На 22 август в Йоханесбург ще се проведе 15-ата годишна среща на върха на БРИКС - групата от държави, включваща Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. За първи път обаче от нея ще отсъства един от лидерите на блока. 

Като домакин, президентът на Южна Африка Сирил Рамафоса има отговорност да приветства руския си колега Владимир Путин. Но като страна по Римския статут на Международния наказателен съд негово задължение е и да задържи Путин, съгласно заповедта за арест на съда и да го изпрати в Хага, за да бъде съден за военни престъпления. 

Това, вероятно, е основната причина, поради която руският лидер заяви, че няма да участва на срещата. Но дилемата на Рамафоса е част от по-широк сблъсък между членовете на БРИКС за това как групата може да увеличи геополитическата си тежест, пише The Economist.

Какво обединява БРИКС и какво значение има групата?

Съюзите обикновено израстват от общите интереси на техните членове. Случайт с БРИКС обаче е малко по-особен. Акронимът е измислен през 2001 г. от американската банка Goldman Sachs като маркетингов инструмент за привличане на инвестиции в четири от най-големите, бързо развиващи се страни в света, като Южна Африка първоначално не беше част от клуба. През 2006 г. банката откри фонд за дялово участие за инвеститори в БРИК.

Членовете на групата се различават дълбоко помежду си. Бразилия, Индия и Южна Африка са демокрации, докато Русия и Китай не са. Русия, Китай и Индия имат ядрени оръжия, докато Бразилия и Южна Африка - не.  Бразилия и Русия са основни износители на стоки и суровини, докато Китай е нетен вносител. 

Китайската икономика пък е по-голяма от тези на останалите членове на групата взети заедно. Тя има дългогодишен граничен спор с Индия, който ескалира през 2020 г. и доведе до смъртта на 24 войници. През 2015 г. Goldman Sachs затвори инвестиционния фонд БРИК, а много икономисти, политици и анализатори по света си задават въпроса какво се случва с групата и какво ще е нейното бъдеще. 

Лидерите на нейните членове със сигурност се питат същото. За Бразилия, Индия и Южна Африка този неформален съюз е начин за получаване на привилегирован достъп до Китай, който те може и да нямат във формата на Г20 (групата от 20-те най-големи икономики в света). 

За Русия клубът е защита от статута на тотално изолирана държава, каквато е Северна Корея, например. Китай беше много подходящ за лидер на клуб от големи, необвързани развиващи се страни, поне докато президентът на страната Си Дзинпин не реши да промени курса на външната си политика и да я напави открито конфронтационна и антиамериканска. 

И петимата лидери на БРИКС обаче смятат, че един многополюсен свят, по-малко доминиран от САЩ, би бил желателен за тях. 

История и бъдеще 

През 2009 г. лидерите проведоха първата си среща на върха. През 2014 г. те създадоха многостранна кредитна институция, наречена Нова банка за развитие (NDB), базирана в Шанхай. Макар и сравнително скромна, с активи от 25 милиарда долара през 2022 г., или по-малко от една десета от общата сума на Световната банка, NDB е част от опита да се оспори глобалното господство на американския долар. Тя има за цел да предоставя 30% от заемите си във валутите на своите кредитополучатели. 

През 2020 г. БРИКС изпревари Групата на седемте най-големи индустриални държави, известна като Г7, по икономически размер, измерен чрез паритет на покупателната способност.

Всичко това събуди интереса и на други страни. Според посланика на Южна Африка, десетки други държави кандидатстват или мислят да се присъединят към организацията. Съветник на президента на Иран нарича членството в БРИКС "следващата стъпка" във външната политика на неговата страна. 

Твърди се, че "на опашката" са още Аржентина, Индонезия, Саудитска Арабия, Сирия, Турция и Венецуела. Бангладеш, Египет и Обединените арабски емирства вече се присъединиха към NDB, която формално е отделна организация от БРИКС. Ако всички тези страни се присъединят, по-големият съюз ще представлява половината от населението на света.

Основателите на БРИКС са разделени по отношение на перспективата за разширяване. Китай и Русия искат привличането на нови членове. Критериите и процедурите за разширяване бяха в дневния ред на миналогодишната среща на върха. Новите членове, особено категорично антиамериканските кандидати като Иран, ще увеличат влиянието на Китай и ще направят БРИКС по-скоро антиамериканско споразумение. 

Владимир Путин пък вижда в един по-голям БРИКС начин за компенсиране на западния съюз срещу Русия. 

Но точно поради същите причини експанзията е по-нежелана от Бразилия и Индия. Те не искат клубът да бъде ориентиран към Китай, нито пък да се превърне в явен съперник на Запада, с който те имат по-добри отношения от Китай или Русия. 

На срещата на върха в Йоханесбург дебатите за бъдещото разширяване едва ли ще могат да бъдат избегнати, пише The Economist. А от това коя гледна точка надделее, вероятно ще зависи и бъдещият облик на блока.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !