За да декарбонизира глобалната икономика и да изгради центровете за данни, необходими за развитието на все по-сложните модели на изкуствения интелект, светът ще има нужда от много минерали.

А Китай иска да си гарантира доминацията на този пазар, пише The Economist.

Миналата година китайските компании са инвестирали около 16 милиарда долара в мини в чужбина, без да се броят миноритарни им инвестиции (онези, в които нямат над 50% дял в капитала). Това е най-високата стойност за последното десетилетие. 

Китайската минна експанзия

За сравнение, миналата година китайските инвестиции в сектора са били по-малко от 5 милиарда долара.

На 8 октомври тази година китайско държавно предприятие разкри планове да инвестира повече от 5 милиарда долара в медна мина в Афганистан.

На следващия ден Zijin Mining - най-голямата публична добивна компания в Китай, заяви, че ще похарчи 1 милиард долара за изграждането на златна мина в Гана. 

На 14 октомври група китайски фирми поеха ангажимент за 5 милиарда долара вложения в минното дело в Замбия през следващите пет години, а Chinalco - друга китайска държавна компания, иска дял в най-голямата медна мина във Филипините. 

Китайските миньори контролират нарастващ дял от световните минерали, включително около половината от добивите на никел и литий, повече от две пети от кобалта и една пета от медта.

Повечето от тези суровини се добиват извън границите на Китай. През последните няколко години това предизвиква сериозно безпокойство у западните лидери, но те не стигнаха до особено активни действия.  

Последният скок на инвестициите на китайските минни компании затегна хватката на страната върху глобалното предлагане на минерали. Техният фокус в момента е насочен към разширяването на присъствието им в добива на мед - критичен елемент за електрификацията. 

През 2023 г. металът представляваше около три пети от инвестициите им в чужбина. Миналата година MMG - дъщерно дружество на държавната China Minmetals, заяви, че ще купи медна мина в Ботсвана за близо 2 милиарда долара и ще инвестира 800 милиона долара, за да удвои продукцията си.

В същото време, китайските миньори продължават да инвестират в минералите, необходими за производството на батерии за електрически превозни средства.

През май Ganfeng Lithium, която притежава няколко мини на различни места по света - от Аржентина до Австралия, изкупи своя партньор в една от най-големите литиеви мини в света в Мали.

Zijin, която също има много международни активи, включително в Сърбия, миналата година е произвела около 60% от добивите на BHP (най-големия добивен концерн в света) и има амбиции да стане и водещ производител на литий.

Пазарната ѝ стойност скочи с 500% през последните пет години - до над 60 милиарда долара, надминавайки тази на бразилския минен гигант Vale.

Подкрепяната от китайското правителство CMOC, който придобива големи кобалтови проекти в Демократична република Конго, сега е най-големият производител на метала в света.  

Контрол върху веригата за доставки

Част от количествата, които китайските минни гиганти изкопават в чужбина, си остават там и дори намират пътя си до западните купувачи. CMOC, чрез своето звено за търговия с метали в Женева, продава кобалт на компании, като канадската Electra Battery Materials Corporation, например. 

Все по-голям дял от задграничната минна продукция на Китай е вплетена в разширяващата се чуждестранна верига за доставки на продукти, като батерии, електромобили и слънчеви панели. А голяма част от рудата се изпраща обратно у дома.

През първите девет месеца на тази година Китай е внесъл 12% повече мед, 21% повече кобалт и 20% повече боксит, отколкото през същия период на миналата година.

Всички тези суровини захранват огромната производствена база на Китай за промишлени метали, която далеч надминава всяка друга държава. Що се отнася до рафинираните минерали, страната генерира около 60% от глобалните доставки на литий за батерии, 65% от никела, 70% от кобалта и 90% от редкоземните елементи. 

Някои китайски фирми са се разпространили и по-надолу по веригата на доставки. Zijin, например, произвежда медно фолио. След това тези метали пристигат в китайските фабрики, които произвеждат около половината от електромобилите в света и 80% от литиево-йонните батерии и слънчеви панели. 

Реакцията на Запада

И докато влиянието на Китай върху глобалния добив се засилва, Западът е все по-разтревожен от задълбочаващата се зависимост от стратегическия му съперник. САЩ внасят повече от половината минерали, от които се нуждаят, а Китай е сред най-важните им доставчици.

Политиците, нетърпеливи да стимулират американското производство у дома, осъзнават, че амбициите им могат да бъдат възпрепятствани от липсата на достъп до металите, от които тези нови фабрики ще се нуждаят.

По време на предизборната си кампания Камала Харис призова за натрупването на запаси от минерали, за да се гарантира „икономическата и национална сигурност“ на Америка – идея, която спечели двупартийна подкрепа.

Запасите обаче няма да са достатъчни за облекчаване на зависимостта на САЩ от китайските минерали. Затова Вашингтон и част от неговите съюзници в Партньорството за сигурност на минералите се опитват да координират подкрепата си за проекти за критични минерали по целия свят. 

Ускоряването на изграждането на нови мини у дома също е на дневен ред. На 24 октомври американското правителство одобри строителството на голяма литиева мина в Невада, но тя е едва четвъртият нов обект за добив на критични минерали в САЩ от 2002 г. насам.

Държавната администрация одобри и данъчни кредити за някои минни фирми, за да ги насърчи да увеличат производството на критични минерали.

Това е само началото, но ще са необходими повече стъпки, ако Америка иска да намали зависимостта си от китайските минерали, пише The Economist.

Същото важи и за Европа, която също не разполага с достатъчно собствени добивни мощности и запаси. И, поне засега, изглежда, че Китай е на път да осъществи целите си за глобална доминация в сектора на суровините. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !

Добави в предпочитани в Google