърнените храни, растителните масла и млечните продукти, които компенсират покачването на цените на захарта и месото.

„Въпреки че цените спаднаха на глобално ниво, те все още са много високи и продължават да се увеличават на вътрешните пазари, поставяйки допълнителни предизвикателства пред продоволствената сигурност“, коментира главният икономист на Организацията по прехрана и земеделие Максимо Тореро.

По думите му, това важи в най-голяма степен за развиващите се страни, голяма част от които са нетни вносители на хранителни стоки. Ситуацията се влошава от обезценяването на техните валути спрямо щатския долар и еврото, както и от нарастващото дългово бреме.

Индексът на цените на зърнените храни на FAO пада с 5.6% на месечна база през март, като пшеницата регистрира спад от 7.1%, царевицата - 4,6%, а оризът - 3.2%.

Растителните масла поевтиняват с 3% и са с 47.7% под нивото, достигнато през март 2022 г., докато индексът на млечните продукти се понижава с 0.8% за месеца.

За разлика от тях, захарта се повишава с 1.5% до най-високото си ниво от октомври 2016 г., засегната от опасенията за производството в Индия, Тайланд и Китай. Индексът на цените на месото се повишава с 0.8% на месечна база.

Ръст в произвоството на пшеница

В отделен доклад за търсенето и предлагането на зърнени култури FAO повишава прогнозата си за световното производство на пшеница през 2023 г. до 786 милиона тона, или с 1.3% под нивото от 2022 г. Ако тези очаквания се изпълнят, глобалният добив на пшеница за тази година ще е вторият най-голям в историята.

„В Азия се очакват почти рекордни посевни площи, докато сухите условия засягат Северна Африка и Южна Европа“, казват експертите на Организацията по прехрана и земеделие към ООН. Те повишават и прогнозата си за световното производство на зърнени култури през 2022 г. до 2.78 милиарда тона, което с 1,2% по-малко от предходната година. Световното производство на ориз през 2023 г. се оценява на 516 милиона тона, или с 1,6% под рекордната реколта от 2022 г.

Световното потребление на зърнени култури тази година се оценява на 2.78 милиарда тона, или с 0.7% под предходната. Световните запаси от зърнени култури до края на сезон 2022/2023 се очаква да намалеят с 0.3% от началните нива до 850 милиона тона.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !