Изчезващият син град на Индия

Кварталът Брамапури в индийския град Джодхпур е разположен в подножието на известна крепост, която се намира на върха на хълм.

Построен през 1459 г. от крал Рао Джодха, чието име носи, ограденото, укрепено селище се появява в сянката на крепостта Мехрангарх и впоследствие е признат като стария или първия град Джодхпур с домове, оцветени в синьо.

Емблематичният син цвят вероятно не е бил там преди 17 век, казва пред BBC Естер Кристин Шмид, асистент преподавател в училището по изкуства и архитектура Джиндал.

След това обаче оцветените в синьо домове се превръщат в отличителен белег на идентичността на Джодхпур и привличат внимание от цял свят.

Всъщност, Джодхпур, който се намира в индийския щат Раджастан, е наричан „Синият град“, защото Брамапури остава неговото сърце, въпреки разрастването през последните 70 години, обяснява Суная Ратор, куратор на музея Мехрангарх.

Брамапури, което на санскрит означава "градът на брамините", е построен като колония за семейства от висши касти, които приемат синия цвят като символ на тяхното социокултурна набожност в индуската кастова система.

Те се отличават, подобно на евреите от Шефшауен, или синия град на Мароко, които се заселват в по-стара част на града, известна като Медина през 15 век, докато бягат от Испанската инквизиция.

Смята се, че са оцветявали домовете, храмовете и дори обществените си сгради в син цвят, който е считан за божествен в юдаизма и е символ на светите небеса.

В крайна сметка, цветът се оказва полезен по повече от един начин. Освен че привлича туристи заради поразяващия вид на квартала, синята боя, смесена с варовикова мазилка, която е използвана и в домовете в Брамапури, охлажда вътрешността на сградите.

За разлика от Шефшауен обаче, синият цвят в Джодхпур е започнал да избледнява, като за това има няколко причини.

В исторически план, синият цвят е бил добра опция за жителите на Брамапури заради наличността на естествено индиго в региона (град Баяна тогава е бил един от основните производители на индиго в страната).

През годините обаче индигото изпада в немилост, защото отглеждането на растенията, от които се извлича, увреждало прекалено много почвата. Освен това, температурите са се повишили толкова много, че синята боя вече не е достатъчна, за да поддържа домовете хладни.

Увеличението в разполагаемите доходи на хората също така води до постепенно пренасочване към съвременни удобства, като климатици, които помагат в големите горещини.

Древната крепост, която днес е дом на хиляди хора

“Температурите постепенно нараснаха през годините,” казва Удит Бхатия, асистент преподавател по инженерни науки в Индийския технологичен институт (IIT).

Анализа на IIT показва, че средната температура в Джодхпур се е повишила от 37.5 градуса по Целзий през 50-те години до 38.5 през 2016 г.

Освен че е поддържала къщите хладни, синята боя също така е отблъсквала вредителите, тъй като естественото индиго се смесвало с яркосин меден сулфат - популярно вещество срещу обрастване, използвано в боите от 20-и век.

Бхатия не смята урбанизацията за нещо зло, но посочва, че тя може да доведе до изоставяне на традициите, предназначени да служат на определени системи и на опазването на околната среда.

Адитя Дейв, 29-годишен инженер от Брамапури, казва, че семейният му дом на 300 години в по-голямата си част е запазил синята боя, въпреки че периодично боядисват стените в други цветове.

Това е така, защото недостигът на индиго е повишил разходите в последните години. Пребоядисването на къщи в синьо е струвало около 5 000 рупии (60 долара) допреди десетилетие, докато днес цената би била над 30 000 рупии (360 долара).

“В днешно време също така има канали, които преминават покрай домовете, цапат синята боя и увреждат стените,” казва Дейв.

По тази причина, когато построява собствен дом в Брамапури преди пет години, той избира фасада от плочки, която няма нужда да бъде обновяване често.

Посетителите обаче се чувстват измамени заради тази трансформация, казва Дийпак Сони, продавач на дрехи, който работи заедно с местните власти за запазването на съществуващите сини домове в Брамапури и за възстановяването на онези, които са се отказали от боята.

“Трябва да ни е срам, че когато някой дойде, за да разгледа домовете, които са оформили идентичността на нашия град, не ги намира. Толкова много чужденци сравняват Джодхпур с Шефшауен. Ако в Шефшауен са успели да запазят сините си домове с векове, защо ние да не можем?”

Гордион – изгубеният град на Турция

През 2018 г. Сони, който по рождение е жител на Брамапури, но в момента живее извън оградената със стени част на Джодхпур, преговаря с местните власти и общности за спасяването на уникалното наследство на техния град.

От 2019 г. той също така набира средства от жители на Брамапури за боядисването на външните стени на 500 домове в синьо всяка година.

През годините той е убедил близо 3 000 собственици на жилища в Брамапури да се върнат към синия цвят на външните стени и покривите си, “така че поне, когато някой си направи снимка в Брамапури, тя да е на син фон ”, казва той.

По негови оценки около половината от близо 33-те хиляди домове в Брамапури в момента са боядисани в синьо. Той работи с местните власти и законодатели по план за нанасянето на варова мазилка, така че още домове да могат да бъдат боядисани в синьо.