Откакто 30-годишната Айс Джао сключва брак преди две години, майка ѝ постоянно я тормози да си купи дом. Продавачката на бижута плаща 425 долара наем на месец за апартамент с размерите на две паркоместа в покрайнините на тайванската столица Тайпе.

Тя споделя жилището със съпруга си и две котки. Родителите ѝ смятат, че „само къща, която притежаваш, може наистина да бъде дом", но Джао не е склонна да стане wu nu - или „жилищен роб“. 

Това е жаргон за младите купувачи на жилища, които се чувстват в капан на скъпите си ипотеки, пише The Economist. 

Жилището - богатство или бреме?

Младежите в Тайван не преувеличават, когато наричат собствеността върху жилище бреме. Цените на имотите на острова са непосилни за много от тях. В Тайпе средните цени са 16 пъти над средния доход. Това е по-висок коефициент от Ню Йорк (9.8), Лондон (14) или Сеул (13). 

Извън столицата положението не е много по-оптимистично. Организацията на обединените нации смята, че съотношение цена/доход на жилище от около 3 пункта може да се смята за достъпно. Но средният национален показател за Тайван е 11.

Дори най-евтиният му град - Килунг, има съотношение от 6.5. Средното тайванско домакинство харчи почти половината от разполагаемия си доход за ипотечни плащания през второто тримесечие на 2024 г. В Тайпе те са похарчили повече от 70%.

"Правителството на Тайван отдавна насърчава собствеността върху жилищата в съответствие с традиционните китайски вярвания, че земята е "богатство и сигурност"", казва икономистът Чанг Чин-о.

"Всеки вярва, че трябва да купи, иначе ще се окаже губещ“, коментира имотният брокер Чен Тайюан, който се е кандидатирал за депутат с платформа за реформа на жилищната политика. 

Почти 85% от тайванските домакинства живеят в домове, които притежават. Това се отплаща на по-старите поколения, тъй като средните цени на жилищата в Тайпе са се утроили от 2000 г. насам. 

Днешните купувачи обаче едва ли ще се възползват от същите привилегии. Населението на Тайван намалява и чужденците инвестират все по-малко в имоти в страната. Това означава, че цените на жилищата вероятно ще паднат. 

"В Тайван вече има твърде много къщи“, казва Ляо Тинг-хуей, който работи в неправителствена организация за градско планиране. Страната има над 9 милиона жилищни единици за само около 8 милиона домакинства.

Една пета от домовете са празни, според последното преброяване, а близо една четвърт от имотите, построени през последните пет години, са необитаеми. "Богатите купувачи трупат празни апартаменти", казва Ляо.

Какво може да направи държавата?

Правителството до момента не е предприело мерки, за да се опита да обърне тази тенденция. Собствениците на имоти плащат по-високи данъци, ако притежават четири или повече единици, но сумите, които дължат, са нищожни.

Данъците се изчисляват според оценените от правителството стойности на земята и сградите, които се различават драстично от пазарните цени и са силно подценени, тъй като методите за изчислението им не са променяни от десетилетия. 

Собственикът на къща за 900 000 долара плаща по-малко данъци от собственика на кола за 20 000 долара, например.

Коригирането на данъчната система би било непопулярно. Вместо това правителството на Тайван се фокусира върху предоставянето на субсидии за наеми и социални жилища.

През 2023 г. то разшири и програмата за привилегировани заеми за купувачите на първо жилище, което доведе до скок както в цените, така и в броя на продажбите. 

Наложи се централната банка на страната да затегне кредитния контрол миналата година. Оттогава продажбите се забавят.

Междувременно, младите тайванци са изправени пред несигурен пазар на наеми с малко защити. Миналата година индексът на цените на наемите в Тайван достигна исторически връх, припомня изданието. 

Новините на Darik Business Review във Facebook , Instagram , LinkedIn и Twitter !