Тази година бележи края на „паническите“ покупки на жилища в България. Купувачите стават все по-разумни, което ще сложи край на двуцифрените ръстове на цените, наблюдавани досега. Това коментира в интервю Петър Мастиков, главен анализатор на Националния регистър за ново строителство и реконструкции, за БТА. 

Прогнози за цените на жилищата през 2026 г.

След пиковото поскъпване на имотите през 2024-2025 г., повечето пазарни анализатори предвиждат по-умерено повишение на цените през настоящата година – между 5% и 10% спрямо 2025 г.

За София очакванията са за ръст в границите на 8-12%, като средните цени в столицата вече са достигнали 2487 евро/кв. м. В елитни райони като „Оборище“ стойностите достигат до 3764 евро/кв. м. Покачване на цените ще има и в другите големи градове като Пловдив, Варна и Бургас, но темповете ще се нормализират след значителните скокове през 2025 г., когато само в Бургас беше отчетен ръст от близо 26 на сто. Като цяло, увеличение се очаква предимно при жилищата ново строителство.

Основни двигатели на пазара

Основна причина за повишението на цените на жилищата остава оскъпяването на строително-монтажните дейности. По данни на строителни компании, само за 2025 г. то е достигнало между 15 и 18 на сто.

„Тази тенденция ще продължи и през настоящата година, като вероятно поскъпването на строителните материали и цената на труда ще се ускори още в началото на годината заради въвеждането на еврото“, допълва експертът.

Според Мастиков, ръстът на пазара се дължи на няколко ключови фактора:

  • Очакваното присъединяване към еврозоната
  • По-високите доходи на населението
  • Голямото търсене на имоти
  • Сравнително евтиното банково финансиране
  • Недостигът на качествени и съвременни жилища

Тенденции в строителството и търсенето

През 2026 г. ще се запази тенденцията засилено да се търсят двустайни и тристайни жилища във водещите градове – София, Пловдив, Бургас, Варна, Стара Загора, Плевен, Русе, Хасково и Казанлък. Ръст се очаква и на пазара на ваканционни имоти.

Къщите също остават изключително предпочитани, а малките населени места около големите градове се превръщат в активни строителни площадки. Наблюдава се както стартиране на множество частни къщи, така и на по-големи комплекси от инвестиционни компании.

Предварителните данни за 2025 г. сочат, че общият обем на започнатото строителство в България достига 8.6 млн. кв. м разгъната застроена площ, което е увеличение със 7.5% спрямо 2024 г.

„Обемът на строителство за миналата година е вторият най-висок за последните 22 години, през които водим статистика на пазара, като единствено през 2007 г. са започнати по-голям обем сгради“, коментира Петър Мастиков.

Влиянието на еврозоната

Присъединяването на България към еврозоната се очертава като един от най-силните икономически катализатори за сградното строителство през следващото десетилетие, смята анализаторът. Според него, влизането в общия валутен съюз променя не само финансовата среда, но и начина, по който инвеститорите възприемат риска, стабилността и перспективите на страната. За строителния сектор това означава едновременно нови възможности и предизвикателства, като общият ефект се очаква да бъде ясно позитивен.