Несигурни преговори около брекзит заради спорна граница, проблемно минало, спорове относно суверенитет. Може да звучи познато, но не става въпрос за Северна Ирландия.

"Не ме интересува дали това е английска, британска и дори френска територия, просто искаме да живеем заедно и да имаме приятен живот. Не ни пука за политиката," казва Хосе.

Той е един от хилядите работници, които пътуват всеки ден от Испания до Гибралтар. Прави го от 30 години, като работи основно в сферата на туризма. "Бих искал границата да изчезне," казва Хосе пред BBC.

Малката, но значима, британска задморска територия се намира в южния край на Иберийския полуостров. Тя не е включена в постоянната сделка след брекзит, която в момента регулира отношенията на Великобритания с ЕС. Тук важат изрични договорености.

Жителите на Грибралтар са силно патриотично настроени, като често са наричани "по-големи британци от самите британци". Реалността обаче е по-сложна.

На референдума през 2016 г. 96% от жителите на Грибралтар гласуват за оставане в ЕС. Английският е официалният език, но хората също така говорят испански, като често превключват между двата езика.

Хиляди хора редовно преминават границата, за да работят, пазаруват или да се видят с роднини. Има голяма привързаност към Испания и нейния народ, но и силно подозрение към испанската държава.
 
Това означава, че разговорите относно бъдещите им отношения са, меко казано, чувствителни. Преговорите се възобновяват днес в Лондон.

Официално те са между Велилкобритания и ЕС, но главният министър на Гибралтар Фабиан Пикардо също ще присъства. Той ще трябва да подпише евентуалната сделка, ако се стигне до такава, но Пикардо е наясно с факта, че няма да е лесно всички да останат доволни.

Сигурното е, че Гибралтар не може да се върне към реалността отпреди брекзит, казва Пикардо пред BBC.

"Ако не се стигне до сделка, това би било неудобство в някои отношения, но дори и постигането на сделка ще бъде неудобство в някои аспекти, защото трябва да свикваме с различен начин на действие при движението на стоки и в имиграционната система."

Той може би проявява дипломатичност в тази своя оценка, тъй като, както повечето хора в Гибралтар, е поддръжник на оставането в ЕС.

Преговорите са обвити в тайна, но за доктор Дженифър Балантайн-Перера от библиотеката Гарисън в Гибралтар в основата им е статутът на границата.

"Тази граница казва на грибралтарците недвусмислено, че Гибралтар не е испански. Границата също така избягва каквото и да било приплъзване към Испания."

Според нея, няма подкопаване на британския суверенитет и това си личи от начина, по който се управлява границата. Това обаче не означава, че тя трябва да е непробиваема.

Занимаващите се с търговия в Грибралтар се надяват, че евентуално ново споразумение ще гарантира свободното придвижване на хора и в същото време контрол на границата.

На теория, няма индикации за влошаване на ситуацията. Също на теория, временните споразумения, изготвени през 2020 г., които в момента постановяват сравнително свободно придвижване, може просто да продължат.

Има обаче политическа реалност на хоризонта, която означава, че скоро трябва да бъде сключена сделка.

По-късно през годината Испания ще избере ново правителство. Управляващите в момента социалисти са считани за по-симпатизиращи на Грибралтар.

Ако обаче бъдат заменени от Народната партия, с потенциалната подкрепа на крайнодясната Vox, добрата воля може да излети през прозореца.

По тази причина приказките за това как би изглеждало положението, ако няма сделка, са важни, а Пикардо твърди, че това може да донесе възможности. Той споменава идеята преди брекзит за превръщането на "Сингапур на Темза" – рай за бизнеса с ниски данъци и леки регулации. 

"Гибралтар не се опитва да се превърне в това, но има възможности, предвид факта, че няма да сме в регулираното от ЕС пространство, ако се превърнем в Сингапур на Темза."

Това предупреждение към Брюксел ли е?

"Не съм тук, за да заплашвам или да лаская. Мисля, че усилията ни трябва да бъдат насочени към това да има споразумение между Обединеното кралство и ЕС за Гибралтар", казва Пикардо.

И двете страни са съгласни, че суверенитетът на Скалата не стои на масата при тези преговори, но хората от британската задморска територия все още подхождат към тях с голямо безпокойство.

За много от тях разделението им от Испания е по-важно от всеки друг въпрос, дори и от икономиката.

Принципът се сблъсква с прагматизма, като едното от двете потенциално трябва да загуби. Ако ситуацията ви е позната, може би е така.