Продължилите седмица годишни срещи на Международния валутен фонд и Световната банка приключиха през уикенда, но останаха в сянката на насилието в Близкия изток и се проведоха в страна, която все още се възстановява от земетресение.

Обсъжданите в мароканския град Маракеш теми варираха от перспективите пред световната икономика, която е поставена под натиск от задлъжнялост, инфлация и конфликти до нарастващата разлика в богатството на богатите и бедните страни и безпорядъка по отношение на усилията в борбата с климатичните промени.

Ето някои от основните акценти:

Накуцващата икономика

Според най-новата прогноза на МВФ, публикувана преди ескалацията на конфликта между Израел и Хамас, ръстът на световната икономика ще се забави от 3.5% през миналата година до 3% тази година и 2.9% през следващата година, което представлява понижение с 0.1% от предходните очаквания за 2024 г.

Глобалната инфлация се очаква да падне от 6.9% тази година до все още високите 5.8% през следващата.

Централните банкери дадоха индикации, че са готови да спрат с повишенията на лихвите, ако условията позволяват, надявайки се, че инфлацията най-накрая може да бъде “укротена“ без прекалено твърдо приземяване на икономиката.

Повече споделят мнението, че е прекалено рано да се каже как случващото се в Близкия изток би засегнало глобалната икономика, която старши икономистът на МВФ Пиер-Оливие Гуринчас описа като “накуцваща, а не спринтираща”.

Дългови проблеми

Тежкото дългово бреме на развитите икономики - от САЩ до Китай и Италия, беше една от обсъжданите теми по време на срещите, след като в последните седмици финансовите пазари повишиха доходността по щатските държавни ценни книжа.

Управителят на Централната банка на Италия Игнацио Виско заяви, че остава с впечатление, че пазарите “преоценяват рисковата надбавка”, тъй като инвеститорите се притесняват повече от това да притежават дългосрочен дълг.

Една от сферите, в които това може да окаже косвен ефект, е борбата с климатичните промени. Витор Гаспар, ръководител на финансовото подразделение на МВФ, предупреди, че настоящите политики, базирани на субсидии, не успяват да постигнат нетни нулеви емисии и че скалирането им би взривило публичния дълг.

“Страните ще имат нужда от нов микс от политики, като ценообразуването на въглеродните емисии трябва да бъде в основата,” заключават от МВФ.

Дългови сделки и реформи

Ако погледнем отвъд големите, развити икономики, по-високите лихвени нива, по-скъпият долар и геополотическата несигурност увеличават предизвикателствата за останалата част от света.

Турция беше в светлината на прожекторите, след като финансовият министър Мохамед Шимшек представи своя план за реформи. “Най-големият структурен въпрос е свалянето на инфлацията. И те работят по него,” казва пред CNBC Мурат Юлген, ръководител Развиващи се пазари в HSBC.

Кения се опитва да избегне изпадането в дългови затруднения, а управителят на централната банка на страната заяви пред Reuters, че планира обратно изкупуване на една четвърт от нейните международни облигации на стойност 2 млрд. долара с падеж през юни.

Имаше и сделка по преструктурирането на дълга, като Замбия най-накрая сключи меморандим за разбирателство за промяна на условията по дълга с кредиторите си, сред които са Китай и Франция.

Напредъкът на Шри Ланка не е толкова ясен. Страната обяви в четвъртък, че е постигнала споразумение с Export-Import Bank of China за дълг на стойност около 4.2 млрд. долара, докато преговорите с други кредитори буксуват.

Рискове

Високите лихвените проценти ще поставят някои кредитополучатели в по-несигурна позиция, предупредиха от МВФ в своя доклад за финансовата стабилност.

Около 5% от банките в световен мащаб са уязвими, ако те останат по-високи за по-дълъг период от време, а други 30% от банките, в това число и някои от най-големите в света, биха били уязвими, ако световната икономика влезе в продължителен период на нисък растеж и висока инфлация.

Борба за влияние

Войната в Украйна, засилващият се протекционизъм в търговията и напрежението между САЩ и Китай затрудняват постигането на консенсус. В крайна сметка, нямаше достатъчно съгласие по различните теми за издаване на обичайното комюнике в края на срещите.

Преди срещите в Маракеш се говореше много за обновяването на МВФ и Световната банка, така че да бъде отразено по-добре присъствието на икономики, като Китай и Бразилия.

Предложение на САЩ за увеличаване на кредитната мощ на МВФ, но запазване на преразглеждането на дяловото участие за по-късен етап, получи широка подкрепа.

В обявения в събота пакт се говореше за “значително увеличение” на квотите до края на 2023 г., но нямаше много други подробности. Организации за борба с бедността бяха скептично настроени към постигнатите резултати.

“Голямата тема през изминалата седмица беше, че страните от Г-7 закриваха пукнатините от разбитите обещания,” заяви Кейт Доналд от Oxfam International.

“Въпреки приказките за необходимите милиарди долари за справяне с бедността и климатичните промени, няма и признак от нови средства,” завърши той.

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !