Когато през 2017 г. данъчният консултант Васил Милев пристига в Загреб, Хърватия все още е далеч от влизането си в еврозоната. Но за българина, който вече има опит в международното данъчно консултиране в България и Англия, новата дестинация се оказва ключова. 

Осем години по-късно Милев не само е свидетел, но и активен наблюдател на целия процес по въвеждането на еврото в страната — от първите информационни кампании до пълната замяна на куната.

От София през Лондон до Загреб

„Работата ме доведе тук,“ разказва Васил.

След като от 2011 г. работи в международна фирма у нас, през 2016 г. заминава за Великобритания като ДДС консултант. Само месец по-късно идва референдумът за Брекзит.

„Не ми хареса как започнаха да говорят за източноевропейците – лъжи, че източвали социалната система. Това ме накара да потърся възможност да се върна на континента,“ споделя той.

През 2017 г. се премества в хърватския офис на компанията си и остава там. 

“Вече осма година съм тук и видях целия процес по приемането на еврото – от подготовката до първия ден на прехода.“

Как Хърватия въведе еврото: „структурирано, спокойно, професионално“

По думите му, хърватският процес по въвеждане на еврото е бил „изключително добре организиран и структуриран“.

Васил Милев отбелязва, че и преди Хърватия да влезе в еврозоната еврото е добре познато тук, защото страната е и географски и икономически близка до еврозоната. 

Финансистът прави паралел с България като казва, че и в Хърватия цените на имотите и колите преди еврозоната са били в евро. 

“Спомням си, че през 2020 години си купих автомобил, като договорихме сделката в евро и изведнъж получих някаква голяма сума в куни. Въпреки, че дойдох няколко години преди еврото в Хърватия, така и не можах психологически да свикна с куните. За някакви дребни суми знаех колко е това, например 15 куни, но милиони-хиляди, честно казано нямах представа", казва Васил Милев пред екипа ни. 

Хърватия започва двойното обявяване на цените още през лятото на 2022 г. — шест месеца преди официалната смяна на валутата. Това, според Милев, е било ключово за психологическата подготовка на хората.

„Тук обаче курсът между еврото и куната беше неудобен – 7.5345 куни за евро. Няма как лесно да го смяташ наум. В България имаме късмета, че курсът е почти едно към две – ще се ориентираме далеч по-бързо.“

Той казва, че до днес хърватите се затрудняват да преценят каква е равностойността на 10 евро в магазина. 

Банкомати, кеш и първите дни с новата валута

Техническият преход също премина гладко. Банкоматите работят по график, като всички се пренастройват към еврото в нощта на 31 декември.

Разликата с предвиденото в България е, че там не всички банкомати пускат евро на първия ден от годината. Централната банка въвежда график и публикува интерактивна карта, която показва, кои са банкоматите, които пускат евро и кои са спрени за зареждане, като всеки гражданин може да проверява своевременно. Така системите се подновяват 15 дни. 

Милев казва, че банките в Хърватия не налагат такси за теглене от собствен банкомат, но ако теглиш от такъв на чужда банка сумата е сериозна - 3 до 5 евро.

“Тогава една от мерките беше всички банки да отменят таксите за теглене от чужд банкомат, за да може графикът да бъде изпълнен”, си спомня той. 

Васил казва, че в края на годината гражданите получавата писмо с подписа на хърватския премиер Андрей Пленкович, който обявява влизането в еврозоната с текст: “Еврото - това са нашите пари.”

„Нямаше блокирани системи, нямаше хаос. Говорим за банки и големи институции. Там работят професионалисти, не вярвам, че ще се допуснат грешки и в България,“ спомня си Васил.

Първите две седмици след въвеждането са били най-чувствителни за гражданите – особено при плащанията в брой. За разлика от България там двойното обръщение на евро и куни е било само 14 дни, докато у нас ще бъде цял месец. 

„По закон можеше да платиш с куни, но рестото трябваше да ти се върне в евро. И тук се появиха дребни недоволства – някои магазини нямаха достатъчно евро и връщаха в куни. Това дразнеше хората. Затова бих посъветвал българите – не ходете с 100 лева да си купувате дъвки, за да получите евро. По-добре сменете парите в банка или поща.“

Инфлацията: „Не е еврото виновно“

Една от темите, която най-често се споменава в България, е дали еврото ще „вдигне цените“. Милев обаче е категоричен:

"Да, имаше поскъпване, но то започна още след COVID-кризата, когато инфлацията скочи в цяла Европа. Еврото нямаше нищо общо. Даже бих казал, че някои хранителни стоки в Хърватия са по-евтини от България.“

Той дава конкретни примери:

  • литър мляко в Загреб струва около 1.15–1.25 евро, докато в България е около 4 лева (2 евро);
     
  • градският транспорт в Загреб е по-евтин – билет за 30 минути струва 0.53 евро;
     

Закръглянето на цените и контролът

„В първите месеци властите следяха изключително строго за закръглянето нагоре. Имаше проверки и глоби. Дори държавните такси продължиха известно време да се изчисляват в куни, за да няма злоупотреби,“ разказва Милев.

Постепенно, с навлизането на евроцените, търговците започват да закръглят леко нагоре – тенденция, която според него е неизбежна, но контролирана.

Казва, че заради високите глоби в началото менютата в ресторантите са били закръглени до точен цент, но с времето цените се покачват. 

Еврото и туризмът: нов стимул за икономиката

Две години след влизането си в еврозоната, Хърватия вече отчита рекордни туристически сезони. 

„Определено има ръст. За туристите от ЕС вече няма нужда от обмен на валута, което прави страната по-достъпна. В Загреб и по Адриатика Airbnb цените се покачиха, но и заетостта им – също.“

Хърватия е прецедент, защото влиза в един и същи ден в еврозоната и в Шенген. Според Милев е трудно да се определи кое от двете е повлияло по-положително на туризма, но определено казва, че магистралите през лятото са пълни и много чужденци посещават страната. 

Урокът за България: „Да не се страхуваме от промяната“

Като човек, който е видял процеса отвътре, Васил Милев е спокоен за бъдещето на България в еврозоната. Той казва, че банките са подготвени, институциите – също, а най-важното е да не се поддаваме на паника и митове. 

Специалната поредица на Darik Business Review, която ще проследи пътя на България към приемането на еврото, се осъществява с подкрепата на ПроКредит Банк.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !