Темата за квантовите компютри и тяхното потенциално влияние върху Bitcoin периодично се връща в публичното пространство. И това е напълно логично. Когато става дума за система за съхранение на стойност за трилиони долари, всяка технологична възможност за компрометиране трябва да бъде разгледана внимателно.

Разликата обаче между теоретична възможност и практическа опасност е съществена.

За институционалните инвеститори е важно да разграничат спекулациите от анализа, основан на факти. Квантовата уязвимост на Bitcoin не представлява непосредствена криза. Тя е предвидим технологичен въпрос, за който съществува достатъчно време и технически възможности за адаптация.

Къде се намира реалният риск?

Bitcoin разчита на два основни защитни механизма:

  • Дигитален подпис, който доказва, че само собственикът може да харчи своите биткойни
  • Специален криптографски код (SHA-256), който защитава мрежата и адресите

При сегашните компютри е практически невъзможно някой да изчисли частния ключ и да открадне средства.

Квантовите компютри теоретично могат да ускорят подобни изчисления. Това означава, че при достатъчно напреднала технология някои по-стари типове адреси биха могли да бъдат уязвими.

Важно е обаче следното:

Квантов компютър не може да промени лимита от 21 милиона биткойна.

Не може да заобиколи правилата на мрежата.

Не може да създава нови койни от нищото.

С други думи, говорим за дългосрочен технологичен въпрос, а не за непосредствен риск за самото съществуване на Bitcoin.

Какъв обем от биткойните са потенциално изложени?

Не всички биткойни са еднакво засегнати.

Теоретично уязвими са основно по-стар тип адреси, при които публичният ключ вече е видим. В тях се намират около 1.6 милиона BTC, което е приблизително 8% от общото предлагане.

От тези монети само около 10 200 BTC са в позиция, при която евентуално биха могли да окажат осезаемо влияние върху пазара при внезапен проблем.

Останалите са разпределени в десетки хиляди отделни адреси и дори при силно напреднали квантови технологии достъпът до тях би изисквал изключително дълго време.

По-новите типове адреси добавят допълнителен слой защита и не разкриват необходимата информация, докато средствата не бъдат изразходвани.

Често споменаваната теза, че „една четвърт от биткойните са уязвими“, включва и временни рискове, които могат да бъдат избегнати с добри практики. Освен това всяко реално технологично развитие би било видимо години по-рано, което дава достатъчно време за реакция.

Колко близо сме до практическа квантова атака?

Към началото на 2026 г. квантовата заплаха не е непосредствена.

За разбиване на secp256k1 в рамките на един ден биха били необходими приблизително 13 милиона физически кубита - около 100 000 пъти повече от възможностите на най-големите съществуващи квантови системи.

За атака в рамките на час изискванията нарастват до милиони пъти над сегашното технологично ниво.

Съвременните квантови компютри работят със стотици кубити, а увеличаването на броя им не е линейно, а експоненциално по сложност.

Оценките сочат, че криптографски релевантни квантови компютри могат да се появят след 10 до 20 години или по-късно.

Дългосрочни атаки срещу P2PK адреси биха могли да изискват години изчисления

Гледната точка на индустрията

В разговор по темата основателят на Altcoins, Ростислав Тотев, коментира, че дебатът около квантовата заплаха често се поставя в изкуствено ограничена рамка.

„Ще го обясня така. В момента целият свят използва този тип криптиране. Не само Bitcoin. Банки, Пентагонът, Федералният резерв, НАСА – буквално всички разчитат на същите криптографски стандарти. Затова е трудно да се разбере защо темата се представя като специфичен проблем на Bitcoin.“

По думите му, ако хеш функция като SHA-256 бъде реално компрометирана, последиците няма да бъдат ограничени до криптовалутите.

„Ако SHA-256 бъде разбит, проблемът няма да е на Bitcoin. Проблемът ще е глобален. Под въпрос ще бъде поставена сигурността на чувствителна информация в световен мащаб. Това би засегнало финансовата система и държавната сигурност.“

Тотев подчертава, че в момента използваните криптографски стандарти представляват най-високото необходимо ниво на сигурност според текущите технологични възможности.

„Няма нужда от по-високо ниво на криптиране днес, защото няма технология, която да изисква такова. А ако някога се появи реална заплаха, най-големите умове в света ще работят върху решение. И то не заради Bitcoin, а заради цялата глобална финансова и информационна система.“

Според него представянето на квантовите компютри като непосредствен риск за Bitcoin често се използва спекулативно.

„Ако някой започне да твърди, че криптирането на НАСА или на световните банки ще бъде разбито от квантови компютри, реакцията би била масова паника. В случая говорим за същата технология. Разликата е в интерпретацията. Затова голяма част от тези спекулации е просто FUD.“

Необходима ли е незабавна агресивна намеса?

Съществуват предложения за предварителни действия, включително:

  • въвеждане на непроверени quantum-resistant формати чрез soft fork
  • по-крайни идеи като hard fork за „изгаряне“ на потенциално уязвими монети

Подобни мерки изискват изключителна предпазливост.

Потенциалните ползи включват:

  • проактивна защита;
  • демонстрация на адаптивност;
  • повишаване на доверието.

Рисковете обаче са значителни:

  • въвеждане на критични софтуерни грешки;
  • неефективно използване на ограничени ресурси за разработка;
  • нарушаване на правото на собственост;
  • отслабване на децентрализацията.

Не е известно кои от тези койни са изгубени и кои са просто дългосрочно съхранявани. Историята показва, че дълго неактивни адреси понякога отново стават активни.

Собствениците разполагат с достатъчно време доброволно да преместят средствата си, ако технологичният напредък го наложи.

Възможна ли е адаптация?

Да.

Bitcoin вече е преминал през технологични обновления, включително внедряването на Schnorr подписи. Съществува техническа възможност за интегриране на post-quantum подписи чрез soft fork, без разрушаване на мрежата.

Потребителите могат постепенно да мигрират към нови адреси.

Мрежата може да следи развитието на квантовите технологии и да реагира своевременно.

Заключение

Квантовите компютри представляват дългосрочно технологично предизвикателство, но не и непосредствена заплаха.

Рискът е ограничен по обхват.

Времевият хоризонт е дълъг.

Инструментите за адаптация са налични.

Bitcoin не е статична система. Той е еволюиращ протокол с изградена устойчивост и способност за защита.

Трезвият анализ показва, че квантовата тема следва да се разглежда като част от естествената технологична еволюция, а не като непосредствен риск за стабилността на мрежата.